Роднините на Дмитрий Хворостовски потвърдиха негова кончина в публикация във „Фейсбук“. 

„След две години и половина борба с рака на мозъка той почина спокойно сутринта на 22 ноември“, се казва в съобщението.

Оперният певец до последно се сражаваше с болестта, сподели за ТАСС народният артист на Русия Денис Мацуев.

„Той се бори докрай, вярваше в най-доброто. Когато имаше фалшиви новини за смъртта му, си помислих – добре, сега ще живее дълго време. Поличбата не сработи“, отбелязва пианистът.

Дмитрий Хворостовски е загубил окончателно гласа си преди смъртта си. Преди месец той се е свързал по телефона с продуцента Игор Крутой.

„Дори тогава баритонът на Хворостовски беше почти невъзможно да се разпознае – Дмитрий едва говореше с нисък глас, на фалцет и изпитваше трудности с речта“, споделя Крутой.

Първи за смъртта на Хворостовски съобщи естрадният певец Дмитрий Маликов. 

ДМИТРИЙ ХВОРОСТОВСКИ е роден на 16 октомври 1962 г. в град Красноярск. Завършва Красноярското педагогическо училище и Красноярския държавен институт за изкуство в класа на професор Е. Иофел. Започва творческия си път като солист в Красноярския държавен театър за опера и балет през 1985 г. Печели Международния конкурс за оперни певци в Кардиф през 1989 г. Получава ангажименти и от 1990 г. пее в Лондонския кралски театър, Баварската държавна опера, Берлинската държавна опера, Миланската Ла Скала, Виенската държавна опера, Аржентинския театър Колон, Метрополитен опера и Чикагската опера в САЩ, Маринския театър и театър Нова Опера в Руската федерация, оперната сцена на Залцбургския фестивал и др. Живее в Лондон от 1994 г. Лично поддържа Балтийския симфоничен оркестър. През юни 2015 г. заболява (мозъчен тумор) и оттогава преминава курс на лечение. Подновява концертната си дейност от септември 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Винаги съм слушал сърцето си, защото е символ на живота.“

Жан Маре, френски актьор, роден на 11 декември, преди 106 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.