КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Имаме повод да си припомним делото на един от създателите на българския оперен театър - Драгомир Казаков. На 22 септември се навършват 70 години от неговата смърт. Целият живот на Казаков е посветен на  операта и театъра, той е първият български оперен режисьор. Безценни документи за миналото на нашето музикално и театрално  изкуство са неговата книга “Материали по историята на Народния театър и опера“, издадена през 1929 година, и многобройните му  статии, обнародвани в пресата.

Драгомир Казаков е роден на 8 август 1866 година в град Тулча, завършва гимназиалното си образование в Болград - Бесарабия, но когато заминава за Прага да учи за минен инженер, бързо разбира, че призванието му са музиката и театъра. В едно интервю пред Петко Тихолов от 1945 година Казаков споделя:

“Като юноша присъствах винаги на репетициите и представленията, давани от учители и граждани в Тулча. Майка ми не ми позволяваше да се бъркам в техните театрални работи, но аз не я слушах. Правех всичко възможно да им услужа с каквото мога при репетициите и представленията, със съкровеното желание и аз да стана артист. И сполучих. Един ден ми дадоха малка роличка в пиесата „Изгубена Станка“. Това беше голямо събитие в моя живот. Никога няма да забравя този момент. Струваше ми се, че това мое участие подейства на младата ми душа окрилящо. Оттогава редовно участвах в представените пиеси и обикнах театъра с цялата си душа и сърце. На театъра и особено на операта аз дадох всичките си сили, познания и способности.“

През 1886 година Казаков постъпва с конкурс в певческия клас на Пражката консерватория, едновременно завършва и оперната школа на прочутия вокален педагог Франц Пивода. След завръщането си в България, на 8 август 1890 г. изнася концерт заедно със състудентите си Иван Славков и Ангел Букурещлиев във Военния клуб, и това е истинска сензация за София. Присъстват всички министри, членове на дипломатическия корпус. Младите музиканти използват голямото впечатление, което са направили  пред културните среди, и действат за създаването на оперен театър у нас.

Първият опит е през 1890 година, когато се създава Драматично-оперна трупа „Сълза и смях“, чийто директор става Драгомир Казаков. С помощта на чешки певци  на 2 януари 1891 година пред софийската публика са представени сцени от операта „Трубадур“  на Верди. Това е първия опит у нас с български певци да се играе опера. За съжаление операта, въпреки че има богат репертоар, съществува две години и преустановява дейността си поради материални затруднения.

В центъра на организирането на оперен театър през 1908 година е отново Драгомир Казаков. В "Оперната дружба“ той е основният солист - баритон, а след смъртта на Михайлов-Стоян се заема и с режисьорската работа - поставя “Демон“, “Вертер“, “Хугеноти“, “Халка“, много от новите български опери.

До 1929 година, когато е пенсиониран, той работи активно и за одържавяването на оперния ни театър, той е секретар и инспектор на театъра. Умира на 22 септември 1948 г., оставяйки спомена за човек, отдал цялата си енергия и талант за създаването и утвърждаването на българския оперен театър. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).