Сузане Кордс, "Дойче веле"

Талантът му не е вроден. Той е шестото от общо седем деца на адвоката Ян Рубенс и съпругата му Мария Пейпелинкс от Антверпен. Заради религиозните преследвания по онова време, семейството му е трябвало да бяга. Така младият Рубенс се ражда на 28 юни 1577 г. далеч от Антверпен - в Зиген (днешна Германия). Едва след смъртта на бащата семейството се връща в Антверпен, където младият Петер Паул Рубенс известно време е паж на местна графиня.

Пътят към успеха

Но Рубенс е искал да постигне повече - и най-много от всичко е искал да рисува. Той започва да изучава занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го приемат в Гилдията на Св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той заминава за Италия, където става придворен художник на херцога на Мантуа.

Там той започва да се интересува от архитектура и изучава произведенията на античността, което слага траен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 година Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на надарен художник е стигнала и до родния му град и местната градска управа прави всичко възможно да го задържи: засипват го с примамливи предложения за работа, обещават му да го освободят от данъци и му предлагат да стане придворен художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - решава да остане и става богат.

За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която днес е превърната в музей. В този палат, проектиран от самия Рубенс по модела на италиански дворец (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души едновременно. Работа е имало за всички, защото самият Рубенс не е смогвал да изпълнява всички поръчки, които е получавал. Често той само е нахвърлял проекта, а самото изпълнение на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.

Рубенсовата "запазена марка"

Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в движение и - не на последно място - пищните женски тела с класическата "рубенсова форма" се превръщат в негова запазена марка.  Все по-често той започва да рисува за аристокрацията, включително за френската кралица Мария Медичи и нейния син Луи 13-ти или пък за английския крал Карл Първи.

Рубенс се чувства добре не само в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става съветник и парламентьор на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и дори е смятан за един от най-добрите дипломати за времето си. Така например сключването на примирие между Испания и Англия е негова лична заслуга. Нито един друг художник не е имал толкова силно и толкова пряко влияние върху политиката, колкото Рубенс.

Все повече неговите търговски и политически интереси започват да се преплитат: личните му контакти в областта на изкуството често му помагат на дипломатическото поприще и обратното. Но след 1630 година той отново се посвещава основно на изкуството.    

На 30 май 1640 г. Рубенс умира в родния си Антверпен, измъчван през последните години от живота си от подагра. Той е погребан в местната катедрала Св. Якоб. След неговата смърт вдовицата му Хелена Фурмент възлага на Йохан Бокхорст, който е бил един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува недовършените му произведения.

С драматичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкова силен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой друг художник преди или след него.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.