ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

В продължение на повече от три десетилетия Юлия Винер-Ченишева /1929 – 2010/ беше абсолютната примадона на националната ни сцена. Може да се каже, че малко бяха оперите, в които тя не участваше, особено тези от големия, класическия репертоар. Нейният пробивен, изразителен  плътен и силен драматичен сопран се отличаваше не само със специфичната, неповторима красота на тембъра, но и с големия си диапазон, с отличната техника и съвършената певческа линия. В своите близо 60 роли тя винаги беше първата, премиерната изпълнителка, предпочитана от диригентите и режисьорите. Винаги стабилна, готова. Тя не отлагаше спектакъл или репетиция, не маркираше, беше по немски прецизна, съвършена.

Родена е в София на 17 юни 1929 г. под знака на артистичните и неспокойни “Близнаци”. Произхожда от семейство на руски евреи белоемигранти. Учи музика от дете. От 1947 до 1951 г. е в Консерваторията, в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин. След две години се явява на конкурс и е приета за редовна солистка на Софийската народна опера.

Дебютът й е на рождения й ден – 17 юни 1954 година в една голяма и твърде трудна, особено в певческо отношение роля – Леонора от Вердиевия „Трубадур”. Диригентът Асен Найденов е във възторг от качествата и сигурността на дебютантката. Той ще стане „нейният диригент”, а тя – „неговата певица”. Ще работят дълги години заедно плодотворно на националната ни сцена. Зареждат се роля след роля: Амелия от „Бал с маски”, Ярославна от „Княз Игор”, Лиза от „Дама Пика”, Татяна от „Евгений Онегин”, Донна Анна от „Дон Жуан”, Дездемона от „Отело”, Сента в „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”,  Тоска, Виолета  Валери, Мюзета, Аида, Леди Макбет, Мадалена от „Андре Шение”, Турандот, Абигаил от „Набуко”, Одабела от „Атила”, Луиза Милер... Роли различни, проблемни, изискващи гласов формат, музикалност, усет към стила на автора. В тях забележителната й вокална техника и фразировка, умелия преход в различни по сила динамични степени, както и отличното медзавоче във височините, бяха наистина несравними, образец на голямо, забележително певческо майсторство.  

Юлия Винер изграждаше  своите героини главно по вокален и музикален път. В сценичен план търсеше едрите щрихи, окрупнените жестове, сдържаните мизансцени – една външна статика при една вътрешна динамика. Притежаваше красива сценична външност, изразително лице и мимика и типично излъчване на драматичка. Особено впечатляващи бяха нейните Аида и Елизабет от „Дон Карлос” и Леонора от „Трубадур”,  в които талантът й блесна по един неповторим начин. Това бяха и най- дълго играните й роли в София , в страната, а и в чужбина.

Заедно с примата сред мецосопраните, Надя Афеян /1917 - 2000/ , народната артистка Юлия Винер беше постоянен гост солист на Берлинската Щатс опера. Там цели 12 години  носеше тежкия сопранов репертоар, при това на немски език и бе изключително високо оценена от публиката и критиката. Получи и званието „камерзингерин”, близко до нашето „народен артист”, с което бе удостоена още като млада, през 1965 г.  Беше, както казват италианците, наистина „la prima donna assoluta” /абсолютната примадона/. Днес просто нямаме първо сопрано от нейната класа.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 169 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.