ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Надя Шаркова - една от незабравимите примадони на столичната музикална сцена от миналия век, почина наскоро на достолепната 94- годишна възраст. През 40-те години тя беше сред големите надежди да българската оперета и само за десет сезона направи близо 30 големи роли в творби на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах, Целер, Дунаевски. От това време остана нейната великолепна Елена от „Хубавата Елена”, за щастие, съхранена в студиен запис на Радиото в Златния фонд. Наистина, природата й бе дала много. Красива, ефектна за сцената, външност, тембрист и звучен лирико-драматичен сопран, безспорна музикалност, вродена пластика на тялото и силен артистичен темперамент. Всичко това е основата върху която тя,с немалко труд и интелект изгради блестящата си и дълга кариера, посветена главно на родната сцена. А можеше да има голям  успех и навън, но като повечето от артистите от нейното поколение, посвети таланта и силите си на България. Считаше това за свой дълг.

Родена е в Русе, в културно семейство, в което театърът и музиката са на почит. Пее от дете, от началното училище. Открита е от първата й учителка по музика  като талант и започва да играе в детски оперети, да  пее в  хорове, учи усърдно цигулка. През 1944 г. е вече в столицата – приета е в Музикалната академия. Има шанса да попадне в класа на Людмила Прокопова, а това е прочутата школа на Пивода от Прага. Гласът й е поставен правилно, по законите на белкантото -  една гаранция за успех. Още като студентка започва кариерата си на оперетна героиня. Дебютира в театър „Одеон” в оперетата „Любов и трон”. После пее в Художествения театър и в новосъздадения Държавен музикален театър. С ролите си в „Царицата на чардаша” от Калман, „Волният вятър” на Дунаевски, „Хубавата Елена” от Офенбах, „Птицепродавецът” на Целер, „Бедният студент” от Мильокер, „Къщата на трите момичета” от Шуберт- Берте е вече сред звездите на театъра. 

През 1953 година е привлечена за солистка  в Софийската опера. Ето какво си спомня по този повод тя:

„Бях щатна солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват диригентът Асен Найденов и режисьорът проф. Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, където бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата. Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея.  Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много авторитетно жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме само... 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Зденек Халабала. Това беше, наистина, едно много голямо признание...”

След триумфалния й оперен дебют във Вердиевата „ Аида” – с бурни, дълго нестихващи аплодисменти е възнаградена от публиката след голямата „нилска ария”, тя подготвя със същия успех роля след роля в големия класически репертоар. Зареждат се: „Елизабет” от „Дон Карлос”, Амелия от „Бал с маски”, Неда от „Палячи”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Графинята от „Сватбата на Фигаро”,  Лиза в „Дама Пика”, Мюзета от „Бохеми”, Първа дама от „Вълшебната флейта”. В много от тези роли неин предпочитан партньор е прекрасният тенор Любомир Бодуров, който като нея започва кариерата си от  Оперетата, за да стане един от стълбовете на националната ни сцена от 60-те до 80-те години. 

Надя Шаркова участва с успех в премиерите на някои български опери. Беше  Кремена от „Ивайло” на Големинов, Зорница от „Луд Гидия” на Хаджиев, Елена от „Момчил” на Пипков. 

Един от върховете в кариерата й бе ролята на Катерина от операта на Висарион Шебалин „Укротяването на опърничавата” по комедията на Шекспир (премиера през 1960). Тук тя разкри най- пълно големия си талант на певица и актриса. Друга значима нейна роля бе мисис Елън Орфорд от  първата българска постановка на „Питър Граймс” от Бенджамин Бритън, реализирана от режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Атанас Маргаритов през 1964.

През 70-те и 80-те години заедно с големите си роли, тя изпълняваше с желание и успех и по-малки, като тези нейни ярки превъплъщения (Сузана от „Хованщина”, Ларина от „Евгений Онегин и др.)  се запомняха винаги. Едно от тях се е запечатало силно в паметта ми – Тизба, втората, доведена сестра на Пепеляшка от паметната постановка на проф Петър Щърбанов и Борис Хинчев на прекрасната  Росиниева опера (1968). С пределно изразителна пластика и мимика, при това с чувство за мярка и стил, тя изгради по един наистина забележителен начин, като истинска комедийна актриса, тази второстепенна, но важна ансамблова роля.

Да си спомним за яркия й талант, за прекрасните й роли.

                                                                         

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,