ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

В историята на операта на XX век Христина Морфова е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме. А невероятният й глас – цели три октави – я прави сравнима единствено с Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко - нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си. От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха...Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й.

Родена е в Стара Загора на 24 април 1889  г. в бедно семейство на прокудени от опустошените български села край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от „Клетниците” – едва четиригодишна е дадена за слугинче! По- късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава за Европа, да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява... Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В известната със старите си музикални и театрални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По- късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка. Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина. Там не са я забравили и до днес! В Чехия има книги за нея и плоча на „Супрафон”, Прага.

В „Златна Прага” Христина Морфова ще направи своите най- добри роли от чешкия и световния репертоар. 

Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на Бедржих Сметана „Продадена невеста”, а също и героичната Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор”, „”Целувката”, „Двете вдовици”- също от класика Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано: Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като: Аида и Леонора и дори до мецосопрановите: Кармен и Далила. Наистина, невероятен репертоар! След години само великата Калас ще може да повтори това. Далила Морфова ще изпълни пред самия автор – Камий Сен Санс в Париж, след което той ще възкликне: „ Аз сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!”.

От 1910 до 1920 г. Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Вроцлав, Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени. И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”. Както знаем певците са обикновено два вида – „направени” след упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени”. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.

На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира редовно из страната, режисира (тя е и първата жена- режисьор у нас), но, все пак, остава недооценена. Българската завист я тормози непрекъснато.

 Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява, и отново идва в България.

След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната музикална академия (заедно с Прокопова ще създаде своя школа и ще подготви голям брой ученици) и редовен солист на Софийската опера. Концертира много активно в страната и чужбина. Във всяка от своите програми непременно включва българска музика. Всъщност, през цялата си кариера Морфова упорито и целенасочено пропагандира българската песен – представя я и на най- престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си. Не се срамува като днешните ни оперни певци да пее българска музика и на български!

През 1935 г. след едно задгранично турне, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа.. Но... рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното.

"Имам лошо предчувствие - изпраща Христина бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И интуицията не я излъгва - фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни след 47-ия й рожден ден.

За съжаление , много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.

Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията:  "Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание"...

Истинската история на Христина Морфова

Авторката Румяна Лечева, журналист, кореспондент на БТА в Стара Загора, е работила упорито и всеотдайно цели седем години върху този свой обемист труд (близо 500 страници), достоен за "Българския славей". Трудно ми е да го определя жанрово. Тук има животопис, представен пространно, пределно изчерпателно, обогатен с кореспонденция, по-голямата част от която излиза за първи път, има увлекателен разказ - една безспорна белетристична дарба на авторката, има и прецизен справочен апарат, вплетен майсторски в текста. Изяснила е редица непознати или спорни моменти от биографията й, представяни досега неточно, по цензурни причини или още неизследвани архиви. И всичко това, придружено от немалък брой уникални снимки, повечето публикувани за първи път. И най-важното и ценното - една любов, преклонение към делото на голямата певица и вокален педагог. Всъщност за Христина Морфова е писано немалко. Добри са книгите на писателя Владимир Русалиев и особено на племенника й Богдан Морфов. Но книгата на Румяна Лечева е нещо друго - уникален, мащабен труд, който респектира. И тази мащабност се дължи и на това, че авторката е проектирала този задълбочен животопис върху твърде широка политическа, социална и културна панорама на България и Европа през епохата. Морфова е била не само прочута артистка, но и социална личност, имала е интересен живот

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.