Актьорът Мариус Донкин отбеляза 70 години с моноспектакъла „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ на сцената на Народния театър. Специално по този повод в София пристигна авторът на пиесата – световноизвестният писатели драматург Ерик-Еманюел Шмит. 

Ето какво той сподели пред БНР:

„Много съм щастлив, че съм тук - в Народния театър, до моя приятел Мариус Донкин. И ще ви кажа защо. Ние сме познаваме от няколко години. Той играеше господин Ибрахим във Варна, на открито, на фестивал на камерната форма. Тогава си дадох сметка, че той е голям актьор.Когато застанеш срещу актьора, няма значение на какъв език играе - български или полски. Разбираш, че е велик актьор. Защото той играе текста, имайки дълбоки свои вътрешни причини.

Има битки, които никога не се печелят – битката на интелигентността срещу глупостта никога не се печели.Както и битката на толерантността срещу агресивността и нетолерантността също не се печели. Но трябва да се продължат тези битки. Те никога няма да постигнат победа, но красотата им не е в победата, а в причината за тези битки. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото то води до агресивност и нетолерантност. Това всъщност разказва „Господин Ибрахим и цветята на Корана” – срещата на едно еврейско дете с един арабски бакалин. Аз всъщност разбрах какво съм направил едва когато пиесата се игра в Бейрут,  Ливан, в продължение на една седмица. Всъщност какво виждаше публиката – един християнин на сцената, който играе любовта и срещата между евреин и мюсюлманин и хората плачеха.Плачеха защото така те виждаха тяхна мечта - каква да стане със страната им, страната им каквато е била по-рано и за която се надяват един ден отново да стане. И всъщност идеята, която ние трябва да прокарваме, е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.