На 12 юли преди 117 г. в Русе се ражда Саша Попов. Започва да свири на цигулка едва четиригодишен, а негов преподавател е баща му. По-късно, когато семейството се установява в София, учи при Петко Наумов – цигулар, диригент и композитор. Напредва много бързо и родителите му решават синът им да продължи образованието си във Виена. За столицата на тогавашната Австро-Унгарска империя Саша заминава с майка си и сестра си. По онова време е на девет години. Учи при проф. Карл Пирл, малко по-късно – при известния педагог Отокар Шевчик, който го занимава безплатно. И отново изумява всички с качествата си на музикант и бързината, с която се развива. На 14 години изнася няколко концерта в Санкт Петербург, организирани от Българския червен кръст. В Русия печели възхищението на публиката с чудесното си изпълнение на Концерта за цигулка от П. И. Чайковски. Приет е във Виенската консерватория, където учи докато навърши 19 години. Завръща се в България заради задължителната военна служба. След това започва да преподава в Музикалната академия в София. Там създава симфоничен оркестър, с който изнася концерти.

Съвременниците му го описват като невероятно магнетична личност, безкомпромисен професионалист и „широко скроен човек“. Когато създавал Царския оркестър (1936 г.), се наложило да привлича добри музиканти от цялата страна. Наред с репетициите и подготовката на репертоара, диригентът се грижел за това как са настанени оркестрантите, помагал при разрешаването на какви ли не проблеми. Но по отношение на работата бил много взискателен. Дори веднъж подписал заповед за собственото си наказание – заради неволна грешка по време на концерт. Бързо изградил великолепен състав, с който активно изнасял концерти в страната.  На своето историческо турне в Италия (1939 г.), Царският оркестър изпълнил наизуст Шеста симфония от П. И. Чайковски.

През 1949 г. съставът вече се нарича Софийска държавна филхармония. Същата година Саша Попов създава към нея филхармоничен хор от 140 души, както и няколко камерни формации. Оркестърът осъществява премиери на произведения от Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов и още много български композитори. А Саша Попов кани като гост диригенти представители на световния елит – Бруно Валтер, Карло Цеки и много други. Забележителната му дейност продължава до 1956 г., когато е пенсиониран без обяснения. След време най-изтъкнатите български музиканти ще определят този акт като една от най-срамните страници в нашата история.  Останал без работа, той създава камерния оркестър „Колегиум музикум“. Репетициите са вечер, до късно през нощта, тъй като инструменталистите работят на различни места, а в „Колегиума“... свирят безплатно. В този период Саша Попов дирижира концерти на СО на БНР. В единствения запис на гласа му, съхранен в „Златния фонд“, той разказва за „Римски пинии“ от Оторино Респиги – една от пиесите в концерт на СО на БНР, дирижиран от него.

Израел, Египет, САЩ… През тези страни преминава пътят на големия музикант след като в родината му е отказана всякаква възможност за нормална работа. Едва през 1974 г. неговите български колеги започват  истинска офанзива за отбелязване на 75-ия му рожден ден у нас. Целта е Саша Попов да присъства на тържеството. Получил поканата в Лос Анжелис, където живеел от години. Вълнението му било толкова силно, че сърцето му не издържало. Така си отива една от най-великите личности в музикалната ни история – без да види отново родината си, дъщеря си – оперната прима Валери Попова и без да има възможност да се срещне със своята внучка Александрина Пендачанска.

По БНР

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).