ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Джон Ленън (1940 – 1980)

В едно изречение: Създадел на групата "Бийтълс" и водеща фигура в поп културата на 20-и век.

Произход: Англия, средна класа. Отгледан от леля си.

Образование: Колеж по изкуствата – Ливърпул.

Групи: „Куоримен”, „Бийтълс”, „Оно пластик бенд”, солова кариера.

-------

Когато през 1971 в Ню Йорк Джон Ленън и Йоко Оно с групата „Пластик Оно Бенд” записват песента „Честита Коледа, войната свърши”, по света никаква война не е свършила. Включително войната във Виетнам, срещу която песента е пряко насочена.

Това всъщност е поредна стъпка в кампанията, започнала две години по-рано с кратко послание, разпространено в 12 големи града по света: „Войната свърши! Стига ти да поискаш това. Честита Коледа от Джон и Йоко!” А самата песен е част от многото социални ангажименти, които Джон Ленън поема в живота си на звезда, по-известна от Исус Христос.

„Дайте шанс на мира” - пее също младият Джон, прегърнал младата Йоко. Правата дълга коса на моменти скрива лицето му и той я отмята с типичен жест на двете ръце, пламъчетата в очите му се усещат, въпреки че не се виждат зад кръглите тъмни очила. Голямо вдъхновение е тази песен – проста мелодия, семпло послание, натрапчиво повторение. Неслучайно е основна атракция на антивоенните демонстрации по света в края на 60-те и началото на 70-те. Макар че много, много спорен е въпросът дали и доколко, освен привлекателно романтична, тогавашната позиция на западните леви интелектуалци и хипитата, до голяма степен разглезени от свободата, за която не са воювали и не искат да воюват, беше и правилна.

Не сте съгласни да се усъмним ли? Смятате, че ще омаловажим идеите на Джон Ленън? Но аз пък ще попитам – защо никой от протестиращите срещу войната във Виетнам, освен на моравата пред Белия дом във Вашингтон, не отиде да протестира и в Ханой. И какво щеше да стане с Джон и Йоко, ако бяха запели „Дайте шанс на мира” насред площад Хо Ши Мин, под прозорците на самия Хо Ши Мин? Ами комунистите щяха да ги разстрелят насред първата дума, ето какво.

Като цяло това, разбира се, е тема за друг разговор, макар че ето, Джон натрапчиво го предизвиква и досега, кара ни да го водим веднага, повече от тридесет години след смъртта си го подхваща. И ни кара също да си представяме какво ли не.

„Представи си, че няма рай, лесно е, ако опиташ. / И няма ад – небето само е над нас, / представи си, че всички хора живеят само в днес” – пее Джон в своята прекрасна песен Imagine, чиито текст обаче също е пълен с, меко казано, наивни, ако не и вредни, социални фантазии и свободна смесица от емоция с логика и разум с глупост.

Честно, понякога предпочитам да не разбирам част от текстовете на „ангажираните” песни на Джон.

Това не го омаловажава като творец, напротив - по парадоксален начин дозата лудост, бунтарският дух на този човек, някак продължават да живеят не само в мен и в хората от моето поколение, а и в човечеството изобщо. И музиката му не само промени светоусещането на цели поколения, а с бунта си подкопа комунизма, катализира гниенето му и доведе до рухването му по-късно.

В този смисъл – Джон е велик, той изпълни най-сериозната своя мисия в живота, без дори да си го поставя за цел.

Но аз все пак предпочитам да слушам просто когато Джон пее прелестната Because: “Защото светът е кръгъл, той ме възбужда, / защото светът е кръгъл. / Защото вятърът е силен, той взривява мозъка ми. / Любовта е стара, любовта е нова. / Защото небето е синьо, то ме кара да плача.”

И още: „Всичко, от което имаш нужда, е любов”. Всичко, от което самият Джон имаше нужда, беше любов. И я получи. Макар не винаги да си даваше сметка, че я има. И макар не винаги това да му беше утеха.

После, на 8 декември 1980, 40-годишният Джон Ленън получи и един куршум от Марк Чапман, който му завиждаше, задето има цялата любов на света.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Истинската любов не идва при вас – тя трябва да бъде вътре във вас.“

Джулия Робъртс, американска актриса, родена на 28 октомври преди 53 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.