На 1 декември музикални ценители се събраха в залата на операта в Стара Загора за да си спомнят за основателя на  Фестивала на оперното и балетното изкуство – диригента Димитър Димитров (1929-1999). 

За големия принос към националната култура говориха оперните изпълнители Евдокия Здравкова – Хорозова, Петя Балджиева, Мария Клинчева и Александър Марулев. Те са и сред участниците в паметната постановка на операта „Набуко“ от Джузепе Верди, реализирана през 1982 г. и представена в залата на операта в запис на БНТ.

Димитър Димитров има безспорни заслуги за художественото израстване на трупата на първия извънстоличен оперен театър в България. Организаторите на фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора са събрали в изложба снимки, документи, афиши и видеозаписи, отразяващи неговата ползотворна дейност. Експозицията е във фоайето на операта до края на годината.

По инициатива на Съюза на учителите-ветерани беше учредена и подписка за поставяне на мемориален знак на маестро Димитър Димитров. В нея вече се включиха над 100 граждани. Всеки, който желае да подкрепи инициативата, може да го направи до края на седмицата в билетна каса на Старозагорската опера. Очаква се организаторите да внесат подписката в общинския съвет през следващата седмица.

Петдесетото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство през тази година отбелязва още няколко годишнини, сред които беше творческият юбилей на Стефка Минева, с участието на водещи оперни изпълнители от страната и чужбина. На 3 декември от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ е вечерта, посветена на 100 годишнината от рождението на Руслан Райчев – с представянето на документален филм и книга от неговия син Петър Райчев. На 5 декември от 19 часа , по случай 70 годишнината от създаването на балетната трупа на Старозагорската опера, в залата на операта ще бъде представена премиерата „Шопениана“. Хореографията на спектакъла е дело на дългогодишната примабалерина и почетен гражданин на Стара Загора Снежана Дескова.

 

ОТКЪС 

Музиковедът Розалия Бикс в книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“:

 С изкуството и със цялостното си присъствие Димитър Димитров остави знак, своеобразна емблема, по която могат да се разчетат такива нелеко разрешими загадки, като например тази как се гради в една национална култура подобаващ за времето си развиващ се театър за оперни, оперетни и балетни спектакли. Почти четири десетилетия от съзнателния му живот са вградени в отговора на тази загадка. В същото време стореното от него е своеобразна емблема, която съдържа в себе си процеси и проблеми на кажи речи всички наши театри (…) От първия до последния ден на своята кариера – защото кариеризъм е най-далечното понятие за Димитър Димитров, той съхрани предаността си към своя театър и към града, без да се поддаде на огорченията от неразбиране и завист или на съблазън за шумотевици и светска слава (…)

Три са различните бразди, които Димитър Димитров остави след себе си в териториите на българското изкуство за музикална сцена: 

Първата: Димитър Димитров създаваше творци. Той издирваше, формираше и насърчаваше музиканти и ансамбли в оперния ни театър.

Втората: Димитър Димитров не се поддаде на пагубната тенденция в театрите ни от съвсем недалечното минало да прави един театър за показ и друг – за делници. Самата поява на Димитър Димитров на пулта създаваше усещането за сигурност, че халтура няма да има, ще се прави добър спектакъл.

Третата: Той умееше да създава и да поддържа традиции. Веднъж обмислил начинанието той държеше да се спазват отликите му при всяко негово повтаряне – от художествената стойност на явленията до сигнала, флага и фестивалния огън.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.