ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Тя е наистина уникално явление в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и книги, останали са малко записи, и  твърде много легенди. Била е майстор на рекламата и саморекламата (в днешно време единствено Кабаиванска следва примера й). В тези пикантни истории с лордове, крале, султани, с Джили и Шаляпин има и  истини и неистини, но за времето си са били полезни –  и това е популяризирало операта и певците, докато днес на преден план, за съжаление, са ниските жанрове в музиката и дори това ужасяващо, срамно за културна и европейска България, явление – чалгата и рапа, което нашите държавници, уви, толерират.

Родена е на 2 август 1905 г. (Илинден, под знака на Лъва и наистина  беше лъвица!)  в столицата, в семейството на журналист и учителка. От баща си, Стефан Мавродиев, наследява вкуса към рекламата и сензациите, нещо което съпътства цялата й кариера. Като малка се увлича от балета, после от театъра, а след това се влюбва и в операта. Седемнайсет годишна е вече студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава педагог Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и заминава за Милано, където учи при солистката на „Ла Скала”  Маестра Вилани. След това учи и при прочутата руска певица- белоемигрантка  Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването й като певица.  Подготвя първите си роли: Амнерис от „Аида”, Улрика от „ Бал с маски” и Лаура от „Джоконда”, с които по-късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава  С Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „Риголето” през 1930 г. Следват Кармен  и Амнерис. На един от спектаклите на „Аида” я чува директорът на  Гран опера  Руше.  И от Париж започва голямата й кариера. Първо пее в „Риголето”,  следват:  Кармен, Амнерис от „Аида”, Далила, Шарлота от „Вертер”,  Орфей на Глук,  Фидеса от „Пророкът” на Майербер,  Иродиада от „Иродиада” на Жул Масне, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур”... И гастроли в големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним,  Монпелие...Пресата започва да говори за „красавицата от България”, навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Вече е истинска звезда! Всъщност, след тенора Петър Райчев, тя е вторият наш оперен артист със световна слава и признание. А по онова време операта в Европа, а също и у нас, е на голяма почит и с много публика – естрадната музика не е изместила голямото изкуство.

Освен че е много добра певица и темпераментна актриса, Илка Попова е и красавица със силно излъчване на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните.  Истинска  „жена- вамп”. Нещо рядко за оперната сцена.  Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латинска Америка и Магреба (Тунис, Алжир, Мароко). Нейни партньори са: Бенеамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску- Гоанга, Алфред Пикавер,  Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи,  Джино Беки,  Тито Скипа,  Джина Чиня,  Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички големи певци от епохата. С легендарният италиански тенор Джили е имала красив и кратък „романс”.   Пее и с Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените й, има и кратка, но гореща интимна връзка. Великият руски артист наистина,  е  бил сред поклониците на нашата певица. В края на кариерата си той й подарява своя уникален, някога собственост на руските царе,  пръстен- талисман с два диаманта, който му носел успех, а след това помагал и на нея. Сега той се съхранява в БНБ.

Дирижират я прочутите диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци . Ценят високо заради голямата й интелигентност и музикалност. Тя подготвя бързо и с лекота и най- трудните роли. Пее на няколко езика, за нея няма технически проблеми и стилови прегради. Еднакво добра е и във Верди, и във Вагнер, и в оперите на Мусоргски и Римски Корсаков, Жорж Бизе , Камий Сен- Санс, Джакомо Пучини,  Умберто Джордано....

През 1937 година триумфира и в Миланската Скала последователно  в три постановки на три различни, при това трудни опери: „Джоконда” от Понкиели, „Бал с маски” на Верди и „ Тристан и Изолда” на Вагнер. 

През 1940 г. се завръща в България и постъпва в Софийската опера. Изнася и много концерти с песни и арии. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори: Кера от „Хитър Петър” на Веселин Стоянов, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков, Солоха от „Черевички” на Чайковски, Олга от „Евгений Онегин”, Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски. В края на бляскавата си кариера се превъплъщава в характерната роля на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, едно, бих казал, забележително певческо и актьорско постижение, останало в историята на българския оперен театър. 

Илка Попова почина през 1979 година и за съжаление ни остави малко и не особено качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Просто не е мислила за това, живеела е заради сцената и заради любовта.  Но според съвременниците й е притежавала красив, тембрист и силен, пробивен мецосопран с широк обем, плътност и благородна звучност особено в ниския регистър и медиума. Способна да изгражда като истинска драматична актриса своите образи, тя увлича със стихийната сила на непосредствения си, богат темперамент. Това проличава най- ярко в коронните й роли: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната сцена от „Дама Пика” е съхранен в Златния фонд на БНР.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 169 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.