ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Тя е наистина уникално явление в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и книги, останали са малко записи, и  твърде много легенди. Била е майстор на рекламата и саморекламата (в днешно време единствено Кабаиванска следва примера й). В тези пикантни истории с лордове, крале, султани, с Джили и Шаляпин има и  истини и неистини, но за времето си са били полезни –  и това е популяризирало операта и певците, докато днес на преден план, за съжаление, са ниските жанрове в музиката и дори това ужасяващо, срамно за културна и европейска България, явление – чалгата и рапа, което нашите държавници, уви, толерират.

Родена е на 2 август 1905 г. (Илинден, под знака на Лъва и наистина  беше лъвица!)  в столицата, в семейството на журналист и учителка. От баща си, Стефан Мавродиев, наследява вкуса към рекламата и сензациите, нещо което съпътства цялата й кариера. Като малка се увлича от балета, после от театъра, а след това се влюбва и в операта. Седемнайсет годишна е вече студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава педагог Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и заминава за Милано, където учи при солистката на „Ла Скала”  Маестра Вилани. След това учи и при прочутата руска певица- белоемигрантка  Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването й като певица.  Подготвя първите си роли: Амнерис от „Аида”, Улрика от „ Бал с маски” и Лаура от „Джоконда”, с които по-късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава  С Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „Риголето” през 1930 г. Следват Кармен  и Амнерис. На един от спектаклите на „Аида” я чува директорът на  Гран опера  Руше.  И от Париж започва голямата й кариера. Първо пее в „Риголето”,  следват:  Кармен, Амнерис от „Аида”, Далила, Шарлота от „Вертер”,  Орфей на Глук,  Фидеса от „Пророкът” на Майербер,  Иродиада от „Иродиада” на Жул Масне, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур”... И гастроли в големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним,  Монпелие...Пресата започва да говори за „красавицата от България”, навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Вече е истинска звезда! Всъщност, след тенора Петър Райчев, тя е вторият наш оперен артист със световна слава и признание. А по онова време операта в Европа, а също и у нас, е на голяма почит и с много публика – естрадната музика не е изместила голямото изкуство.

Освен че е много добра певица и темпераментна актриса, Илка Попова е и красавица със силно излъчване на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните.  Истинска  „жена- вамп”. Нещо рядко за оперната сцена.  Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латинска Америка и Магреба (Тунис, Алжир, Мароко). Нейни партньори са: Бенеамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску- Гоанга, Алфред Пикавер,  Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи,  Джино Беки,  Тито Скипа,  Джина Чиня,  Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички големи певци от епохата. С легендарният италиански тенор Джили е имала красив и кратък „романс”.   Пее и с Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените й, има и кратка, но гореща интимна връзка. Великият руски артист наистина,  е  бил сред поклониците на нашата певица. В края на кариерата си той й подарява своя уникален, някога собственост на руските царе,  пръстен- талисман с два диаманта, който му носел успех, а след това помагал и на нея. Сега той се съхранява в БНБ.

Дирижират я прочутите диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци . Ценят високо заради голямата й интелигентност и музикалност. Тя подготвя бързо и с лекота и най- трудните роли. Пее на няколко езика, за нея няма технически проблеми и стилови прегради. Еднакво добра е и във Верди, и във Вагнер, и в оперите на Мусоргски и Римски Корсаков, Жорж Бизе , Камий Сен- Санс, Джакомо Пучини,  Умберто Джордано....

През 1937 година триумфира и в Миланската Скала последователно  в три постановки на три различни, при това трудни опери: „Джоконда” от Понкиели, „Бал с маски” на Верди и „ Тристан и Изолда” на Вагнер. 

През 1940 г. се завръща в България и постъпва в Софийската опера. Изнася и много концерти с песни и арии. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори: Кера от „Хитър Петър” на Веселин Стоянов, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков, Солоха от „Черевички” на Чайковски, Олга от „Евгений Онегин”, Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски. В края на бляскавата си кариера се превъплъщава в характерната роля на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, едно, бих казал, забележително певческо и актьорско постижение, останало в историята на българския оперен театър. 

Илка Попова почина през 1979 година и за съжаление ни остави малко и не особено качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Просто не е мислила за това, живеела е заради сцената и заради любовта.  Но според съвременниците й е притежавала красив, тембрист и силен, пробивен мецосопран с широк обем, плътност и благородна звучност особено в ниския регистър и медиума. Способна да изгражда като истинска драматична актриса своите образи, тя увлича със стихийната сила на непосредствения си, богат темперамент. Това проличава най- ярко в коронните й роли: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната сцена от „Дама Пика” е съхранен в Златния фонд на БНР.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 
 

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 71 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.