„С дълбоко прискърбие съобщаваме, че ни напусна академик НИКОЛАЙ КАУФМАН.

Дълбок поклон пред паметта и делото на един от най-изтъкнатите световноизвестни български етномузиколози, композитора, обработил над 1000 български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави. Вечна памет“, написа във Фейсбук страницата си Съюзът на българските композитори.

НИКОЛАЙ КАУФМАН е роден на 23 септември 1925 г. в Русе, но израства в Габрово. Завършва Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория (1952). Работи към Института за фолклор при БАН, под ръководството на известната българска фолклористка Райна Кацарова.

През 1973 защитава докторска дисертация по изкуствознание. От 1979 г. е професор в държавната Консерватория, а от 2003 г. – академик. Член-кореспондент на БАН от 1997 г.

Има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор. В това отношение е своеобразен продължител на делото на видни български писатели (като Петко и Пенчо Славейкови); има високи постижения в композиторското творчество. Записал е над 40 000 народни песни и инструментални мелодии. Автор е на много книги, сборници, студии и статии (списание „Български фолклор“), както и на над 2000 хорови песни, 240 оркестрови творби, музика за танцови постановки, пиеси за пиано. Творбите му са част от репертоара на ансамблите „Филип Кутев“ и „Пирин“, Детския радиохор, хор „Ваня Монева“ и други. Той е един от основните изследователи на музиката на ашкеназките и сефарадските евреи в България. През 1990 г. вторият албум „Мистерията на българските гласове”, с включени три негови авторски песни, печели награда „Грами“. Носител е на множество награди. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"В по-голямата си част животът е тъжен, а щастието е случайност."

Робърт Редфорд, американски актьор и режисьор, роден на 18 август преди 83 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.