МИРОСЛАВА КАЦАРОВА, "ФЕЙСБУК"

Вълнувам се, че най-после се осмелих отново да пея на френски език. Новата ми концертна програма се казва”April in Paris” и подготовката ми за нея е вълшебно пътуване в спомените ми. Благодаря на Miroslav Turiyski за работата и великодушието му! Благодаря и на Pavel Chervenkov за вдъхновяващата му идея да направим фотосесия за нея в стар, романтичен citroën ds! Споделям запечатаните състояния от него с вещина и финес.

И ще ви разкажа какво си мисля докато пея и слушам френска музика - може и да се получи по-дълго. Но да се пее на френски не е като да се пее на другите езици. 

Френският пулсира посвоему, мелодичен и пълен с изненадващи динамики, отвъд музиката. Когато е втъкан в песен, произношението на специфичните гласни и съгласни променят акцентите и така цялата вокална фраза танцува в свой ритъм. Тази вътрешна игра на звуците в думата, сякаш най-много ме забавлява. Начинът, по който фонетично езикът отеква в мелодията, е неповторимо белязан със свобода - може да избереш своя изказ без предразсъдъци - от разпято, драматично вибрато до минималистични, едва прошепнати вокали. 

Първата френска песен, която научих, бе в забавачката и в нея се пееше за моряци, мачти и лято. Останала ми е като един от онези спомени - облени в светлина, за които се питаш дали са сън или реалност...

При Башлар бях чела, че “Миризмите, подобно на музикалните звуци, са редки сублиматори на същността на паметта.” Преди месец започнах да уча и да си припомням стари и красиви френски песни. Тогава внезапно ме споходиха образи от годините на романтичен бунт, на сладки илюзии и надежди, на срещите ми с френската култура, чийто език изучавах пет щастливи години. Била съм почти дете.

Започнах с Пиаф и странната за крехките ми 15 години песен “Non, je ne regrette rien” ( Не съжалявам за нищо). Пеех я гаменски, със свити юмруци, с натъртено френско “р” и мощен глас, който ме удряше в челото до световъртеж. Това се случваше често в двора на гимназията ни - английската в Пловдив. Тогава - края на 80-те, се налагаше всички да загряваме сутрин с патриотични песни. Тази толкова неочаквана и сякаш изтръгната от несъзнаваното изразяваше странната преждевременна зрялост на поколението ми. На мен тя ми се бе стоварила изневиделица по волята на любовта ми към френския език и музиката.

Освен чудовищната ми жажда за културата на Запада, която споделяха мнозина от съучениците ми, аз се чувствах почти като божество заради привилегията да чета сиволистите в оригинал - Бодлер, Верлен, Рембо... Изпадах в любимите си състояния, които наивно се изчерпваха със Сартъровото “Адът това са другите” или с пристъпите да осъзнавам абсурда наоколо под диктовката на Камю. Спомням си и несретните си опити да превеждам от френски. Пълна с ентусиазъм и възхитителна младежка самоувереност посягах на текстове за Бодлер и дендинизма, към психоаналитични прочити на Верленовите депресии, към манифеста на сюрреалисти и дадаисти... шарени френски истории, чиито преводи накрая запазих само за себе си поради една самокритичност, която, допускам, ме преследва и до днес. Все пак мисля си: добре, че не съм се взела насериозно...

А привързаността си към френското кино тихо преживявах в прочутото филмотечно кино. “Жюл и Жим”, “Един мъж и една жена”, “Нещата от живота”, “Дневна красавица”, “Плетачка на дантели” - незабравими актьори, режисьори, реплики, улици, коли - образи, които ме променяха... Всъщност, с изразителната си тишина Изабел Юпер и досега е моят идеал за сдържана и овладяна страст...Въобще естетика, която естествено преля и в начина ми на пеене.

Предстоят ми поредица от концерти само с френски песни в компанията на любимите ми музиканти, с които от години сме приятели. Мирослав Турийски пиано и автор на аранжименти, Веселин Веселинов-Еко - контрабас и Христо Йоцов - барабани. Лиризма на пиесите решихме да подчертаем с присъствието на струнен квартет. А изборът ми на песни е отново личен. Осъзнавам, че е отражение на срещите ми с френската култура и на убеждението ми, че тя е вселена изтъкана от състояния и ситуации.

С музиката ще опитаме да прекрачим отвъд времето. Да претворим светове или съвсем да измислим нови. Със сетивата, символите и въображението си да създадем един друг свят вътре в този свят, както ни насърчаваше Пол Елюар. И мисля си, няма как този проект да не ухае на цъфналите кестени по Шан-з-Елизе, да не звучи като дъжд по уличките на Сен Жермен, да не стене като Spleen на Бодлер, да не възпява “тази любов” по Превер, да не се шляе безцелно из нощния черно-бял Париж в Citroën DS, да не е в търсене на изгубеното време...

Тъй че каня ви на концерти с френски песни на 04.04 в София Лайф Клуб и на 06.04 в Би Боп Кафе Пловдив!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 99 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.