Да бъде създадена "музикална полиция", "инспекторат от поне 10-12 души", които да следят за спазването на закона за авторското право в заведения, магазини и други търговски обекти, в които се пуска музика. Това са поискали певци и композитори, сред които Митко Щерев, Тончо Русев, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Стефан Димитров и други, на среща с министъра на културата Вежди Рашидов, съобщи пресцентърът му. В разговора са участвали и Иван Димитров - изпълнителен директор на „Музикаутор”, Боил Банов - заместник-министър на културата, Георги Дамянов - директор на дирекцията „Авторско право и сродни права”.

"Хубаво и похвално е, че кметовете в страната организират големи градски празници и радват с безплатни концерти хората, но за съжаление немалък процент от тези прояви, финансирани от общините, са с неуредени авторски права, което сериозно ощетява творците и авторите и вреди на музикалната индустрия", са се оплакали Найденов и Щерев. Композиторът Стефан Димитров е посочил че радиото и телевизиите рядко пускат българска музика.

„Имам и лични наблюдения, че действащото законодателство в сферата на авторските права далеч не винаги се спазва в много заведения в страната – най-вече пиано барове, клубове, ресторанти с жива музика. Длъжни сме да направим необходимото, в това число и по линия на законодателни промени, собствениците на такива търговски обекти, да предоставят всяка година на кметовете на общини при поискване доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи или на записи на аудио-визуални произведения”, е казал Васил Найденов.

Вежди Рашидов е поел ангажимент за сформиране на работна група, която да подготви промени в закона. По думите му може да бъде предложена препоръчителна квота за излъчване на българска музика в електронните медии, които се издържат от данъкоплатците.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 78 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,