ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Имах щастието да срещна този човек през 1972 г., още по време на следването си в Софийския университет, а през 1979 г. да работя с него в Камерната опера (Благоевград), където бях за кратко драматург, а той – пианист и диригент. Беше наистина удивителна, ярка личност с трудна съдба. Един от  немногото наистина големи български интелектуалци. И днес ми е трудно да отделя коя бе основната му работа и дейност. Защото Трифон Силяновски беше: пианист, композитор, диригент, философ, теолог, естетик, медиевист, изкуствовед, музиковед-теоретик и критик, преподавател по няколко дисциплини, преводач и накрая... астролог. Просто една невероятна, енциклопедична личност, сякаш дошла от епохата на Ренесанса, а не от прагматичния и технизиран ХХ век. При това той владееше старогръцки, латински, немски, френски, руски, италиански, а може би и английски – това вече си спомням. Превеждаше научни трудове от тези езици, те му служеха и за неговите оригинални изследвания, публикации и книги. Той остави и близо 80 ръкописа с изследвания в: естетиката, философията, теологията, историята на изкуствата и музикалната интерпретация...

А произходът и родът му са впечатляващи. Да, Трифон Силяновски принадлежи на видния крушевски род Силяновски. Прадядо му е строил главната църква в българския град Крушево (днес във Вардарска Македония). Баща му – професор Димитър Силяновски (1892 – 1971) е  бил сред най- големите български юристи до 1944 г., специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет към СУ, дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт. От същия знаменит  род са генералите Георги Силяновски и Васил Силяновски. 

В дома на  проф. Силяновски чести гости са знаменитости като: Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, Елин Пелин, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Николай Лилиев, Александър Балабанов и други български духовни първенци. Сред тази атмосфера израства Трифон Силяновски, роден под знака на Стрелеца, на 16 декември 1923 г. От малък учи пиано и чужди езици, а като гимназист латински и орган. След като завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896 – 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при Вилхелм Кемпф, един от великите пианисти на ХХ век. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на великите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот и Карл Бьом . През 1942 г. присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация. Наистина, невероятна база!

По време на войната, както повечето български студенти, Трифон Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов.  А проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането за справка“ му след 9 септември 1944 г. осуетява тези блестящи планове. Но преди това трябва да спомена, че става лауреат на Първото общобългарско музикално състезание за певци инструменталисти през 1948 г. и прави записи на музика от Бах и Бетовен, за щастие, съхранени в Златния фонд на Радиото. Очаква го блестяща кариера. Предложен е за специализация в Москва, макар да предпочита Виена или Берлин. Но скоро се случва непоправимото!

През 1949 г. след смъртта на „вожда и учителя” Георги Димитров, на репетиция в зала „България”, където му предстои концерт, влиза развълнуван „другар”, за да съобщи печалната вест. Никой не реагира. Единствен Трифон Силяновски, се обръща към тройния портрет в дъното на сцената, събрал образите на Ленин, Димитров и Сталин, и  весело възкликва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е поканен за „справка” и веднага арестуван. Доносът е дело на негов завистлив  колега, заел мястото му за специализацията в Москва, станал после професор по пиано. И вместо да замине на специализацията, младият, блестящ,  26- годишен Силяновски, е окован и откаран с конски вагон на лагер. Полетът му е прекършен. Цели три години в ада на комунистическите концлагери Куциян, Богданов дол и Белене. Подлагат го на зверски издевателства, като дори е бил принуждаван да си изкопае сам гроба, а на два пъти му е бил инсцениран разстрел... 

Той рядко говореше за това, в тесен кръг, но мъката му беше голяма. Това бе белязало съдбата и живота му...Помня, че в един наш разговор сподели следното: „Когато бях малко момче, моята майка беше доста строга и ме възпитаваше много строго. Всеки ден ме караше да се мия гол до кръста със студена вода, дори през зимата. Това, за щастие, ме закали. В лагерите, особено в Белене, когато студът бе направо непоносим, аз не измръзвах така, както повечето затворници.  Доста от тях умираха не само от болестите и глада, но и от студа през зимата. А милиционерите просто изхвърляха труповете им без да ги погребат, хвърляха ги за храна на свинете...”

