Актьорът Мариус Донкин отбеляза 70 години с моноспектакъла „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ на сцената на Народния театър. Специално по този повод в София пристигна авторът на пиесата – световноизвестният писатели драматург Ерик-Еманюел Шмит. 

Ето какво той сподели пред БНР:

„Много съм щастлив, че съм тук - в Народния театър, до моя приятел Мариус Донкин. И ще ви кажа защо. Ние сме познаваме от няколко години. Той играеше господин Ибрахим във Варна, на открито, на фестивал на камерната форма. Тогава си дадох сметка, че той е голям актьор.Когато застанеш срещу актьора, няма значение на какъв език играе - български или полски. Разбираш, че е велик актьор. Защото той играе текста, имайки дълбоки свои вътрешни причини.

Има битки, които никога не се печелят – битката на интелигентността срещу глупостта никога не се печели.Както и битката на толерантността срещу агресивността и нетолерантността също не се печели. Но трябва да се продължат тези битки. Те никога няма да постигнат победа, но красотата им не е в победата, а в причината за тези битки. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото то води до агресивност и нетолерантност. Това всъщност разказва „Господин Ибрахим и цветята на Корана” – срещата на едно еврейско дете с един арабски бакалин. Аз всъщност разбрах какво съм направил едва когато пиесата се игра в Бейрут,  Ливан, в продължение на една седмица. Всъщност какво виждаше публиката – един християнин на сцената, който играе любовта и срещата между евреин и мюсюлманин и хората плачеха.Плачеха защото така те виждаха тяхна мечта - каква да стане със страната им, страната им каквато е била по-рано и за която се надяват един ден отново да стане. И всъщност идеята, която ние трябва да прокарваме, е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.