МИЛЕНА НИКОЛАЕВА, bnr.bg

Тулио Серафин завършва композиция и цигулка в Консерваторията в Милано. Дебютира на подиума във Ферара през 1898 г., след което става асистент на Артуро Тосканини в Миланската скала. В този период Серафин гостува често в големи италиански оперни театри и дебютира в лондонската Ковънт Гардън през 1907 г.

През 1909 г. поема поста на главен диригент в Миланската скала, където остава до 1918 г., с прекъсване от 3 години по време на Първата световна война. Серафин разширява репертоара далеч от стандартния за италианските театри. Поставя „Любовта на тримата крале“ и „Корабът“ от Монтемеци. По това време Серафин представя заглавия от чужди композитори на италианска сцена. Поставя някои от ранните опери на Рихард Щраус и шедьовъра „Кавалерът на розата“, „Ариана“ и „Синята брада“ на Чарлз Дюка, „Оберон“ на Вебер и опери от Хумпердинк и Римски-Корсаков.

Серафин продължава да подготвя изпълнения на нови и непознати опери и докато работи в Нюйоркската опера. Дирижира американските премиери на „Турандот“ от Пучини, „Симон Боканегра“ от Верди и опери на Мусоргски, Файя и Джордано. Дирижира и световните премиери на американските опери „Император Джоунс“ на Луи Грюенбърг и „Питър Ибсън“ и „Кралските привърженици“ на Диймс Тейлър.

През 1934 г. се връща в Италия и става артистичен директор на Театър Реал в Рим. Поставя за първи път Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ на италиански език и осъществява италианската премиера на „Воцек“ от Албан Берг. След Втората световна война той отново е директор на Миланската Скала за сезона 1946-1947 и прави премиера на „Питър Граймз“ от Бенджамин Бритън на италиански език.

Тулио Серафин подпомага кариерите на много певци. Едни от най-запомнящите се гласове от „златните години на операта“ са работили предимно с него. По време на мандата му в Метрополитън опера той играе голяма роля в развитието на артистичния път на Роза Понсел, която се превръща в една от водещите звезди на Нюйоркската опера. Той дирижира Понсел и в Ковънт Гардън през 1931 г. в две премиери за театъра – „Силата на съдбата“ на Верди и „Федра“ на Романи.

Маестрото посвещава много от времето и практиката си на изучаването и интерпретирането на ранната италианска опера. Преди него само някои опери от епохата на Барока, а дори и от ранните години на XIX век са поставяни на сцена. Липсвала традиция при изпълняването на тези заглавия. Той редактира някои от тези опери и дава живот на творби на Росини, Белини и Доницети.

Според Тито Гоби, Серафин е „непогрешим“ в преценката си за певеца и подхода му при подбора на репертоар. Работата на диригента с Мария Калас и Джоан Съдърланд налага нови стандарти в интерпретацията на белкантовия репертоар. Той ръководи най-ранните изпълнения и записи на Калас, както и първите спектакли на Съдърланд, а с представлението на „Лучия ди Ламермур“ през 1959 година в Ковънт Гардън, австралийката се утвърждава като едно от най-големите имена на световната сцена.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има много победи, които са по-лоши дори от една загуба.”

Джордж Елиът, английска писателка, родена на 22 ноември преди 200 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.