ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Казват, че изкуството на изпълнителя музикант само в много редки случаи можело да се откъсне от предопределените му от самата природа посреднически сфери и да се издигне до първичното авторско  творчество. Затова раждането на такива творци е винаги радостно, знаменателно събитие. Тъкмо те, със своя истински вдъхновен труд, формират законите на творческия живот. Музикант от такъв тип беше и Святослав Рихтер  (1915 - 1997). Тези, които са били близо до него, твърдят, че винаги е бил погълнат от дълбокото течение на образите на всяка творба, до която се е докоснал.

Святослав Теофилович Рихтер е роден под знака на Риби, на 20 март 1915 година в  Житомир,Украйна, в руско- немско семейство, но израства в космополитната Одеса. Първите  уроци по музика  получава от баща си - пианист, органист и педагог. От 1933  до 1936 г.  младият Рихтер работи  като корепетитор в Одеската опера и мечтае да кариерата на оперен диригент (по- късно ще вземе за жена певица, прекрасната камерна изпълнителка Нина Дорлиак), но през средата на 1937 г. съвсем неочаквано се явява на приемните изпити в клавирния отдел на Московската консерватория и веднага е приет в класа на Хенрих Нейгауз. Срещата със знаменития пианист и педагог предопределя пътя му в изкуството. В Москва той учи с цяла група талантливи млади студенти - повечето стават европейски знаменитости, тогава се появява цяло поколение от бъдещи велики музиканти!  -  сред  тях е и блестящият Емил Гилелс. 

През 1940 година  25-годишният пианист изнася със сензационен успех първия си солов концерт в Голямата зала на Консерваторията, за да се утвърди само  за няколко  сезона сред водещите руски инструменталисти, а от началото на петдесетте години на миналия век, след поредица блестящи гастроли в чужбина, и сред първите музиканти  на нашето време. Разбира се, пътят му, особено в съветско време, не е съвсем лек - през 50-те и 60- те години той  много трудно излизаше в чужбина  и Госконцерт от Москва вземаше голямата част от хонорарите му - страната беше все още затворена система, дори  и за своите знаменити артисти!

Като повечето гении в музиката, Святослав Рихтер стига до голямото майсторство още в началото на кариерата си. Някога великият испански поет Лорка , който бе и прекрасен музикант, писа, че за да проникнеш в  света  на Музиката, трябва да притежаваш „силно въображение”, за да преодолееш трудностите на нейната техника,  „стигнеш до фантазията и страстта у нея”. Да, Рихтер стигна до фантазията и страстта в това невероятно изкуство и получи от световната критика званието „Пианистът на планетата”!

Рихтер концертира активно повече от четири десетилетия. За това време той подготви и представи един огромен  клавирен репертоар  от всички стилове и епохи. И повечето от изпълненията му бяха определени от критиката като ненадминати,  фантастични, еталонни.  Когато свиреше Рихтер, възникваше усещането за истината , за това което се случва и което е изречено чрез езика на музиката. Неговите  интерпретации на концертите на Григ и Шуман, на Брамс, Шопен и Чайковски, на сонатите на Шуберт и Бетовен, на пиеси от Дебюси, Рахманинов, Скрябин, Равел, Берг, Хиндемит и Шостакович поразяваха с дълбочината и мащабността си. За щастие дискографията му е огромна и в това може да се убеди всеки слушател днес. Прав е критикът Яков Милщейн като каза: „Никаква похвала няма да ни се стори достатъчна, когато  оценяваме изпълнение на Святослав Теофилович. Всичко тук поразява: и дълбочината на мисълта, и чистотата и неподправеността на чувствата, и приказното му, бих казал, фантастично майсторство. И няма да бъде преувеличено, ако кажем, че свиренето на този човек стига отвъд  пределите на възможното, на достоверното...”

     И един личен спомен:

Наистина, трудно може да се добави нещо към тези думи. Добре си спомням последният му, трети концерт в моя роден град, Русе (след гостуванията му през 1958 и 1976 г.) в Дома на културата (Филхармонията). Останах в предното фоайе, за да го видя, когато влиза -  знаех, че обикновено идва в последния момент, малко преди началото.  С устремена, гъвкава стъпка той мина през двете фоайета на партера. Зави наляво. Прекоси тесния коридор зад сцената и се появи от лявата врата. Бавно, вече целият потопен в музиката, той мина пред очите на препълнената зала (бяха сложени  столове за публиката дори на самата сцена!). Приближи се до блестящия черен “Стейнуей”, поклони  се  и седна. Виждах добре ръцете и лицето му. Рихтер беше монументален, почти неподвижен, но колко бе свободен и сякаш безплътен. Постепенно музиката го обви в някаква незрима пелена, която бавно  се разпростря над цялата притихнала, затаила дъх, зала. 

Увлечени от тази магия, всички ние  сякаш се устремихме към Безкрайността, в която нямаше нищо друго освен Музика...  

П.П.

Може би малцина знаят, че през 1952  година  Святослав Рихтер, вече признат млад талант, се изяви и като... артист в игралното кино. Във филма на режисьора Григорий Александров „ Композиторът Глинка”, той изпълни ролята на Ференц Лист в епизод, представящ гастрол на великия унгарски пианист и композитор в Санкт Петербург.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.