Когато Шопен починал през 1849 г. на 39 г., бил погребан в Париж, но сърцето му било отнесено в църквата "Светия кръст" във Варшава - така поискал на смъртното си легло. 

Изследователите на композитора от години искат сърцето му да се изследва, за да се разбере точната причина за смъртта му и дали наистина става дума за туберкулоза. Досега обаче църквата и полските власти не позволяваха. 

Най-накрая обаче е получено разрешение сърцето на Шопен да бъде огледано през стъкленицата, в която е съхранено, съобщи classicfm.com.

Установено е, че композиторът е страдал от перикардит - усложнение от туберкулозата му. Професор Михаил Вит от Полската академия на науките обяснява, че от външния вид на сърцето може да се съди за неговото състояние. 

"Можем да кажем с голяма вероятност, че Шопен е страдал от туберкулоза, докато перикардитът вероятно е причината за смъртта му", казва Вит. Според него не е необходимо стъкленицата да бъде отваряна и да се вземат тъканни проби за ДНК тестове, защото така сърцето може да се увреди. Вит смята, че не се налагат повече изследвания, защото всичко станало ясно с направения оглед. 

Композиторът е известен с крехкото си здраве, което започва да се влошава драстично през 1838 г., когато е 28 г. С годините той става все по-изтощен и по-малко активен като композитор, изпълнител и учител.

Шопен пожелава сърцето му да бъде погребано отделно, защото се страхувал да не бъде погребан жив. Той предал желанието си на една от сестрите си на смъртното си легло. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).