Списание „ Театър" съобщи за кончината на Юлиан Вучков (1936–2019) – дългогодишен негов автор, а в годините на прехода – телевизионен шоумен и автор на дебели книги. 

Ето какво гласи съобщението на редколегията:

"Повече от две десетилетия той беше главен редактор на единственото специализирано издание за театър у нас. Този етап е най-стабилният от историята на списанието, което редовно поддържаше периодичност от дванадесет книжки в годината, с хартиен обем, позволяващ да се обхванат всички важни театрални събития и теми, независимо от това къде се провеждат – в столицата или извън нея.

По времето на проф. Юлиан Вучков сп. „Театър” изгради и защити много свои нови рубрики, които анализираха постиженията и на чужди театрални култури, колкото и избирателно да беше това, поради идеологическата и естетическа цензура на социалистическия режим.

Лична заслуга и изискване на проф. Юлиан Вучков бе да се отпечатват във всеки брой на сп. „Театър” по една или две пиеси, като предимство имаха новите български заглавия. Автори като Иван Радоев, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, чиито имена срещаме в игралните афиши и днес, се доверяваха на изданието и техни пиеси се публикуваха на страниците му.

Проф. Юлиан Вучков следеше развитието и кризите на българския театър, страдаше и критикуваше, громеше растящата депрофесионализация на сцената и естетическата деградация. Търсеше опора и вдъхновение в строителите на българския театър – големите имена и заглавия от близкото и по-далечното ни минало.

Проф. Юлиан Вучков е личност, която обогати българската култура със своите изследователски театрални трудове а също и със стотиците броеве на сп. „Театър”, преминали през ума и сърцето му. Поклон!"

Зрителите ще запомнят "професора" – научна титла, която той си самоприсъди, с безбройните му смешни телевизионни изяви. Той беше единствено почетен професор - от октомври 2012 г. на Библиотекарсикя университет, а от 2013 г. – и на Университета за национално и световно стопанство. Телевизионните му изяви го превърнаха в любимец на публиката и на "Гоподари на ефира" заради цветистия му език, безподобните му метафори и неподражаемите му критики на управляващите, на ниската култура, на кича в живота и изкуството. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 113 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.