Христо Явашев - Кристо се е отказал от мащабен проект, който трябвало да реализира в Колорадо, съобщи Нова тв.. Той заявил, че земята, на която е искал да работи е федерална, а той не иска да има нищо общо с новия й собственик - Доналд Тръмп.

Проектът се казва "Над реката". И трябваше да покрие повече от 60 километра от река Арканзас със сребърно платно. Вестник „Ню Йорк таймс” нарече решението на Кристо "най-яркия протест срещу Тръмп в света на изкуството".

В Колорадо се надявали "Над реката" да се осъществи, след като инсталацията му в италианско езеро привлече стотици хиляди туристи и се оказа много изгодна за региона.

Според CBS News отказването било и заради това че проекта на артиста Кристо (Христо Явашев) предизвикал остро противопоставяне и продължителни съдебни битки. „Аз повече не желая да чакам резултата“, написа 81-годишният артист на сайта на проекта, наречен „Над реката“. Той изтъквал като причина 20-те години планиране и петте години съдебни битки.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.