ДРАГОМИР ИВАНОВ, "ФЕЙСБУК"

По повод 4 юли - една музикално-историческа любопитка:

Големият тържествен марш (Großer Festmarsch) е едно от по-слабо известните произведения на Рихард Вагнер. Създаден е в чест на 100 г. от независимостта на Съединените американски щати. През 1876 г. във Филаделфия се провежда Световното изложение, което съвпада и с отбелязването на първото столетие от Декларацията за независимостта. Тъй като организаторите искат да надминат оставилите грандиозни впечатления изложения в Париж (1867) и Виена (1873), решават да поръчат помпозна празнична музика, с която да открият тържествените церемонии за годишнината. По това време няма американски композитор от световна величина, а Вагнер грее на върха на славата си, затова и съвсем логично изборът пада върху него.

Задачата Вагнер получава от Теодор Томас (1835-1905) - цигулар, композитор и диригент, основател на редица симфонични оркестри из цяла Америка, един от най-активните популяризатори на големите европейски майстори в САЩ. Томас е от немски произход, родом от Долна Саксония.

За поръчката Вагнер поискал хонорар от 5000 долара, космическа сума в онези дни. Парите били събрани от дамско дружество, подпомагащо юбилейните тържества.

Парите - осигурени, ама Вагнер се вижда в чудо заради претоварената си програма. В онази 1876 г. авторът на "Пръстенът на Нибелунгите" дирижира във Виена и Берлин, готви първия фестивал в Байройт с целия цикъл опери и трескаво търси подходящите певци. В архивите са се запазили мрънкащите му думи към съпругата Козима (тя пък е дъщеря на Ференц Лист): хич не можел да си представи тази композиция... "извън 5000-те долара". 

Черновата на марша е нахвърлена между 9 и 20 февруари 1876 г., през март са инструменталните проби в Берлин. Вагнер сам написва и мото към произведението: "Само онзи, който всекидневно я завоюва, заслужава свободата както живота."

Вагнер е композирал три марша (Huldigungsmarsch 1864/71, Kaisermarsch 1871, Großer Festmarsch 1876). Големият тържествен марш е най-мащабният. Ритъмът му е доминиран от триола (ритмична група от 3 еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за 2 от същия вид).

За първи път е изпълнен на 10 май 1876 г. във Филаделфия, под диригентството на Теодор Томас. Европейската премиера е на 2 юли с. г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).