Роднините на Дмитрий Хворостовски потвърдиха негова кончина в публикация във „Фейсбук“. 

„След две години и половина борба с рака на мозъка той почина спокойно сутринта на 22 ноември“, се казва в съобщението.

Оперният певец до последно се сражаваше с болестта, сподели за ТАСС народният артист на Русия Денис Мацуев.

„Той се бори докрай, вярваше в най-доброто. Когато имаше фалшиви новини за смъртта му, си помислих – добре, сега ще живее дълго време. Поличбата не сработи“, отбелязва пианистът.

Дмитрий Хворостовски е загубил окончателно гласа си преди смъртта си. Преди месец той се е свързал по телефона с продуцента Игор Крутой.

„Дори тогава баритонът на Хворостовски беше почти невъзможно да се разпознае – Дмитрий едва говореше с нисък глас, на фалцет и изпитваше трудности с речта“, споделя Крутой.

Първи за смъртта на Хворостовски съобщи естрадният певец Дмитрий Маликов. 

ДМИТРИЙ ХВОРОСТОВСКИ е роден на 16 октомври 1962 г. в град Красноярск. Завършва Красноярското педагогическо училище и Красноярския държавен институт за изкуство в класа на професор Е. Иофел. Започва творческия си път като солист в Красноярския държавен театър за опера и балет през 1985 г. Печели Международния конкурс за оперни певци в Кардиф през 1989 г. Получава ангажименти и от 1990 г. пее в Лондонския кралски театър, Баварската държавна опера, Берлинската държавна опера, Миланската Ла Скала, Виенската държавна опера, Аржентинския театър Колон, Метрополитен опера и Чикагската опера в САЩ, Маринския театър и театър Нова Опера в Руската федерация, оперната сцена на Залцбургския фестивал и др. Живее в Лондон от 1994 г. Лично поддържа Балтийския симфоничен оркестър. През юни 2015 г. заболява (мозъчен тумор) и оттогава преминава курс на лечение. Подновява концертната си дейност от септември 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).