Фестивалът „Мартенски музикални дни”, Съюзът на музикалните дейци в България и Библиотека „Л. Каравелов” ще отбележат годишнината на маестро Илия Темков на 26 март, понеделник от 17 ч. в Библиотеката. Предлагаме ви текста за уважавания музикант, предоставен на skif.bg от Огнян Стамболиев. 

------

През 1949 г. завършва теоретичния отдел на  Музикалната академия в София. По време на следването си работи  като музикален ръководител и щатен композитор в Радио София (1944- 1948) и музиколог на Софийската филхармония (1945- 1951). През този период пише много  детски и хорови песни и музика към радиопиеси. Темков поставя началото на първите музикално- образователни концерти в България  и на музикалната лектория у нас.  През 1940 г. основава и ръководи в продължение на две години хора при Софийската филхармония. От 1951 до 1956 г. е диригент на Симфоничния оркестър на  Пловдив, след което заминава на специализация в Дрезден при  прочутия Хайнц Бонгарц  (1957 -1959), изнася редица концерти в Дрезден и Лайпциг (дирижира прочутия оркестър на Гевандхаус), още в Хале, Ваймар, Потсдам и Берлин. През 1959 е  щатен диригент на Радио Берлин и прави над сто  записа на класическа и съвременна  немска и българска музика. Успоредно с това специализира в Хумболтовия университет история на немската музика. През 1960 се завръща в България и е назначен за главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Русе…

През февруари 2003 щяхме да отбележим 80- годишнината от рождението му, но смъртта го покоси в началото на декември 2002. Но въпреки болестта, която  накрая го прикова към леглото, маестро Темков си остана все същият: оптимист, изпълнен с планове и идеи, благороден, добър и отзивчив, отворен към хората и света, фанатично предан на Нейно Величество Музиката. Всъщност, тя беше неговият  живот. Служи й вярно половин век като диригент, композитор, музиковед, оперативен критик и публицист, издател, лектор, музикален директор. И във всяка от тези свои  ипостази се прояви като градител, съзидател, пионер и истински българин- патриот. Заслугите на този щедър и благороден мъж за музикален Русе и за музикална България са наистина големи. 

ВСИЧКО, КОЕТО НАПРАВИ ТОЗИ СЪВРЕМЕНЕН ВЪЗРОЖДЕНЕЦ, БЕ „НА ПОЛЗУ РОДУ”, а не за личната му кариера. След него през Русе минаха немалко диригенти – добри и по- малко добри -  и всеки от тях се възползва от стореното  от този неуморен мъж, но за съжаление, нито един  не продължи истински делото му

Ако не беше маестро Темков, едва ли щяхме да се радваме и гордеем с фестивал като „Мартенските дни”. Той и сега е водещият и  превъзхожда както по- новите „Софийски седмици”, така и по- старото „Варненско лято”/ тук искам да подчертая огромната заслуга на неговата следовница, Ива Чавдарова, без която той трудно би поддържал това високо ниво!/.  Създаде го през 1961 в сътрудничество с Берлинското радио, а през следващите години  го наложи като най- сериозния форум на българската симфонична култура. 

Още за първите издания на този най- сериозен форум на голямата музика у нас той покани големи чужди оркестри, инструментални ансамбли, солисти и диригенти. По негова идея в Русе прозвучаха за първи път у нас голям брой мащабни симфонични и кантатно-ораториални творби от наши и световни автори. Пак Темков замисли и реализира и други значими музикални събития. Сред тях бе и първият у нас конкурс за млади изпълнители- инструменталисти под егидата на 

Русенската филхармония, на който се  даде път на редица млади дарования, като цигуларя Минчо Минчев, например. Той даде диригентската палка и на младия и изключително надарен за музика Емил Табаков, а преди това го назначи за оркестрант- контрабасист, след като Емил беше изключен  заради отсъствия от Музикалната гимназия… И освен него, той насочи към дирижирането и прочутия френски пианист Жан Бернар Помие, като му връчи своята диригентска палка и го накара да дирижира една от симфониите на Чайковски!

 През 1967 година  неуморният Илия Темков положи основите и на втория русенски фестивал „Зимни музикални вечери”, станал модел за подобни прояви в столицата и в редица градове на страната (Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас). В „Зимните вечери”  (за съжаление, те вече поизгубиха блясъка си сега са един  малък механичен сбор от концерти), години наред звучеше подбрана музика от различни епохи, стилове, автори и национални школи.

Остави  сигурна следа и в музикалната критика и публицистика. Написа огромен брой статии, отзиви, рецензии за печата в цялата страна,  през  80- те години  издаваше  първия и засега единствен музикален вестник у нас „Музикален живот”,  известно време беше и главен редактор на сп. „Музикални хоризонти”. 

МНОГО НАПРАВИ ТЕМКОВ И ЗА РУСЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ като директор и главен диригент. Поел мащабните идеи на Саша Попов / работил за кратко време и в родния Русе, след прогонването му от столицата  /, той разшири и богати репертоара й, организира ефективно творческия процес, увеличи състава, привлече към него като филхармоничен хор „Дунавски звуци”, организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли, осъществи радиозаписи, сред които и първата грамофонна плоча с музика на Моцарт и Шуберт, изведе Филхармонията на първите й задгранични турнета: Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин и Виена.

НО НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАСЛУГА НА ИЛИЯ ТЕМКОВ БЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА МУ ДЕЙНОСТ. Благодарение на нея в Русе се създаде и възпита истинска публика, способна да слуша и възприема голямата  художествена музика. Той даде старта на първите „часове по музика” в България, превърнали се в традиция / днес, уви,  занемарена!/, за децата от първи до единадесети клас, както и на популярните и така обичани от младежката и възрастната публика неделни матинета в зала „Филхармония” на Дома на културата. И  днес срещам мои съграждани, които с чувство на вълнение и благодарност си спомнят за този човек, за неговите вдъхновени лектории, пробудили у тях любовта към истинските стойности в музиката и изкуството, към света на Прекрасното. Затова в Русе години наред имаше повече и по- качествена публика от повечето градове у нас, защото Илия Темков знаеше, че без  да се изгражда и възпитава тази публика, няма бъдеще за нашата музикална култура. 

Това, което направи той бе наистина удивително – спомням си, че  публиката пълнеше залите дори на концертите със съвременна българска музика! Но за съжаление, диригентите след него – не само, че не продължиха делото му, но в една или в друга степен се постараха да редуцират броя на тази публика и да използват поста си за личната си кариера .За разлика от тях, Илия Темков бе градител,  съзидател. Нека да го запомним с добро!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.