След  като през 1952 г. излиза от този ад (помага му влиятелният и добър Панчо Владигеров) за него обаче няма нормално бъдеще и кариера. Клеймото „враг на народа” си остава чак до  1989 г. Работи като гробар, свири по заведения, дава частни уроци по пиано и чужди езици. Но волята му за живот и за творчество е несломима. Както и вярата му в Истината, за която е готов на всичко. Започва да композира, да пише трудове по музикална история и естетика, да се занимава с историята и изкуството на Средновековието, с медиевистиката. През 50-те и 60-те години създава своите: Първа симфония, Вариации по тема В А С Н, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и вълнуващата католическа меса „Missa Ordinaria”.

През 1958 г. една щастлива среща с гостуващия у нас Дмитрий Шостакович, на когото бива представен, благодарение на неговия благороден приятел, големият наш диригент Добрин Петков, неочаквано променя, макар и до известна степен, статута му на „вражески елемент”. Шостакович оценява високо неговата Втора симфония и го препоръчва пред властите и Съюза на българските композитори като голям и обещаващ талант. През 1959 г. властите великодушно му разрешават  да работи като пианист- корепетитор в Софийската опера. Той е вече относително свободен, макар и следен непрекъснато от омразната ДС. Зная, че в края на 60-те той започва да се занимава активно с астрология и твърде скоро славата му на добър астролог, предвиждащ събития и съдби, се разнася из столицата и страната. „Фончо”, както фамилиарно го наричаха почти всички, макар да превъзхождаше по талант, култура и морал много хора дори от неговия кръг, предвиди смъртта на Катя Попова. Просто я предупреди да не пътува с този полет до Братислава, където имаше гастрол. Но тя не го послуша. Предупреди за подобна опасност – смърт при самолетна катастрофа и главния диригент Асен Найденов. За щастие, той го послуша и остана жив...Всъщност, много точни бяха неговите изчисления и предсказания.

През 1972 г. в Операта решиха да честват юбилея му. На тържеството той върна ордена. В резултат беше изгонен от работа, от столицата и принудително изселен в Родопите, в Смолян. За щастие, през 1973 г. за него се сети тогава младият и пълен с идеи режисьор Пламен Карталов. Той го покани за пианист и диригент на Камерната опера и двамата заедно реализираха редица интересни постановки, повечето премиери за България. За нея той работи до 1982 г., след което се отдаде силите и знанията си на Пловдивската музикална академия. След преврата от 1989 го избраха за професор в Софийската музикална академия, където ръководеше майсторски класове по пиано. В последните си творчески години (почина на 19 май 2005) той създаде редица творби за симфоничен оркестър, за хор, много камерни и солови пиеси, песни за глас и пиано. Радваше се на успех и признание, бяха издадени няколко негови книги и партитури, получи и държавни отличия. Сега музиката му се изпълнява и записва, името му като творец не е под забрана. Беше добър човек, със силен характер, с несломим, бодър дух, щедър към хората, с чувство за хумор

 

 

 

 

Коментари  

+1 #1 К.Владигеров 18-05-2019 23:39
Здравейте !

Поклон пред невероятния гений!

Божия творец , Фончо!

Аз бих искал да задам един въпрос , към Вас , към българската общественост,моля-
А знае ли се , дали ,този , гореспоменатия:
“ развълнуван другар “,доносник е получил някога своето възмездие ?
Това мен,лично винаги ме е вълнувало ,но за съжаление до ден днешен нямам получен отговор ,за този престъпник ....

Поклон пред една от най -светлите личности ,които съм имал честта да познавам лично!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 79 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Свидетелствата на Костов

Той е изминал пътя, видял е възторга,унинието и разочарованието и е платил своята дан.

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.