Роднините на Дмитрий Хворостовски потвърдиха негова кончина в публикация във „Фейсбук“. 

„След две години и половина борба с рака на мозъка той почина спокойно сутринта на 22 ноември“, се казва в съобщението.

Оперният певец до последно се сражаваше с болестта, сподели за ТАСС народният артист на Русия Денис Мацуев.

„Той се бори докрай, вярваше в най-доброто. Когато имаше фалшиви новини за смъртта му, си помислих – добре, сега ще живее дълго време. Поличбата не сработи“, отбелязва пианистът.

Дмитрий Хворостовски е загубил окончателно гласа си преди смъртта си. Преди месец той се е свързал по телефона с продуцента Игор Крутой.

„Дори тогава баритонът на Хворостовски беше почти невъзможно да се разпознае – Дмитрий едва говореше с нисък глас, на фалцет и изпитваше трудности с речта“, споделя Крутой.

Първи за смъртта на Хворостовски съобщи естрадният певец Дмитрий Маликов. 

ДМИТРИЙ ХВОРОСТОВСКИ е роден на 16 октомври 1962 г. в град Красноярск. Завършва Красноярското педагогическо училище и Красноярския държавен институт за изкуство в класа на професор Е. Иофел. Започва творческия си път като солист в Красноярския държавен театър за опера и балет през 1985 г. Печели Международния конкурс за оперни певци в Кардиф през 1989 г. Получава ангажименти и от 1990 г. пее в Лондонския кралски театър, Баварската държавна опера, Берлинската държавна опера, Миланската Ла Скала, Виенската държавна опера, Аржентинския театър Колон, Метрополитен опера и Чикагската опера в САЩ, Маринския театър и театър Нова Опера в Руската федерация, оперната сцена на Залцбургския фестивал и др. Живее в Лондон от 1994 г. Лично поддържа Балтийския симфоничен оркестър. През юни 2015 г. заболява (мозъчен тумор) и оттогава преминава курс на лечение. Подновява концертната си дейност от септември 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.