ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

В продължение на повече от три десетилетия Юлия Винер-Ченишева /1929 – 2010/ беше абсолютната примадона на националната ни сцена. Може да се каже, че малко бяха оперите, в които тя не участваше, особено тези от големия, класическия репертоар. Нейният пробивен, изразителен  плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена.

Родена е в София на 17 юни 1929 г. под знака на артистичните и неспокойни “Близнаци”. Произхожда от семейство на руски евреи белоемигранти. Учи музика от дете. От 1947 до 1951 г. е в Консерваторията, в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин. След две години се явява на конкурс и е приета за редовна солистка на Софийската народна опера.

Дебютът й е на рождения й ден – 17 юни 1954 година в една голяма и твърде трудна, особено в певческо отношение роля – Леонора от Вердиевия „Трубадур”. Диригентът Асен Найденов е във възторг от качествата и сигурността на дебютантката. Той ще стане „нейният диригент”, а тя – „неговата певица”. Ще работят дълги години заедно плодотворно на националната ни сцена. Зареждат се роля след роля: Амелия от „Бал с маски”, Ярославна от „Княз Игор”, Лиза от „Дама Пика”, Татяна от „Евгений Онегин”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Дездемона от „Отело”, Сента в „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”,  Тоска, Виолета  Валери, Мюзета, Аида, Леди Макбет, Мадалена от „Андре Шение”, Турандот, Абигаил от „Набуко”, Одабела от „Атила”, Луиза Милер... Роли различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо, забележително певческо майсторство.  

Юлия Винер изграждаше  своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос” и Леонора от „Трубадур”,  в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните й роли в София , в страната, а и в чужбина.

Заедно с примата сред мецосопраните, Надя Афеян /1917 - 2000/ , народната артистка Юлия Винер беше постоянен гост солист на Берлинската Щатс опера. Там цели 12 години  носеше тежкия сопранов репертоар, при това на немски език и бе изключително високо оценена от публиката и критиката. Получи и званието „камерзингерин”, близко до нашето „народен артист”, с което бе удостоена още като млада, през 1965 г.  Беше, както казват италианците, наистина „la prima donna assoluta” /абсолютната примадона/. Днес просто нямаме първо сопрано от нейната класа.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.