МИЛЕНА НИКОЛАЕВА, bnr.bg

Тулио Серафин завършва композиция и цигулка в Консерваторията в Милано. Дебютира на подиума във Ферара през 1898 г., след което става асистент на Артуро Тосканини в Миланската скала. В този период Серафин гостува често в големи италиански оперни театри и дебютира в лондонската Ковънт Гардън през 1907 г.

През 1909 г. поема поста на главен диригент в Миланската скала, където остава до 1918 г., с прекъсване от 3 години по време на Първата световна война. Серафин разширява репертоара далеч от стандартния за италианските театри. Поставя „Любовта на тримата крале“ и „Корабът“ от Монтемеци. По това време Серафин представя заглавия от чужди композитори на италианска сцена. Поставя някои от ранните опери на Рихард Щраус и шедьовъра „Кавалерът на розата“, „Ариана“ и „Синята брада“ на Чарлз Дюка, „Оберон“ на Вебер и опери от Хумпердинк и Римски-Корсаков.

Серафин продължава да подготвя изпълнения на нови и непознати опери и докато работи в Нюйоркската опера. Дирижира американските премиери на „Турандот“ от Пучини, „Симон Боканегра“ от Верди и опери на Мусоргски, Файя и Джордано. Дирижира и световните премиери на американските опери „Император Джоунс“ на Луи Грюенбърг и „Питър Ибсън“ и „Кралските привърженици“ на Диймс Тейлър.

През 1934 г. се връща в Италия и става артистичен директор на Театър Реал в Рим. Поставя за първи път Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ на италиански език и осъществява италианската премиера на „Воцек“ от Албан Берг. След Втората световна война той отново е директор на Миланската Скала за сезона 1946-1947 и прави премиера на „Питър Граймз“ от Бенджамин Бритън на италиански език.

Тулио Серафин подпомага кариерите на много певци. Едни от най-запомнящите се гласове от „златните години на операта“ са работили предимно с него. По време на мандата му в Метрополитън опера той играе голяма роля в развитието на артистичния път на Роза Понсел, която се превръща в една от водещите звезди на Нюйоркската опера. Той дирижира Понсел и в Ковънт Гардън през 1931 г. в две премиери за театъра – „Силата на съдбата“ на Верди и „Федра“ на Романи.

Маестрото посвещава много от времето и практиката си на изучаването и интерпретирането на ранната италианска опера. Преди него само някои опери от епохата на Барока, а дори и от ранните години на XIX век са поставяни на сцена. Липсвала традиция при изпълняването на тези заглавия. Той редактира някои от тези опери и дава живот на творби на Росини, Белини и Доницети.

Според Тито Гоби, Серафин е „непогрешим“ в преценката си за певеца и подхода му при подбора на репертоар. Работата на диригента с Мария Калас и Джоан Съдърланд налага нови стандарти в интерпретацията на белкантовия репертоар. Той ръководи най-ранните изпълнения и записи на Калас, както и първите спектакли на Съдърланд, а с представлението на „Лучия ди Ламермур“ през 1959 година в Ковънт Гардън, австралийката се утвърждава като едно от най-големите имена на световната сцена.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).