КИН СТОЯНОВ, "ФЕЙСБУК" 

Досега не написах нищо. Не, че не ми е мъчно. Тъкмо напротив. Милчо Левиев си отиде. Отлетя към безкрайните джазови простори.

Отиде си Чичо Милчо. Мога да напиша много. Много помня. Ще се спра до тук:

Когато баща ми беше вече терминално болен, заведох Милчо Левиев и Вики Алмазиду да го видят в болницата. Татко ги посрещна с думите:

- Милчо, музиката е паметта на Вселената.

- А поезията каква памет е, Радой? – попита Милчо.

- Тя е друга памет – отвърна му баща ми.

Сега вече и двамата, като милиардите души атоми, са при Великата Божия Памет и сигурно търсят къде е паметта на поезията и музиката, заедно с Панчо Владигеров или Атанас Далчев и толкова още Божии таланти…

Когато Милчо Левиев избяга от социалистическа България, баща ми беше щастлив. Вярваше, че „чичо Милчо“, както ни учеше да го наричаме с брат ми Стефан, ще може да изрази своя талант на световната сцена. И татко беше истински радостен, когато „чичо Милчо“ успя да му прати една „тава“ – както ги наричахме тогава – грамофонна плоча със свое участие; композиции, аранжименти, клавири в грамофонна плоча на Дон Елис – „Don Ellis – Soaring“. Обложката на „тавата“ беше разгърната в синьо, а върху синьото, разперени крилете на птица – тъкмо бяхме прочели програмната повест на Ричард Бах „Джонатан Ливингстън Чайката“. Баща ми веднага импровизира думите в една от пиесите от „тавата“:

Кин-чо ти праща мно-го здраве, чи-чо Милчо! Стеф-чо ти праща мно-го здраве, чи-чо Милчо!: Don Ellis - Nicole -1973

Снимката, която качвам е от фонда на Радой Ралин в Държавна Агенция „Архиви“, по мои спомени е от 1983 г., фотограф – Атанас Кънчев, можете да я видите като пано в Студио 1 на Радио Пловдив: Йоан Левиев, Милчо Левиев, Леа Иванова, Радой Ралин и Веселин Николов – Весо Червения, който, за разлика от някои днешни пловдивски патрЕоти мушмороци, още във времената на пролетарския интернационализъм беше нарекъл групата си „Бели, Зелени, Червени“.

Коментари  

0 #1 Нели Артинова 21-10-2019 08:34
Мисля, че снимката е правена в Пловдив, където Йоан и Милчо са домакини.
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.