МИРОСЛАВА КАЦАРОВА, "ФЕЙСБУК"

Вълнувам се, че най-после се осмелих отново да пея на френски език. Новата ми концертна програма се казва”April in Paris” и подготовката ми за нея е вълшебно пътуване в спомените ми. Благодаря на Miroslav Turiyski за работата и великодушието му! Благодаря и на Pavel Chervenkov за вдъхновяващата му идея да направим фотосесия за нея в стар, романтичен citroën ds! Споделям запечатаните състояния от него с вещина и финес.

И ще ви разкажа какво си мисля докато пея и слушам френска музика - може и да се получи по-дълго. Но да се пее на френски не е като да се пее на другите езици. 

Френският пулсира посвоему, мелодичен и пълен с изненадващи динамики, отвъд музиката. Когато е втъкан в песен, произношението на специфичните гласни и съгласни променят акцентите и така цялата вокална фраза танцува в свой ритъм. Тази вътрешна игра на звуците в думата, сякаш най-много ме забавлява. Начинът, по който фонетично езикът отеква в мелодията, е неповторимо белязан със свобода - може да избереш своя изказ без предразсъдъци - от разпято, драматично вибрато до минималистични, едва прошепнати вокали. 

Първата френска песен, която научих, бе в забавачката и в нея се пееше за моряци, мачти и лято. Останала ми е като един от онези спомени - облени в светлина, за които се питаш дали са сън или реалност...

При Башлар бях чела, че “Миризмите, подобно на музикалните звуци, са редки сублиматори на същността на паметта.” Преди месец започнах да уча и да си припомням стари и красиви френски песни. Тогава внезапно ме споходиха образи от годините на романтичен бунт, на сладки илюзии и надежди, на срещите ми с френската култура, чийто език изучавах пет щастливи години. Била съм почти дете.

Започнах с Пиаф и странната за крехките ми 15 години песен “Non, je ne regrette rien” ( Не съжалявам за нищо). Пеех я гаменски, със свити юмруци, с натъртено френско “р” и мощен глас, който ме удряше в челото до световъртеж. Това се случваше често в двора на гимназията ни - английската в Пловдив. Тогава - края на 80-те, се налагаше всички да загряваме сутрин с патриотични песни. Тази толкова неочаквана и сякаш изтръгната от несъзнаваното изразяваше странната преждевременна зрялост на поколението ми. На мен тя ми се бе стоварила изневиделица по волята на любовта ми към френския език и музиката.

Освен чудовищната ми жажда за културата на Запада, която споделяха мнозина от съучениците ми, аз се чувствах почти като божество заради привилегията да чета сиволистите в оригинал - Бодлер, Верлен, Рембо... Изпадах в любимите си състояния, които наивно се изчерпваха със Сартъровото “Адът това са другите” или с пристъпите да осъзнавам абсурда наоколо под диктовката на Камю. Спомням си и несретните си опити да превеждам от френски. Пълна с ентусиазъм и възхитителна младежка самоувереност посягах на текстове за Бодлер и дендинизма, към психоаналитични прочити на Верленовите депресии, към манифеста на сюрреалисти и дадаисти... шарени френски истории, чиито преводи накрая запазих само за себе си поради една самокритичност, която, допускам, ме преследва и до днес. Все пак мисля си: добре, че не съм се взела насериозно...

А привързаността си към френското кино тихо преживявах в прочутото филмотечно кино. “Жюл и Жим”, “Един мъж и една жена”, “Нещата от живота”, “Дневна красавица”, “Плетачка на дантели” - незабравими актьори, режисьори, реплики, улици, коли - образи, които ме променяха... Всъщност, с изразителната си тишина Изабел Юпер и досега е моят идеал за сдържана и овладяна страст...Въобще естетика, която естествено преля и в начина ми на пеене.

Предстоят ми поредица от концерти само с френски песни в компанията на любимите ми музиканти, с които от години сме приятели. Мирослав Турийски пиано и автор на аранжименти, Веселин Веселинов-Еко - контрабас и Христо Йоцов - барабани. Лиризма на пиесите решихме да подчертаем с присъствието на струнен квартет. А изборът ми на песни е отново личен. Осъзнавам, че е отражение на срещите ми с френската култура и на убеждението ми, че тя е вселена изтъкана от състояния и ситуации.

С музиката ще опитаме да прекрачим отвъд времето. Да претворим светове или съвсем да измислим нови. Със сетивата, символите и въображението си да създадем един друг свят вътре в този свят, както ни насърчаваше Пол Елюар. И мисля си, няма как този проект да не ухае на цъфналите кестени по Шан-з-Елизе, да не звучи като дъжд по уличките на Сен Жермен, да не стене като Spleen на Бодлер, да не възпява “тази любов” по Превер, да не се шляе безцелно из нощния черно-бял Париж в Citroën DS, да не е в търсене на изгубеното време...

Тъй че каня ви на концерти с френски песни на 04.04 в София Лайф Клуб и на 06.04 в Би Боп Кафе Пловдив!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.