Едва ли има българин, който е останал безразличен към „Дунавското хоро“. Може би няма да е пресилено, ако се каже, че творбата може да съперничи дори и на българския химн по популярност. Затова нека да не забравяме авторът му - Дико Илиев, смятан за патриарх на българската духова музика. Днес, 15 февруари, се навършват 123 години от рождението му. 

Когато в началото на ХХ век в България навлизат много музиканти от чужбина, които налагат валса, полката, мазурката, роденият в Карлуково Дико Илиев става щит срещу евентуалните чужди музикални влияния. Въпреки че е самоук открива и създава нов жанр - хоро за духов оркестър. Работейки като апостол за автентичния фолклор той подготвя стотици музиканти от Северозапада, дълбаейки дълбока следа в българската култура . 

"На 50-годишна възраст, през 1948 г. се явих на изпит в София – практически по дирижиране, изпит по хармония и оркестрация, по политическа подготовка, устави и доклад върху характерните особености на българската народна музика. Издържах изпита и след 3-месечен стаж в оркестъра на авиацията при диригента Байдунов, бях удостоен с офицерско звание – лейтенант и станах диригент на Оряховския духов военен оркестър. Освен военната служба се редяха концертни програми на оркестъра пред войниците, в читалищния салон, в градската градина, в селата на Оряховска околия. Участвам активно и във войнишката художествена самодейност, в градската читалищна самодейност и др.", разказва за себе си Илиев.

В музикалната ни съкровищница той оставя 42 хора, от които 17 прави - "Искърско", Майски цветя", "Игривата вдовица", "Александрийка", "Дунавско хоро", "Веселото Санче"; девет еленини хора - "Букьовско", "Селски празник", "Майско утро", "Елено моме", "Край чешмата"; девет дайчови - "Дайчово хоро", "Самоковско", "Билка", "Веселите близнаци", "Спомени", "Лудо младо".  Автор е и на 16 марша, сред които "Сливенци при Драва", рапсодията "Танц на жътварките", 5 народни китки, десетки валсове, танга, румби, детски произведения. 

„Той изгражда хората си на народностна основа, те са авторски, но до такава степен се фолклоризират, че дълго време се възприемат като родени от народния гений. Защото допадат на естетическите вкусове на този народ, на възприятията му, на усещането. Това са северняшките мелодии, които се играят на север от Стара планина и са характерни за празничния живот на това население… Спомням си как на 85-годишнината си във врачанския Дворец на културата, почти сляп, застана пред своите музиканти, с величествена осанка, внушаваше сила и мощ. Той не просто дирижираше оркестъра, той омагьосваше, караше хората да полетят на крилата на неговите хора“, казва Йорданка Манкова от Етнографския музеен комплекс "Свети Софроний Врачански" във Враца.

 

ДИКО ИЛИЕВ е от Карлуково. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. След това е оркестрант във военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент е и на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско. Особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато пише най-популярните си хора и маршове. Правите му хора са толкова популярни, че много хора ги смятат за съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Умира сляп на 30 ноември 1984 г. В Монтана, в негова чест, се провеждат всяка година празници на духовите оркестри “Дико Илиев”. В Оряхово всеки август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Илиев.

Снимки: Читалище "Развитие"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 65 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.