Сопраното Александрина Пендачанска откри новия оперен сезон в Ню Йорк (САЩ) на 18 август, с участието си в спектакъла „Идоменей“ на Волфганг Амадеус Моцарт, в образа на Електра, съобщи bnr.bg. 

Тя разказа за участията си дни след премиерата на Моцартовата творба на фестивала „Повече Моцарт“ в Ню Йорк:

"Открих сезона в „Линкълн център“, във фестивала Mostly Mozart. Концертът беше на „Идоменей“, с Фрайбургския оркестър. Дирижира Рене Якобс и това беше първото ми участие този сезон. Операта не е поставяна от десет години в Ню Йорк и това беше едно очаквано събитие, проследено с голям интерес от пресата и публиката. Направихме запис на тази творба преди няколко години за издателство Harmonia Mundi, с малко по-различен състав, но със същия оркестър. И когато вече има запис и хората са го слушали, проявяват завишен интерес към това дали живото изпълнение ще отговаря на студийното. Спектакълът ни беше приет добре и аз съм доволна от началото на сезона.

Другата седмица пътувам за Виена, където ще пея една опера, която не познавах – „Фалстаф“ от Салиери, в Theater an der Wien. Много интересна музика. Сега си давам сметка, че всъщност Салиери е доста подценяван композитор, останал в сянката на големия гений Моцарт, успоредно с когото е живял. Може би не съвсем справедливо. Но не случайно в онази епоха Салиери е бил истинска голяма звезда. В операта има две главни женски роли, както знаете, „Фалстаф“ е по „Веселите уиндзорки“ на Шекспир и аз съм една от тях. Забавна, интересна комедия.

Веднага след това ще пея „Фалстаф“ от Верди – Алис Форд, която е мой дебют и този сезон бих го нарекла Вердиевия ми сезон, тъй като ми предстоят три нови партии: Алис Форд от „Фалстаф“, Амелия от „Бал с маски“ и лейди Макбет от „Макбет“. Нека го наречем, че сме на една крачка от драматичния, тежкия репертоар.Това лято отказах наистина изкусително предложение: „Алцеста“ от Глук, но благодарих и заминах на ваканция, от която съм много доволна, защото се чувствам заредена и се надявам да имам сили да изкарам този сезон, който няма да е лек. Миналата година пях в Баден Баден – „Мефистофел“ от (Ариго) Бойто, също дебютна роля. Със „Саломе“ във Варшава завърши миналият сезон за мен."

За предстоящия мащабен музикален проект „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън на девети май 2017 г. в България:

"Един много интересен проект с радиооркестъра и филхармонията. „Военният реквием“ на Бритън е произведение, което пях с Лондонската филхармония и диригент Владимир Юровски, заедно с Матиас Гьорне и Ян Бьострич и се надявам, поне една част от тези имена да доведем в България. Това произведение е гениално. Написано е в края на Втората световна война. Бритън е искал да обедини победители и победени под знаменателя на изкуството и на музиката, които да творят и да пеят за безсмислието на войната. Монументална творба, с много голям хор. Преживяване, което разтърсва душата и остава действително за цял живот. Надявам се българската публика и ние, самите участници, да усетим неговата мощ и значимост."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.