Сопраното Александрина Пендачанска откри новия оперен сезон в Ню Йорк (САЩ) на 18 август, с участието си в спектакъла „Идоменей“ на Волфганг Амадеус Моцарт, в образа на Електра, съобщи bnr.bg. 

Тя разказа за участията си дни след премиерата на Моцартовата творба на фестивала „Повече Моцарт“ в Ню Йорк:

"Открих сезона в „Линкълн център“, във фестивала Mostly Mozart. Концертът беше на „Идоменей“, с Фрайбургския оркестър. Дирижира Рене Якобс и това беше първото ми участие този сезон. Операта не е поставяна от десет години в Ню Йорк и това беше едно очаквано събитие, проследено с голям интерес от пресата и публиката. Направихме запис на тази творба преди няколко години за издателство Harmonia Mundi, с малко по-различен състав, но със същия оркестър. И когато вече има запис и хората са го слушали, проявяват завишен интерес към това дали живото изпълнение ще отговаря на студийното. Спектакълът ни беше приет добре и аз съм доволна от началото на сезона.

Другата седмица пътувам за Виена, където ще пея една опера, която не познавах – „Фалстаф“ от Салиери, в Theater an der Wien. Много интересна музика. Сега си давам сметка, че всъщност Салиери е доста подценяван композитор, останал в сянката на големия гений Моцарт, успоредно с когото е живял. Може би не съвсем справедливо. Но не случайно в онази епоха Салиери е бил истинска голяма звезда. В операта има две главни женски роли, както знаете, „Фалстаф“ е по „Веселите уиндзорки“ на Шекспир и аз съм една от тях. Забавна, интересна комедия.

Веднага след това ще пея „Фалстаф“ от Верди – Алис Форд, която е мой дебют и този сезон бих го нарекла Вердиевия ми сезон, тъй като ми предстоят три нови партии: Алис Форд от „Фалстаф“, Амелия от „Бал с маски“ и лейди Макбет от „Макбет“. Нека го наречем, че сме на една крачка от драматичния, тежкия репертоар.Това лято отказах наистина изкусително предложение: „Алцеста“ от Глук, но благодарих и заминах на ваканция, от която съм много доволна, защото се чувствам заредена и се надявам да имам сили да изкарам този сезон, който няма да е лек. Миналата година пях в Баден Баден – „Мефистофел“ от (Ариго) Бойто, също дебютна роля. Със „Саломе“ във Варшава завърши миналият сезон за мен."

За предстоящия мащабен музикален проект „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън на девети май 2017 г. в България:

"Един много интересен проект с радиооркестъра и филхармонията. „Военният реквием“ на Бритън е произведение, което пях с Лондонската филхармония и диригент Владимир Юровски, заедно с Матиас Гьорне и Ян Бьострич и се надявам, поне една част от тези имена да доведем в България. Това произведение е гениално. Написано е в края на Втората световна война. Бритън е искал да обедини победители и победени под знаменателя на изкуството и на музиката, които да творят и да пеят за безсмислието на войната. Монументална творба, с много голям хор. Преживяване, което разтърсва душата и остава действително за цял живот. Надявам се българската публика и ние, самите участници, да усетим неговата мощ и значимост."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.