Сопраното Александрина Пендачанска откри новия оперен сезон в Ню Йорк (САЩ) на 18 август, с участието си в спектакъла „Идоменей“ на Волфганг Амадеус Моцарт, в образа на Електра, съобщи bnr.bg. 

Тя разказа за участията си дни след премиерата на Моцартовата творба на фестивала „Повече Моцарт“ в Ню Йорк:

"Открих сезона в „Линкълн център“, във фестивала Mostly Mozart. Концертът беше на „Идоменей“, с Фрайбургския оркестър. Дирижира Рене Якобс и това беше първото ми участие този сезон. Операта не е поставяна от десет години в Ню Йорк и това беше едно очаквано събитие, проследено с голям интерес от пресата и публиката. Направихме запис на тази творба преди няколко години за издателство Harmonia Mundi, с малко по-различен състав, но със същия оркестър. И когато вече има запис и хората са го слушали, проявяват завишен интерес към това дали живото изпълнение ще отговаря на студийното. Спектакълът ни беше приет добре и аз съм доволна от началото на сезона.

Другата седмица пътувам за Виена, където ще пея една опера, която не познавах – „Фалстаф“ от Салиери, в Theater an der Wien. Много интересна музика. Сега си давам сметка, че всъщност Салиери е доста подценяван композитор, останал в сянката на големия гений Моцарт, успоредно с когото е живял. Може би не съвсем справедливо. Но не случайно в онази епоха Салиери е бил истинска голяма звезда. В операта има две главни женски роли, както знаете, „Фалстаф“ е по „Веселите уиндзорки“ на Шекспир и аз съм една от тях. Забавна, интересна комедия.

Веднага след това ще пея „Фалстаф“ от Верди – Алис Форд, която е мой дебют и този сезон бих го нарекла Вердиевия ми сезон, тъй като ми предстоят три нови партии: Алис Форд от „Фалстаф“, Амелия от „Бал с маски“ и лейди Макбет от „Макбет“. Нека го наречем, че сме на една крачка от драматичния, тежкия репертоар.Това лято отказах наистина изкусително предложение: „Алцеста“ от Глук, но благодарих и заминах на ваканция, от която съм много доволна, защото се чувствам заредена и се надявам да имам сили да изкарам този сезон, който няма да е лек. Миналата година пях в Баден Баден – „Мефистофел“ от (Ариго) Бойто, също дебютна роля. Със „Саломе“ във Варшава завърши миналият сезон за мен."

За предстоящия мащабен музикален проект „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън на девети май 2017 г. в България:

"Един много интересен проект с радиооркестъра и филхармонията. „Военният реквием“ на Бритън е произведение, което пях с Лондонската филхармония и диригент Владимир Юровски, заедно с Матиас Гьорне и Ян Бьострич и се надявам, поне една част от тези имена да доведем в България. Това произведение е гениално. Написано е в края на Втората световна война. Бритън е искал да обедини победители и победени под знаменателя на изкуството и на музиката, които да творят и да пеят за безсмислието на войната. Монументална творба, с много голям хор. Преживяване, което разтърсва душата и остава действително за цял живот. Надявам се българската публика и ние, самите участници, да усетим неговата мощ и значимост."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 79 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.