На 1 декември музикални ценители се събраха в залата на операта в Стара Загора за да си спомнят за основателя на  Фестивала на оперното и балетното изкуство – диригента Димитър Димитров (1929-1999). 

За големия принос към националната култура говориха оперните изпълнители Евдокия Здравкова – Хорозова, Петя Балджиева, Мария Клинчева и Александър Марулев. Те са и сред участниците в паметната постановка на операта „Набуко“ от Джузепе Верди, реализирана през 1982 г. и представена в залата на операта в запис на БНТ.

Димитър Димитров има безспорни заслуги за художественото израстване на трупата на първия извънстоличен оперен театър в България. Организаторите на фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора са събрали в изложба снимки, документи, афиши и видеозаписи, отразяващи неговата ползотворна дейност. Експозицията е във фоайето на операта до края на годината.

По инициатива на Съюза на учителите-ветерани беше учредена и подписка за поставяне на мемориален знак на маестро Димитър Димитров. В нея вече се включиха над 100 граждани. Всеки, който желае да подкрепи инициативата, може да го направи до края на седмицата в билетна каса на Старозагорската опера. Очаква се организаторите да внесат подписката в общинския съвет през следващата седмица.

Петдесетото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство през тази година отбелязва още няколко годишнини, сред които беше творческият юбилей на Стефка Минева, с участието на водещи оперни изпълнители от страната и чужбина. На 3 декември от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ е вечерта, посветена на 100 годишнината от рождението на Руслан Райчев – с представянето на документален филм и книга от неговия син Петър Райчев. На 5 декември от 19 часа , по случай 70 годишнината от създаването на балетната трупа на Старозагорската опера, в залата на операта ще бъде представена премиерата „Шопениана“. Хореографията на спектакъла е дело на дългогодишната примабалерина и почетен гражданин на Стара Загора Снежана Дескова.

 

ОТКЪС 

Музиковедът Розалия Бикс в книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“:

 С изкуството и със цялостното си присъствие Димитър Димитров остави знак, своеобразна емблема, по която могат да се разчетат такива нелеко разрешими загадки, като например тази как се гради в една национална култура подобаващ за времето си развиващ се театър за оперни, оперетни и балетни спектакли. Почти четири десетилетия от съзнателния му живот са вградени в отговора на тази загадка. В същото време стореното от него е своеобразна емблема, която съдържа в себе си процеси и проблеми на кажи речи всички наши театри (…) От първия до последния ден на своята кариера – защото кариеризъм е най-далечното понятие за Димитър Димитров, той съхрани предаността си към своя театър и към града, без да се поддаде на огорченията от неразбиране и завист или на съблазън за шумотевици и светска слава (…)

Три са различните бразди, които Димитър Димитров остави след себе си в териториите на българското изкуство за музикална сцена: 

Първата: Димитър Димитров създаваше творци. Той издирваше, формираше и насърчаваше музиканти и ансамбли в оперния ни театър.

Втората: Димитър Димитров не се поддаде на пагубната тенденция в театрите ни от съвсем недалечното минало да прави един театър за показ и друг – за делници. Самата поява на Димитър Димитров на пулта създаваше усещането за сигурност, че халтура няма да има, ще се прави добър спектакъл.

Третата: Той умееше да създава и да поддържа традиции. Веднъж обмислил начинанието той държеше да се спазват отликите му при всяко негово повтаряне – от художествената стойност на явленията до сигнала, флага и фестивалния огън.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Виното е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.“

Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, автор и издател, роден на 17 януари преди 314 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.