Ето какво сподели световноизвестната певица Мадона по време на концерта си в Стокхолм, Швеция:

"Беше ми много трудно да стоя на сцената досега, без да забравям какво се случи снощи. Чувствам се разкъсана - как мога да танцувам и да се забавлявам, докато другаде хора оплакват загубата на своите близки? Но това именно е нещото, което онези хора искат да постигнат. Те искат да ни накарат да замлъкнем. Но няма да успеят.

Първоначално възнамерявах да отложа концерта си, но после размислих - защо да им давам тази победа? Местата, на които бяха убити хора, които се забавляваха - танцуваха, пееха, гледаха футбол, бяха отишли на ресторант. Това са свободи, които ние възприемаме като даденост, а не трябва. Това са свободи, които ние заслужаваме. Работим много, заслужаваме да се забавляваме и никой на света няма правото да ни спира да правим това, което обичаме.

Някои хора не разбират цената на човешкия живот. Някои хора извършват чудовищни, ужасяващи и непростими неща на други човешки същества. Но светът, в който живеем, никога няма да се промени, ако не започнем от себе си. Той няма да се промени с избирането на нов президент или със смъртта на още 100 души. Трябва да променим отношението си един към друг, дори за най-елементарни неща. Да се отнасяме към всяко човешко същество с уважение и достойнство.

Единствено любовта ще промени света, но е много трудно да обичаш безусловно, трудно е да обичаш онова, което не разбираш, което е различно от теб. Но трябва да го направим - или това ще продължи вечно."

Източник: dnevnik.bg

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.