Когато Шопен починал през 1849 г. на 39 г., бил погребан в Париж, но сърцето му било отнесено в църквата "Светия кръст" във Варшава - така поискал на смъртното си легло. 

Изследователите на композитора от години искат сърцето му да се изследва, за да се разбере точната причина за смъртта му и дали наистина става дума за туберкулоза. Досега обаче църквата и полските власти не позволяваха. 

Най-накрая обаче е получено разрешение сърцето на Шопен да бъде огледано през стъкленицата, в която е съхранено, съобщи classicfm.com.

Установено е, че композиторът е страдал от перикардит - усложнение от туберкулозата му. Професор Михаил Вит от Полската академия на науките обяснява, че от външния вид на сърцето може да се съди за неговото състояние. 

"Можем да кажем с голяма вероятност, че Шопен е страдал от туберкулоза, докато перикардитът вероятно е причината за смъртта му", казва Вит. Според него не е необходимо стъкленицата да бъде отваряна и да се вземат тъканни проби за ДНК тестове, защото така сърцето може да се увреди. Вит смята, че не се налагат повече изследвания, защото всичко станало ясно с направения оглед. 

Композиторът е известен с крехкото си здраве, което започва да се влошава драстично през 1838 г., когато е 28 г. С годините той става все по-изтощен и по-малко активен като композитор, изпълнител и учител.

Шопен пожелава сърцето му да бъде погребано отделно, защото се страхувал да не бъде погребан жив. Той предал желанието си на една от сестрите си на смъртното си легло. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 130 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.