"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори. Тази статия е за Клара Шуман - виртуозен изпълнител, композитор и педагог, една от най-влиятелните женски фигури в класическата музика. Тази година се навършват 200 г. от рождението й, а музиката й ще звучи на първия за новия сезон "Концерт на възглавници".

Автор на статията е Венета Нейнска, музикант и артистичен директор на "Модо България" - организацията, която стои зад проектите за популяризиране на класическата музика сред децата - "Концерти на възглавници", и сред възрастните - "Концерти "Мотив".

-------

В продължение на 61 години Клара Шуман е позната на света като пианистка с необикновен талант и артистични възможности. Междувременно, обаче, тя е композитор, преподавател, майка на осем деца, кумир на много от интелектуалците на времето си и не на последно място - муза, пазител и съпруга на прочутия музикант Роберт Шуман.

Родена като Клара Вик преди точно 200 години, пианистката демонстрира таланта си от най-ранна възраст като за всички е ясно, че тя е дете-гений. С нейното музикално образование се заема баща й, Фридрих Вик, който е прочут учител по пиано и по пеене, музикален критик, есеист и книжар. Въпреки че той е преподавател и на големия музикант от 19-ти век, Ханс фон Бюлов, Клара безспорно е най-успешната ученичка на баща си с международна кариера, започнала когато тя е само на единадесет години.

Друг негов ученик, обаче, се оказва Роберт Шуман, а срещата между него и осемгодишната Клара се оказва съдбоносна. Към този момент младата пианистка вече е преминала през развода на родителите си и отчуждението от майка си. Бащата компенсира тази липса с абсолютно покровителство над нейния професионален и личен живот. Именно поради тази причина години по-късно той ще се противопостави категорично срещу любовта между тийнейджърката Клара и девет години по-възрастния Роберт.

Богато разкрасявана, но винаги интригуваща със своя краен романтизъм, още от запознанството им връзката между Роберт и Клара започва с житейски обрати. Младият музикант се отказва от следването си по право, за да започне уроци с Фридрих Вик, живеейки в неговия дом в продължение на година. Заражда се приятелство, което винаги кръжи около професионалните успехи на двамата приятели. Роберт помага на Клара в оркестрацията на нейния Концерт за пиано и оркестър, който тя пише на тринадесетгодишна възраст.

Кариерата на Клара се развива главоломно, тя свири пред самия Гьоте, а Николо Паганини сам й предлага да музицират заедно на сцена. Изпълненията й са възхвалявани от всички големи музиканти на деня, включително изключителни пианисти като Фредерик Шопен. Приятелството й с виртуозния цигулар Йозеф Йоахим е неотменна част от тяхното сценично партньорство с над 200 концерта на десетки международни сцени. Вдъхновена от изумителното майсторство на Йоахим, Клара му посвещава своите приказно красиви романси за цигулка.

Междувременно, близостта с Роберт е преминава в истинска любов и той предлага брак на осемнадесетгодишната Клара, който тя приема. За съжаление, обаче, баща й е толкова силно против тази идея, че младите са принудени да се отнесат към съда. След тригодишен спор те получават заветното разрешение и започват пълноценния си семеен живот, водейки общ личен и музикален дневник, който остава важно свидетелство за техния необикновен път. Тъкмо в началото на общото им битие, Клара пише най-популярната си творба - Клавирно трио в сол минор.

Тринадесет години след сватбата Клара записва в дневника едно възклицание, което ознаменува появата на един безкрайно млад и тогава все още напълно неизвестен композитор: "като че ли изпратен право от Бога". Тези думи се отнасят за двадесетгодишния Йоханес Брамс, който е представен на семейство Шуман от техния голям приятел Йозеф Йоахим. Младият Йоханес представя част от музиката си на именитото семейство, а те са толкова възхитени, че Роберт пише прочута възхваляваща статия за него, която му отваря вратите към голяма композиторска кариера.

Брамс става толкова близък със семейството, че в известен смисъл се превръща и в част от него. Той носи силна подкрепа на Клара в последващите три години, които се оказват последни в живота на Роберт. Това е тежък момент за всички тях, тъй като прочутият композитор ги прекарва затворен в психиатрична клиника, след като прави опит за самоубийство, а през това време на Клара не й е разрешено да го посещава. Тя успява да го види няколко дни преди смъртта му, когато за него вече е трудно да я разпознае. Брамс, от своя страна, има възможността да посещава Шуман, а в същото време поддържайки духа на Клара, композирайки музика, с която да я разтуши.

Смела, решителна и дейна, Клара е пословична със силния си характер. По време на размирици в Дрезден три от децата й остават в града с детегледачка, докато всички останали са принудени да се евакуират. Клара не се подчинява на забраната, а преминава директно през въоръжената охрана, за да спаси децата си и да се върне обратно извън града.

След смъртта на съпруга си, Клара остава изцяло отговорна за осигуряването на семейния бюджет. До този момент тя също е изпълнявала тази функция, поради добрите приходи от концерти, които е получавала. Освен да бъде сред първите солисти на новосъздадената Берлинска филхармония, тя прави премиерните изпълнения на много от произведенията на Роберт, както и на творби от своите съвременници Брамс, Шопен и Менделсон. Концертният й живот е бил наситен дори по съвременните стандарти - запазени са над 1300 програми от нейни концерти.

Освен като концертиращ музикант, Клара Шуман е активна и в сферата на образованието. Тя е първият преподавател по пиано в консерваторията във Франкфурт и единствена жена там, а десетки нейни ученици успяват да развият международни кариери.

Клара Шуман има дълъг живот, в който музиката, любовта и личните трагедии са неразривно свързани. Освен, че любимият й Роберт я напуска твърде рано, тя надживява четири от осемте си деца, като две от тях включително й оставят внуци, които Клара отглежда. В последните си години губи слуха си, както любимия й Бетовен, чиито произведения изпълнява с огромен успех. Умира от инсулт, а загадка остава естеството на връзката й с Йоханес Брамс, писмата от когото тя изгаря в по-голямата си част. Не без значение е фактът, че последното произведение, което изпълнява са "Вариации по тема от Хайдн" от Йоханес Брамс.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.