СИЛВИЯ ТИХОВА, БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

На 6 март 1988 година сърцето на Константин Илиев спря да бие. Това стана в далечния Видин, но събитието отекна мощно, защото се бе случило непоправимото.

Една голяма личност - музикант, който бе започнал диригентския си стаж в Русе през 1948 година, за да продължи във Варна и в София да изгражда нова симфонична култура, да създава музикални събития с премиерните си изпълнения на музикални творби, които съставят класиката на 20 век, да провокира с музиката, която пише идването на новото  естетическо мислене и да поеме върху себе си целия възможен отпор на идеологическата система по това време - беше напуснала този свят.

Един уморен, с много душевни рани от дългогодишните битки Константин Илиев, ала колко са тези негови съвременници, които така последователно са отстоявали своята кауза, която променя параметри и стойности в музикалната ни култура. Естетическият сблъсък на новото и старото винаги поражда конфликт, той може да прерасне и в скандал, както се е случило през 1913 година в Париж на премиерата на „Пролетно тайнство“ на Стравински, но както е известно, това най-вече изтласква младия Стравински на върха на известността.

За епохата, признаваща единствено соцреализма, премиерите на творбите на Константин Илиев са повод за убийствено „обществено заклеймяване“ през 50-те години, за постепенно пренебрегване и недопускане в представителната ни култура в следващите десетилетия. "Годината 48-ма (Ждановското постановление) за мен траеше до 88-а година" - така коментира в спомените си сам Константин Илиев. В това време се налага единствено диригентският му образ.

Сега забрани няма, но изпълненията на произведения на Константин Илиев са отново редки събития, за които много не се говори. Компакт дискове с негови авторски  изпълнения и отделни паметни диригентски записи - също. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.