Преди десетина години по българските екрани се появи филмът „Евита” с участието на Мадона. Една много приятна кино адаптация на режисьора Тим Райс на прочутия едноименен мюзикъл на  Сър Ендрю Лойд Уебър. Всъщност за героинята Ева или Евита Перон има голям брой статии, книги, филми. Без съмнение, тя е от легендарните жени на ХХ век, заедно с  кралица Елизабет, Вивиан Ли, Мария Калас, Едит Пиаф, Коко Шанел, Грейс Кели, Мерилин Монро,  Брижит Бардо, Фрида Кало. Всъщност, списъкът по-дълъг, но тя е сред първите десет, макар кариерата й да е кратка – тя е първата дама на Аржентина само шест години, от 1946 до 1952. Нейните сънародници с обожание и безкрайна любов са я наричали просто „la nuestra Evita” (нашата Евита) и дори са я считали за светица.

Ева Перон (1919 – 1952) е втората и любима съпруга на президентът на тази голяма латиноамериканска държава Хуан Доминго Перон  (1895 - 1974) и първа дама от 1946 до 1952, когато умира от рак.

Силната й социална дейност я превръща в символ –  „знамето на бедните“ и „дамата на надеждата“. И днес привържениците й манифестират в защита на правата си, носейки нейния лик и скандирайки: „Ние сме децата на Перон и Евита, борбата продължава“. 

Никой досега не е успял да обясни притегателната сила на тази необикновена жена, превърнала се в легенда

Рожденното й име е Ева Мария Дуарте. Тя е петото извънбрачно дете на една обикновена жена от народа, Хуана Ибархурен. Ражда в градчето Лос Толдос, близо до столицата Буенос Айрес,  преди сто години, под знака на Телеца на 7 май 1919. Баща й, фермерът Хуан Дуарте има голямо семейство и много законни и незаконни деца. Като дете била доста слабичка и тъжни очи. Когато била на четири години изгорила лицето си с горещо олио и белегът й останал за цял живот като малко украшение. На петнайсет вече била хубава млада госпожица, която нямала нито пари, нито образование, но вярвала в себе си и в хубостта си – решила да замине за столицата и да стане актриса. В театъра нямала особен успех, но била ангажирана в националното радио като водеща на програми. Тогава още нямало телевизия и радиото я направило известна. Хората я разпознавали по характерния й глас, малко хриплив и по простонародния й говор. Всеки ден тя водела популярната емисия „Пет минути за народа” и така станала известна на милиони. ,

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.”

Фьодор Тютчев, руски поет, роден на 5 декември преди 216 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.