"Дойче веле"

Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България - съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини.

"Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитята в Унгария през 1956 година", разказва творецът в интервю за германското списание "Цайт".

Така Кристо остава в Прага - само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава.

"Знам какво е да си бежанец"

Тази история, разказана от самия Кристо в интервюто за "Цайт", звучи свръхактуално и днес, когато хиляди хора рискуват живота си в търсене на сигурност и по-добър живот.

"Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 г.

По-нататък Кристо разказва, че дълго време не владее никакви други езици, освен български и руски. "Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам", спомня си творецът, който днес се радва на световна известност.

В интервюто за "Цайт" Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай - без никакви компромиси и отстъпки. "Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах". На въпрос кое събитие е оставило най-траен отпечатък в живота му, Кристо отговаря така: "Смъртта на моята съпруга Жан-Клод си остава най-тежкият момент в живота ми. Тя беше за мен човекът, който няма как да бъде заменен", споделя Кристо.

"Нещото, което никой не може да ми отнеме"

Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти. Последната му арт-инсталация - "Плаващите кейове" - привлече миналата година над 1 милион посетители. Но други негови проекти, като например "Над реката" в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени.

"Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства - и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода - да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения", казва Кристо.

В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство:

"През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.