Едва ли има българин, който е останал безразличен към „Дунавското хоро“. Може би няма да е пресилено, ако се каже, че творбата може да съперничи дори и на българския химн по популярност. Затова нека да не забравяме авторът му - Дико Илиев, смятан за патриарх на българската духова музика. Днес, 15 февруари, се навършват 122 години от рождението му. 

Когато в началото на ХХ век в България навлизат много музиканти от чужбина, които налагат валса, полката, мазурката, роденият в Карлуково Дико Илиев става щит срещу евентуалните чужди музикални влияния. Въпреки че е самоук открива и създава нов жанр - хоро за духов оркестър. Работейки като апостол за автентичния фолклор той подготвя стотици музиканти от Северозапада, дълбаейки дълбока следа в българската култура . 

"На 50-годишна възраст, през 1948 г. се явих на изпит в София – практически по дирижиране, изпит по хармония и оркестрация, по политическа подготовка, устави и доклад върху характерните особености на българската народна музика. Издържах изпита и след 3-месечен стаж в оркестъра на авиацията при диригента Байдунов, бях удостоен с офицерско звание – лейтенант и станах диригент на Оряховския духов военен оркестър. Освен военната служба се редяха концертни програми на оркестъра пред войниците, в читалищния салон, в градската градина, в селата на Оряховска околия. Участвам активно и във войнишката художествена самодейност, в градската читалищна самодейност и др.", разказва за себе си Илиев.

В музикалната ни съкровищница той оставя 42 хора, от които 17 прави - "Искърско", Майски цветя", "Игривата вдовица", "Александрийка", "Дунавско хоро", "Веселото Санче"; девет еленини хора - "Букьовско", "Селски празник", "Майско утро", "Елено моме", "Край чешмата"; девет дайчови - "Дайчово хоро", "Самоковско", "Билка", "Веселите близнаци", "Спомени", "Лудо младо".  Автор е и на 16 марша, сред които "Сливенци при Драва", рапсодията "Танц на жътварките", 5 народни китки, десетки валсове, танга, румби, детски произведения. 

„Той изгражда хората си на народностна основа, те са авторски, но до такава степен се фолклоризират, че дълго време се възприемат като родени от народния гений. Защото допадат на естетическите вкусове на този народ, на възприятията му, на усещането. Това са северняшките мелодии, които се играят на север от Стара планина и са характерни за празничния живот на това население… Спомням си как на 85-годишнината си във врачанския Дворец на културата, почти сляп, застана пред своите музиканти, с величествена осанка, внушаваше сила и мощ. Той не просто дирижираше оркестъра, той омагьосваше, караше хората да полетят на крилата на неговите хора“, казва Йорданка Манкова от Етнографския музеен комплекс "Свети Софроний Врачански" във Враца.

 

ДИКО ИЛИЕВ е от Карлуково. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. След това е оркестрант във военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент е и на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско. Особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато пише най-популярните си хора и маршове. Правите му хора са толкова популярни, че много хора ги смятат за съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Умира сляп на 30 ноември 1984 г. В Монтана, в негова чест, се провеждат всяка година празници на духовите оркестри “Дико Илиев”. В Оряхово всеки август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Илиев.

Снимки: Читалище "Развитие"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.