ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

От малък Маестро Атанасов (18 май 1882, Пловдив – 17 ноември 1931, Лаго де Фазана, Италия) проявява необикновената си музикална надареност. Открива го авторът на „Върви народе възродени”, композиторът и педагогът, Панайот Пипков (1871­1942), който му дава първите уроци по пиано. Петнайсетгодишен, Атанасов е приет за  редовен ученик в Букурещкото музикално училище, което поради липса на средства (отрано остана сирак!)  не успява да завърши. По-късно заминава за  Италия, в града на Джоакино Росини – Пезаро, при прочутия Пиетро Маскани, автора на „Селска чест”, който го запалва за оперното изкуство. Завършва консерваторията „Росини“ с пълно отличие, златен медал и с титлата „маестро ди музика“ само за три години  (1899-1902) се завръща в родината си, въпреки поканата да остане в Италия, като до края на живота си работи у нас като военен капелмайстор, а също и като диригент в Софийската опера. Първо – седем години в родния Пловдив, а след това и в столицата. През целия си живот живее скромно, дори бедно и работи усърдно за България и издигането и професионализирането на българската музика.  

С титлата „маестро“ Георги Атанасов става много популярен и обичан в цяла България. Той е безкористен, изключително добър, роден просветител и патриот. Изнася хиляди концерти, подготвя огромен брой музиканти- инструменталисти, изпълнява за първи път у нас редица творби на чужди и български автори. В историята на българската музика от началото на миналия век той заема едно място, което като че ли най-малко подхожда на един военен капелмайстор – мястото на родоначалника на българската оперна традиция. Всъщност, не той е първият ни оперен автор – преди него друг музикант,  също военен капелмайстор Емануил Манолов (1858- 1902) ще напише първата българска опера, вдъхновена от Вазов – „Сиромахкиня” (1900, но именно Маестро Атанасов ще се посвети почти изцяло на музикално-сценичния жанр, ще проправи пътя му в наскоро проходилата ни професионална музикална култура. Той е твърдо уверен, че всеки български композитор трябва да работи за българската опера. Той е влюбен в този жанр и твърдо вярва, че има бъдеще у нас, въпреки трудностите и скептицизма на редица български интелектуалци, които не подкрепят морално тази идея.

       

   Първата си опера „Борислав“ (1911) Маестро Атанасов създава по мотиви от едноименната драма на Иван Вазов. За съжаление, тя няма успех сред публиката тогава, която приема по-благосклонно други български опери с по-малко качества. Шест години по-късно, през 1917 година, ще композира операта в три действия – „Гергана“ по поемата на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата”, считана за първото класическо произведение в българската оперна литература. „Трогателният сюжет на тази балада, в центъра на която е чистата патриархална любов на Гергана и Никола, типичната идилична атмосфера на старото българско село, подвластно на магии и суеверия, на добри и зли подземни сили, населило гори и поляни със змейове и самодиви и от време на време спохождано от паши и бейове, от черкези и кърджалии – това е кръгът от образи и взаимоотношения, в които лирическото дарование  на Маестрото ще се разгърне в цялата си пълнота”, писа проф. Венелин Кръстев в студията си за Маестро Атанасов. Да, „Гергана” ще бъде неговият шедьовър, най-известните и поставяни до днес български опери. Тя поставя началото на прочутата „народна  трилогия” на Маестрото, към която принадлежат : „Цвета или Македонска кървава сватба” (1924) и „Запустялата воденица“ (1922). 

        След тях композиторът решава да модернизира музикалния си език (упрекван е от някои критици, че е остарял!) и това става при двете му интересни исторически опери „Косара“ (1929) и „Алцек“ (1930), които доскоро бяха незаслужено забравени от Националната ни опера, но през 2010 и 2011 прозвучаха отново, след цели осем десетилетия благодарение на директора акад Пламен Карталов и  талантливия наш диригент Григор Паликаров, заедно екип от млади и много добри певци. И това бяха две значими събития в българския музикален живот.

 В крайния етап от творчеството си маестро Атанасов често е сравняван с немските романтици. Последните му две опери - "Косара" и "Алцек", са написани със значително по-сложна композиционна техника и затова сравнително по-трудно са били приети от широката аудитория. 

За децата Маестрото съчинява пет детски оперети, много играни от детски състави в цялата страна дълго и след смъртта му (най-известната от тях е „Златното момиче“). Те имат безспорен принос в музикалното възпитание на няколко поколения подрастващи, които именно чрез тях влизат в света на класическата музика. Автор е и на много солови и хорови песни, военни маршове и клавирни пиеси. 

       Музиката на основоположника на българската опера се отличава с емоционалност и непосредственост на изказа. Силната  й страна са красивите и запомнящи се мелодии, написани в духа на селската и градската българска песен. Хармоничният език на оперите на Маестрото е  пределно ясен и достъпен – особено в първите му битови и патриархални по дух опери („Гергана“, „3апустялата воденица“ и „Цвета“), докато историческите му драми са написани с малко усложнена и модерна за времето си и за тогавашния етап на развитие на българската художествена музика композиционна техника. В творчеството си Маестро Атанасов, особено в драматургически план, без съмнение, следва и образците на италианската романтична опера от XIX век – от Верди до Пучини и Маскани, без разбира се, да бъде техен епигон.

      През 50-те години композиторът Виктор Райчев написа оперетата „Младостта на Маестрото” – за живота и любовта на Маестро Атанасов, която се игра дълго и с успех на редица музикални сцени у нас.

+++++

  Трябва да отбележим, че „Гергана”, както е известно, съвсем не е първата българска опера. През 1900 година в Казанлък е представена „Сиромахкиня” по Вазов на Емануил Манолов (1858-1902), която поставя закъснялото начало на жанра у нас. Но творбата на Маестро Атанасов, показана за първи път на 6 юни 1917 в София е всъщност първото сериозно произведение, което продължава да присъства в репертоара на българските музикални сцени и днес. Интересно е, че втората българска опера, Старозагорската, е открита тъкмо с вдъхновената от Дядо Славейков – поема „Изворът на Белоногата”. Това става  на 1 юли 1925 година. когато жителите на Стара Загора и духовата музика посрещат на гарата маестро Георги Атанасов. Ученикът на Пиетро Маскани и пръв български оперен композитор пристига, за да присъства вечерта на премиерата на своята първа опера "Гергана". "Опера ли? Какво е това?", се питат придошлите да видят новото музикално чудо. В главната роля е красивата и гласовита ученичка от педагогическата гимназия Ничка Хаджимитева. Заради природно поставения си  лиричен сопран девойката е привлечена от ръководството на местното музикално дружество "Кавал". А неговият секретар - видният адвокат и известен тенор Георги Баталов, подготвя ролята  на любимия на Гергана,  Никола. Така двамата млади певци, които биват възторжено аплодирани от своите съграждани, поставят началото на първата опера, след столичната – Старозагорската или Южнобългарската опера. По-късно те създават хубаво семейство. Тяхна дъщеря е известната ни оперетна диригентка Росица Баталова, посветила живота си на Държавния музикален театър.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но и може и да убива

Повечето български ученици завършват училище без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.