ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Казват, че изкуството на изпълнителя музикант само в много редки случаи можело да се откъсне от предопределените му от самата природа посреднически сфери и да се издигне до първичното авторско  творчество. Затова раждането на такива творци е винаги радостно, знаменателно събитие. Тъкмо те, със своя истински вдъхновен труд, формират законите на творческия живот. Музикант от такъв тип беше и Святослав Рихтер  (1915 - 1997). Тези, които са били близо до него, твърдят, че винаги е бил погълнат от дълбокото течение на образите на всяка творба, до която се е докоснал.

Святослав Теофилович Рихтер е роден под знака на Риби, на 20 март 1915 година в  Житомир,Украйна, в руско- немско семейство, но израства в космополитната Одеса. Първите  уроци по музика  получава от баща си - пианист, органист и педагог. От 1933  до 1936 г.  младият Рихтер работи  като корепетитор в Одеската опера и мечтае да кариерата на оперен диригент (по- късно ще вземе за жена певица, прекрасната камерна изпълнителка Нина Дорлиак), но през средата на 1937 г. съвсем неочаквано се явява на приемните изпити в клавирния отдел на Московската консерватория и веднага е приет в класа на Хенрих Нейгауз. Срещата със знаменития пианист и педагог предопределя пътя му в изкуството. В Москва той учи с цяла група талантливи млади студенти - повечето стават европейски знаменитости, тогава се появява цяло поколение от бъдещи велики музиканти!  -  сред  тях е и блестящият Емил Гилелс. 

През 1940 година  25-годишният пианист изнася със сензационен успех първия си солов концерт в Голямата зала на Консерваторията, за да се утвърди само  за няколко  сезона сред водещите руски инструменталисти, а от началото на петдесетте години на миналия век, след поредица блестящи гастроли в чужбина, и сред първите музиканти  на нашето време. Разбира се, пътят му, особено в съветско време, не е съвсем лек - през 50-те и 60- те години той  много трудно излизаше в чужбина  и Госконцерт от Москва вземаше голямата част от хонорарите му - страната беше все още затворена система, дори  и за своите знаменити артисти!

Като повечето гении в музиката, Святослав Рихтер стига до голямото майсторство още в началото на кариерата си. Някога великият испански поет Лорка , който бе и прекрасен музикант, писа, че за да проникнеш в  света  на Музиката, трябва да притежаваш „силно въображение”, за да преодолееш трудностите на нейната техника,  „стигнеш до фантазията и страстта у нея”. Да, Рихтер стигна до фантазията и страстта в това невероятно изкуство и получи от световната критика званието „Пианистът на планетата”!

Рихтер концертира активно повече от четири десетилетия. За това време той подготви и представи един огромен  клавирен репертоар  от всички стилове и епохи. И повечето от изпълненията му бяха определени от критиката като ненадминати,  фантастични, еталонни.  Когато свиреше Рихтер, възникваше усещането за истината , за това което се случва и което е изречено чрез езика на музиката. Неговите  интерпретации на концертите на Григ и Шуман, на Брамс, Шопен и Чайковски, на сонатите на Шуберт и Бетовен, на пиеси от Дебюси, Рахманинов, Скрябин, Равел, Берг, Хиндемит и Шостакович поразяваха с дълбочината и мащабността си. За щастие дискографията му е огромна и в това може да се убеди всеки слушател днес. Прав е критикът Яков Милщейн като каза: „Никаква похвала няма да ни се стори достатъчна, когато  оценяваме изпълнение на Святослав Теофилович. Всичко тук поразява: и дълбочината на мисълта, и чистотата и неподправеността на чувствата, и приказното му, бих казал, фантастично майсторство. И няма да бъде преувеличено, ако кажем, че свиренето на този човек стига отвъд  пределите на възможното, на достоверното...”

     И един личен спомен:

Наистина, трудно може да се добави нещо към тези думи. Добре си спомням последният му, трети концерт в моя роден град, Русе (след гостуванията му през 1958 и 1976 г.) в Дома на културата (Филхармонията). Останах в предното фоайе, за да го видя, когато влиза -  знаех, че обикновено идва в последния момент, малко преди началото.  С устремена, гъвкава стъпка той мина през двете фоайета на партера. Зави наляво. Прекоси тесния коридор зад сцената и се появи от лявата врата. Бавно, вече целият потопен в музиката, той мина пред очите на препълнената зала (бяха сложени  столове за публиката дори на самата сцена!). Приближи се до блестящия черен “Стейнуей”, поклони  се  и седна. Виждах добре ръцете и лицето му. Рихтер беше монументален, почти неподвижен, но колко бе свободен и сякаш безплътен. Постепенно музиката го обви в някаква незрима пелена, която бавно  се разпростря над цялата притихнала, затаила дъх, зала. 

Увлечени от тази магия, всички ние  сякаш се устремихме към Безкрайността, в която нямаше нищо друго освен Музика...  

П.П.

Може би малцина знаят, че през 1952  година  Святослав Рихтер, вече признат млад талант, се изяви и като... артист в игралното кино. Във филма на режисьора Григорий Александров „ Композиторът Глинка”, той изпълни ролята на Ференц Лист в епизод, представящ гастрол на великия унгарски пианист и композитор в Санкт Петербург.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“

Кърт Кобейн, американски музикант и поет, роден на 20 февруари преди 53 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.