"Свободна Европа"

Въпросът има ли лъжа в театъра има прост, кратък и неверен отговор - че няма лъжа. Има и още един отговор: сложен и дълъг. Тези думи принадлежат на театралната режисьорка Ани Васева. И именно те са в основата на това тя да напише книга тъкмо по тази тема.

Нейното име може ви е познато от визуалните й проекти, като сценограф, преводач или продуцент.

И въпреки че "много артистичните хора" обикновено не се занимават с теоретични проблеми, Ани Васева прави и това. Ето защо в сряда беше представянето на книгата й "Театър и истина".

В рамките на близо 700 страници режисьорката се опитва да отговори на въпросите: наистина ли се случват нещата в театъра; събитията на сцената действителни ли са и главното – лъже ли се в театъра. И още: каква е разликата между "наистина" и "истина" в театъра?

Васева изследва възможностите, които тези въпроси разтварят пред нас - да открие как театърът едновременно е наистина и не е, и как това не е лъжа, казват издателите от "Метеор".

В теоритичният разрез както публиката, така и изследователите на театралното изкуство ще открият и анализи на проблеми като ефекта на отчуждението при Брехт, естественото при Станиславски, възможността при Арто, биомеханиката при Мейерхолд. И още: как театърът е игра според Шехнер, защо ролята е призрак според Коклен, както и защо актьорът може всичко, допълват от "Метеор".

Специално внимание е отделено на явления като "реалистичен театър", "условен театър", "политически театър".

"Политически театър може да значи много неща спрямо контекста, в който се употребява", казва Васева пред "Свободна Европа".

И започва тяснопрофесионален разговор, в който засяга творчеството на Бертолт Брехт и Ервин Пискатор. В обяснението си Васева се връща до първата половина на ХХ век, обръща внимание на последните две десетилетия от настоящия, и прескача за малко до античността.

После заключава: "Театърът принципно е политически изкуство. Както политиката е по същество начинът, по който ние живеем заедно като общност и регулираме този наш съвместен живот, така театърът е вид живеене, да не говорим че от самото начало на своята история се занимава с погледа върху общото живеене".

Изследването не е единственият критически текст на Васева. През 2017 г. тя издава първата си самостоятелна книга "Що е то съвременен танц".

Ани Васева е родена през 1982 г. В София. Дъщеря е на актьора и бивш директор на Народния театър Павел Васев. Гимназиалното си образование получава в класическата гимназия в София. Впоследствие завършва театрознание и режисура в НАТФИЗ. Има докторска степен към Института за изследване на изскуствата към БАН.

Първите  постановки са дипломният й спектакъл „Свидригайлов“ по Достоевски в "Сфумато" и "Присъствия“ в AirSpace - и двете през 2008 г.

Същата година заедно с философа Боян Манчев поставят началото на група „Метеор“. Групата е с непостоянен състав, но членовете й наричат себе си съмишленици и работят със сценични, визуални и текстови художествени и критически форми. През 2010 г. към нея се присъединява и актьорът Леонид Йовчев.

Ани Васева пише част от текстовете за постановките си, някои от тях в съавторство с Манчев. Била е и сценарист на предаването "Библиотеката" в ефира на БНТ.

Сред постановките, с които е позната в България, са "Лъвкрафт“ (2016), „Тотална щета“ (2016), „Малдорор“ (2015), „Пиеса за теб“ (2014), „Фаетон: изверги“ (2013), „Всичкоядецът“ (2012), „Франкенщайн“ (2012), „Пиеса за умиране“ (2010), радиопиесата „Болен“ (2010) и др.

Сред визуалните й проекти са „Още тук. На архипелага на метеорите“ (съвместно с Георги Шаров, Нощ на музеите Пловдив, 2015), „Горгони в депото или Апокалипсис сега“ (съкураторка с Моника Вакарелова и Боряна Росса, част от проекта „Другото око“ на Мария Василева, СГХГ, 2013), „Вътре-вън“, (инсталация в рамките на изложбата „Любов“, курирана от Мария Василева, галерия „Райко Алексиев“, 2012).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател