ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Любен Минчев  (1904 – 1959) беше сред най-ярките първи тенори на националната ни сцена  през 30-те и 40-те години, когато Софийската опера преживя първия си творчески подем. Големият класически репертоар (западен, славянски), а също и български, който носеше с неизменен успех го утвърди като един от стълбовете на състава. Много от ролите му бяха еталонни за певците след него: Канио в „Палячо”, Каварадоси от „Тоска”, Едгардо в „Лучия”, Самозванеца в „Борис Годунов”, Собинин в „Иван Сусанин”, Рикардо в „Бал с маски”...

Роден е на 18 юли 1904 в Градец, Котленско, под знака на Рака, в учителско семейство. Още като малък се изявява като даровит рецитатор, певец и артист в ученически представления и концерти. През 1928 година завършва вокалния клас на Музикалната академия като ученик на тенор Димитър Попиванов. На оперната сцена се появява още като студент в малката роля на Чекалински от „Евгений Онегин” (2 юни 1927). През 1928 година заминава за Италия, където специализира при маестро Алберто Чеки в Милано. Завръща се в България през 1931 година вече с отлично поставен глас и няколко готови роли и решава да работи само за родната сцена. Поема лиричния теноров репертоар от опери на Верди, Доницети, Росини, Масне, Моцарт, Вебер, Бизе, Д, Албер, Бородин, Вагнер, Глинка. Скоро става любимец на столичната публика. Критиката не пести похвалите си за него. Ето и няколко откъса от отзиви за най- добрите му роли: „ Любен Минчев като Каварадоси ни представи едно „отворено” италианско пеене с художествено поставен тон, който без мъка расте и се развива до блясък! Eдин глас с лирична нежност и лъчезарна сила, една игра, напълно естествена, подкупваща”... „Гласът на Любен Минчев е пълен и сочен и въпреки силата си е способен да изрази и най- фините лирични нюанси и духовни трептения. Наистина, чудесен глас, който очарова и възхищава не само с красотата си, но и с изтънчената си техника, която му даде възможност да разкрие всичките си качества в трудната роля на Рикардо...”

Повече от петдесет са ролите на този голям, за съжаление забравен днес, български оперен артист от световна класа,  за близо тридесетте сезона творческа дейност на наша сцена, през които пее много, често пъти и без дубльор за редица заглавия. Много от тях (26!) са и първи изпълнения в България, като: Андре Шение,  Йоан от „Иродиада”, Голицин от „Хованщина”, Ерик от „Летящия холандец”, Берендей от „Снежанка”, Княз Гвидон от „Цар Салтан”, Андрей от „Мазепа”, Маурицио от „Адриана Лекуврьор”,  Хюон в „Оберон”, Де Грийо от „Манон”, Фентон от „Веселите уиндзорки”...  Това е само част от тях. Той е и първият интерпретатор на редица образи от нопоставени български опери на Владигеров, Веселин Стоянов, Натан Князев,  Венедикт Бобчевски, Петко Наумов, Любомир Пипков. Участва в сценичните кръщения на „Цар Калоян”, „Янинините девет братя”, „Саламбо”, „Женско царство”...Наистина, респектиращ репертоарен диапазон. Богатият му, отлично школуван лиричен глас, му позволява да поема и част от по- драматичните роли – на Канио, Дон Хозе, Андре Шение като те се нареждат сред коронните му превъплъщения.

Надарен с безспорен актьорски талант, темпераментен и емоционален, той е ярък, запомнящ се, впечатляващ на сцената. След Петър Райчев, той е може би най- обичания от тенорите от този период. През 40-те години, когато културните ни връзки с Германия са много силни, Любен Минчев гастролира с огромен успех на редица престижни немски сцени. Получава и германски орден за заслуги към културата. По- късно, злобни и завистливи колеги от Операта ще го наклеветят като “агент на Третия райх” и това ще му донесе неприятности и ще съкрати живота му. Така, за съжаление, ще напусне този свят още млад, в апогея на силите си, ненавършил 55 години. Ще ни остави малко записи (в Златния фонд на БНР) и интернет, които ни дават добра представа за силната му певческа дарба и за завладяващото му изразително пеене.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?