ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Надя Шаркова - една от незабравимите примадони на столичната музикална сцена от миналия век, почина наскоро на достолепната 94- годишна възраст. През 40-те години тя беше сред големите надежди да българската оперета и само за десет сезона направи близо 30 големи роли в творби на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах, Целер, Дунаевски. От това време остана нейната великолепна Елена от „Хубавата Елена”, за щастие, съхранена в студиен запис на Радиото в Златния фонд. Наистина, природата й бе дала много. Красива, ефектна за сцената, външност, тембрист и звучен лирико-драматичен сопран, безспорна музикалност, вродена пластика на тялото и силен артистичен темперамент. Всичко това е основата върху която тя,с немалко труд и интелект изгради блестящата си и дълга кариера, посветена главно на родната сцена. А можеше да има голям  успех и навън, но като повечето от артистите от нейното поколение, посвети таланта и силите си на България. Считаше това за свой дълг.

Родена е в Русе, в културно семейство, в което театърът и музиката са на почит. Пее от дете, от началното училище. Открита е от първата й учителка по музика  като талант и започва да играе в детски оперети, да  пее в  хорове, учи усърдно цигулка. През 1944 г. е вече в столицата – приета е в Музикалната академия. Има шанса да попадне в класа на Людмила Прокопова, а това е прочутата школа на Пивода от Прага. Гласът й е поставен правилно, по законите на белкантото -  една гаранция за успех. Още като студентка започва кариерата си на оперетна героиня. Дебютира в театър „Одеон” в оперетата „Любов и трон”. После пее в Художествения театър и в новосъздадения Държавен музикален театър. С ролите си в „Царицата на чардаша” от Калман, „Волният вятър” на Дунаевски, „Хубавата Елена” от Офенбах, „Птицепродавецът” на Целер, „Бедният студент” от Мильокер, „Къщата на трите момичета” от Шуберт- Берте е вече сред звездите на театъра. 

През 1953 година е привлечена за солистка  в Софийската опера. Ето какво си спомня по този повод тя:

„Бях щатна солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват диригентът Асен Найденов и режисьорът проф. Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, където бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата. Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея.  Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много авторитетно жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме само... 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Зденек Халабала. Това беше, наистина, едно много голямо признание...”

След триумфалния й оперен дебют във Вердиевата „ Аида” – с бурни, дълго нестихващи аплодисменти е възнаградена от публиката след голямата „нилска ария”, тя подготвя със същия успех роля след роля в големия класически репертоар. Зареждат се: „Елизабет” от „Дон Карлос”, Амелия от „Бал с маски”, Неда от „Палячи”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Графинята от „Сватбата на Фигаро”,  Лиза в „Дама Пика”, Мюзета от „Бохеми”, Първа дама от „Вълшебната флейта”. В много от тези роли неин предпочитан партньор е прекрасният тенор Любомир Бодуров, който като нея започва кариерата си от  Оперетата, за да стане един от стълбовете на националната ни сцена от 60-те до 80-те години. 

Надя Шаркова участва с успех в премиерите на някои български опери. Беше  Кремена от „Ивайло” на Големинов, Зорница от „Луд Гидия” на Хаджиев, Елена от „Момчил” на Пипков. 

Един от върховете в кариерата й бе ролята на Катерина от операта на Висарион Шебалин „Укротяването на опърничавата” по комедията на Шекспир (премиера през 1960). Тук тя разкри най- пълно големия си талант на певица и актриса. Друга значима нейна роля бе мисис Елън Орфорд от  първата българска постановка на „Питър Граймс” от Бенджамин Бритън, реализирана от режисьора Михаил Хаджимишев и диригента Атанас Маргаритов през 1964.

През 70-те и 80-те години заедно с големите си роли, тя изпълняваше с желание и успех и по-малки, като тези нейни ярки превъплъщения (Сузана от „Хованщина”, Ларина от „Евгений Онегин и др.)  се запомняха винаги. Едно от тях се е запечатало силно в паметта ми – Тизба, втората, доведена сестра на Пепеляшка от паметната постановка на проф Петър Щърбанов и Борис Хинчев на прекрасната  Росиниева опера (1968). С пределно изразителна пластика и мимика, при това с чувство за мярка и стил, тя изгради по един наистина забележителен начин, като истинска комедийна актриса, тази второстепенна, но важна ансамблова роля.

Да си спомним за яркия й талант, за прекрасните й роли.

                                                                         

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.