Списание „ Театър" съобщи за кончината на Юлиан Вучков (1936–2019) – дългогодишен негов автор, а в годините на прехода – телевизионен шоумен и автор на дебели книги. 

Ето какво гласи съобщението на редколегията:

"Повече от две десетилетия той беше главен редактор на единственото специализирано издание за театър у нас. Този етап е най-стабилният от историята на списанието, което редовно поддържаше периодичност от дванадесет книжки в годината, с хартиен обем, позволяващ да се обхванат всички важни театрални събития и теми, независимо от това къде се провеждат – в столицата или извън нея.

По времето на проф. Юлиан Вучков сп. „Театър” изгради и защити много свои нови рубрики, които анализираха постиженията и на чужди театрални култури, колкото и избирателно да беше това, поради идеологическата и естетическа цензура на социалистическия режим.

Лична заслуга и изискване на проф. Юлиан Вучков бе да се отпечатват във всеки брой на сп. „Театър” по една или две пиеси, като предимство имаха новите български заглавия. Автори като Иван Радоев, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, чиито имена срещаме в игралните афиши и днес, се доверяваха на изданието и техни пиеси се публикуваха на страниците му.

Проф. Юлиан Вучков следеше развитието и кризите на българския театър, страдаше и критикуваше, громеше растящата депрофесионализация на сцената и естетическата деградация. Търсеше опора и вдъхновение в строителите на българския театър – големите имена и заглавия от близкото и по-далечното ни минало.

Проф. Юлиан Вучков е личност, която обогати българската култура със своите изследователски театрални трудове а също и със стотиците броеве на сп. „Театър”, преминали през ума и сърцето му. Поклон!"

Зрителите ще запомнят "професора" – научна титла, която той си самоприсъди, с безбройните му смешни телевизионни изяви. Той беше единствено почетен професор - от октомври 2012 г. на Библиотекарсикя университет, а от 2013 г. – и на Университета за национално и световно стопанство. Телевизионните му изяви го превърнаха в любимец на публиката и на "Гоподари на ефира" заради цветистия му език, безподобните му метафори и неподражаемите му критики на управляващите, на ниската култура, на кича в живота и изкуството. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич, сръбски писател, роден на 15 октомври преди 90 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .