Сузане Кордс, "Дойче веле"

Талантът му не е вроден. Той е шестото от общо седем деца на адвоката Ян Рубенс и съпругата му Мария Пейпелинкс от Антверпен. Заради религиозните преследвания по онова време, семейството му е трябвало да бяга. Така младият Рубенс се ражда на 28 юни 1577 г. далеч от Антверпен - в Зиген (днешна Германия). Едва след смъртта на бащата семейството се връща в Антверпен, където младият Петер Паул Рубенс известно време е паж на местна графиня.

Пътят към успеха

Но Рубенс е искал да постигне повече - и най-много от всичко е искал да рисува. Той започва да изучава занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го приемат в Гилдията на Св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той заминава за Италия, където става придворен художник на херцога на Мантуа.

Там той започва да се интересува от архитектура и изучава произведенията на античността, което слага траен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 година Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на надарен художник е стигнала и до родния му град и местната градска управа прави всичко възможно да го задържи: засипват го с примамливи предложения за работа, обещават му да го освободят от данъци и му предлагат да стане придворен художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - решава да остане и става богат.

За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която днес е превърната в музей. В този палат, проектиран от самия Рубенс по модела на италиански дворец (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души едновременно. Работа е имало за всички, защото самият Рубенс не е смогвал да изпълнява всички поръчки, които е получавал. Често той само е нахвърлял проекта, а самото изпълнение на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.

Рубенсовата "запазена марка"

Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в движение и - не на последно място - пищните женски тела с класическата "рубенсова форма" се превръщат в негова запазена марка.  Все по-често той започва да рисува за аристокрацията, включително за френската кралица Мария Медичи и нейния син Луи 13-ти или пък за английския крал Карл Първи.

Рубенс се чувства добре не само в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става съветник и парламентьор на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и дори е смятан за един от най-добрите дипломати за времето си. Така например сключването на примирие между Испания и Англия е негова лична заслуга. Нито един друг художник не е имал толкова силно и толкова пряко влияние върху политиката, колкото Рубенс.

Все повече неговите търговски и политически интереси започват да се преплитат: личните му контакти в областта на изкуството често му помагат на дипломатическото поприще и обратното. Но след 1630 година той отново се посвещава основно на изкуството.    

На 30 май 1640 г. Рубенс умира в родния си Антверпен, измъчван през последните години от живота си от подагра. Той е погребан в местната катедрала Св. Якоб. След неговата смърт вдовицата му Хелена Фурмент възлага на Йохан Бокхорст, който е бил един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува недовършените му произведения.

С драматичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкова силен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой друг художник преди или след него.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива, криейки се.“

Ралф Уолдо Емерсън, американски мислител и писател, роден на 25 май преди 215 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

Да - 97.1%
Не - 0%
Не смятам, че са под натиск - 2.9%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество