ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Игор Стравински (1882- 1971) е роден в Ораниенбаум (Ломоносов) в семейството на именития руски оперен артист Фьодор Стравински. Получава солодно образование и рано влиза в света на голямата музика. Учи в юридическия факултет на Петербургския университет и взема уроци при композитора Николай Римски-Корсаков, който го съветва да не учи в консерватория.  

За дълго време творческата му съдба е свързана с трупата на прочутия импресарио Сергей Дягилев „Руски балет”. Първата световна война и революцията от 1917-та го заварват зад граница. Дълго време живее в Швейцария и Франция, а през 1939 г. се преселва в САЩ. По това време изгубва  майка си, съпругата и дъщеря си. 

Световна известност му донасят балетите за „Руските сезони” на Дягилев в Париж. През 1910 г. е премиерата на „Жар птица”, през 1911 – на „Петрушка”, 1913 - на първата му опера „Славеят” (1914), по приказката на Андерсен. Тези оригинални произведения са дълбоко свързани със стилистиката на руската музика от началото на ХХ век.

Още с първите си сценични опуси Стравински започва полемика с представителите на по- старото поколение в руската музика - Чайковски, Балакирев, Бородин, Римски- Корсаков. Балетът „Петрушка” го скарва с учителите му, а „Пролетно тайнство” предизвиква истински скандал.

В Швейцария Стравински създава хореографската кантата „Сватба” (1914-1923) и „Байка, или Приказка за Лисицата, Котарака, Петела и Овена” (1917) - стилизирано руско панаирджийско представление с черти и от италианската мадригална комедия от XVI век. „Историята на войника” (1918) е остроумна съвременно звучаща приказка- притча за четец и танцуващи актьори. В нея се разказва за войника, попаднал под властта на дявола. Към тези специфично руски произведения може да се отнесе и комичната опера „Мавра” по поемата на Пушкин „Къщичка в Коломна” (1922), пародия на руския романс и водевил от началото на ХIХ век, както и на естетиката на Глинка, Чайковски и Пушкив.

В Париж започва т.нар. „неокласически период” в творчеството на Стравински. През 1920 г. Дягилевската трупа поставя балета „Пулчинела” – обработка на композитора по творби на Перголези. Седем години по-късно е премиерата на „Едип цар” по текст на Жан Кокто. Следват митологичният балет „Аполон Мусагет”, алегоричният балет „Целувката на феята”, по теми от Чайковски и сюжет от Андерсен, мелодрамата Персефона” и операта „Похожденията на безпътника” (1951), вдъхновена от цикъла гравюри на английския художник  Уйлям Хогарт.

В САЩ Стравински пише повече симфонична и камерна музика. Най-значителните му опуси от този период са: „Симфония на псалмите” за събора „Сан Марко” във Венеция, „Движения”, мадригалната симфония „Монументът на Джезуалдо” (1960), кантатите „Проповед, разказ и молинва” и „Потоп”...

„Човекът с хиляда и един стила”, „Музикалният Прометей”, „Композиторът- хамелеон”, „Законодателят на музикалните моди”, „Изобретателят на нови музикални блюда”... Това са част от характеристиките на Игор Стравински, една от най-оспорваните личности в историята на музиката. Неговата сложна и противоречива натура проличава не само в стилистичната пъстрота на еволюцията му, но и в непосредственото редуване на различните по характер и стойност негови опуси, около които неведнъж са пламвали страстни полемики.

Стравински започва като прилежен ученик на Римски- Корсаков и Александър Глазунов, но скоро попода под силното влияние на френския импресионизъм. Но и това увлечение не трае дълго. Младият петербургчанин се отказва от импресионистичната „вяра” и става един от лидерите на творческата опозиция на изкуството на Клод Дебюси. Минават няколко години и от неопримитивизма Стравински прави нова  внезапна „модулация” към неокласицизма. Най- после, след различни експерименти „вътре” в това направление, авторът на „Петрушка” и „Жар птица” отново поразява съвременниците си като става убеден последовател на авторите на додекафоничната система, негови бивши антиподи!

А на въпроса дали  се смята за руски композитор, Игор Стравински заявява следното:

„Цял живот аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски. Може би в моята музика това не проличава изведнъж, но то е в нейната скрита природа...”

 

СТРАВИНСКИ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Близо 30 са постановките на балетите и оперите на Игор Стравински на българска сцена досега. Всички наши музикални театри (без Бургаската опера) са се обръщали неведнъж към оригиналните и трудни  за реализация сценични  опуси на този модерен класик.

Още през далечната 1935 година Софийската опера се обръща към най-прочутата му творба – „Жар птица” и  я представя за първи път у нас пред все още  неподготвената за този род музика балетна публика. Хореографията е на  немската възпитаничка д-р Лидия Вълкова, а изключително живописната сценография на прочутия наш художник Иван Пенков. Трудната музикална партитура подготвя Асен Найденов. На премиерата успехът е много голям, но хореографсият език на балетмайсторката се оказва твърде сложен и непривичен за публиката и постановката не се задържа за дълго в афиша, макар се представя в една вечер с балета на Моцарт „Зелената флейта”. В своите спомени за Софийската опера хористката и мемоаристката Злата Божкова казва следното: „Вълкова бе последователка на модерната по това време хореография, която отричаше неизменно установените форми на класическия балет и се стремеше да изведе от ритъма на музиката съвсем нови танцови движения за всяка художествена задача”...

След „Жар птица” трябва да минат цели 30 години, за да се завърне Стравински у нас. През сталиновата ера  той е считан  от нормативната критика за „краен модернист” и „упадъчен автор”, беше обвиняван в „космополитизъм”, „формализъм” и в какво ли не още! . Години наред музиката му не звучи дори в концертните зали. След хрушчовското „размразяване” е „реабилитиран” в СССР и Източна Европа. Лениградският възпитаник Петър Луканов поставя успешно „Целувката на феята” в Русе (дир. Ал. Владигеров), а Богдан Ковачев прави свой авторски  вариант на „Жар птица” в Пловдив (дир. Иван Маринов) . По същото време и Нина Кираджиева посяга към това заглавие и го поставя  за втори път на столична сцена. Така започват пътят на Стравински у нас - досега с 10 балети  и  5 опери, като най-често и дълго играни са: „Жар птица” (в София, Пловдив, Стара Загора и „Арабеск”, „Байка”) Благоевград, Русе,  София, Плевен/, „Историята на войника”/ Пловдив и Русе/  и „Пролетно тайнство” / „Арабеск”, Пловдив и София/, „Пулчинела” в Пловдив. 

Като значими  културни събития се открояват и постановките на: „Едип Цар” (реж. Кузман Попов, дир. Йордан Дафов)  на Варненско лято – 1995, „Мавра” в Камерната опера на Пламен Карталов с диригент Иван Филев, 1981, „Агон” и „Аполон Мусагет” на Петър Луканов през 1969 г. в Софийската опера с диригент Борис Хинчев. 

Едноактният балет „Петрушка” по либрето на автора и на художника Александър Бенуа, създаден през 1911 година за Парижката Гран опера, е поставен за първи път у нас през 1964 от големия балетмайстор Богдан Ковачев, влюбения в балета диригент Борис Хинчев и известния наш живописец и сценограф Иван Кирков. През 1986 година „Петрушка” има своята успешна премиера и в Плевенската опера.

Все още не са  поставени  две от най- интересните опери на Стравински „Похожденията на безпътника” и „Славеят”, които би трябвало да се видят и чуят и от нашата музикална публика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 305 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.