ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Внушително по обем и твърде разнообразно по характер е наследството на унгарския модерен класик Бела Барток (1881- 1945): операта „Замъкът на Херцога Синята брада”, балетите „Чудният мандарин” и „Дървеният принц”, симфонични поеми, оркестрови сюити, концерт за оркестър, хорова музика, три клавирни и два цигулкови концерта, шест струнни квартети, голям брой камерни ансамбли, инструментални пиеси, вокални цикли и отделни солови песни... И повечето от тези прекрасни опуси са неделима част от фонда на унгарската и световната музика на ХХ век.

Бела Барток е роден, под знака на Овена, на 25 март 1881 г. в Наги Сент- Миклош в семейството на учител, който свири на виолончело. Първите си уроци получава от майка си — много добра пианистка любителка. Учи в Братислава при Ласло Еркел, в Будапеща при Ищван Томан (пиано) и Янош Кеслер (композиция). През 1903 г. става известен с първото си голямо съчинение – програмната симфония „Кошут“, посрещната като нещо ново в унгарската музика. По-късно създава редица камерни и клавирни произведения. През целия си творчески път Барток търси нови средства и форми. Извор за вдъхновението му е фолклорът – не само унгарският, но и народната музика на Румъния, Словакия и останалите крайдунавски страни, сред които и България. Бела Барток се стреми да проникне дълбоко в характера на народната музика, да я използва самобитно, новаторски смело и дълбоко органично в своето творчество.

  „Нашата работа бе да схванем духа на тази непозната музика и изхождайки от него, да създадем един музикален стил“, пише той. „Народната музика има една забележителна черта — постоянна изменяемост. Унгарските народни мелодии са без изключение истински образци на най-чисто художествено съвършенство. Аз ги разглеждам като също такива майсторски произведения от малък мащаб, каквито са една фуга от Бах или една соната от Моцарт в областта на големите форми.“ 

Барток живее динамично. Преподава, концертира като пианист и диригент, основава съюзи и творчески дружества (през 1911 г. заедно със Золтан Кодай – Унгарския музикален съюз), посещава редица страни на Европа, прави фолклорни експедиции чак до Северна Африка. През 1940 г. се пенсионира и напуска професорската катедра в Будапещенската консерватория. Обявява се публично срещу профашисткия режим на Хорти в Унгария и емигрира в САЩ. През последните пет години от живота си концертира и преподава, получава ред почести, но изпитва и големи материални затруднения. Разболява се от левкемия. Създава едно от най-мащабните си произведения — Концерта за оркестър (1943).  Умира на 26 септември 1945 в Ню Йорк.

Интересно за нас е, че Бела Барток е познавал и българската народна музика и нейните неравноделни тактове. 

В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българската фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ . Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на проф. Васил Стоин в превод на немски от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927]. За това пише българският музиковед  Д. Стоянов в студията си за неравноделните тактове в нашата фолклорна музика.

Новаторството на унгарският музикант не се опира на отрицанието на традицията, на сътвореното преди него, а на изучаването му и на дръзкия експеримент.

Барток успя да си изгради собствен стил – нещо, което постигнаха сравнително малко автори от ХХ век. И този стил бе основан върху едно ново разбиране на всички закономерности на музикалното развитие, на всички елементи на музиката – мелодията, хармонията, ритъма, ладотоналните системи и връзките между тях. Затова и музиката му ни  поразява със своята оригиналност и непривичност, с отхвърлянето на всички догми и канони.

За сцената Бела Барток написа два забележителни балета: „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919), операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911). Единствената опера на Барток, вдъхновена от трагедията на белгийския символист Морис Метерлинк „Ариана или Синята брада” (либрето Бела Балаш) е сред върховите постижения на съвременния музикален театър на XX век. Построена като психологически експресивен диалог само между две действащи лица, тя изобилства с гъвкави, напрегнати изразителни речитативи, в които майсторски са пресътворени характерните интонации на унгарския народен говор. В алегорична форма Барток изобразява съвременната му действителност, като повежда слушателя в красивия и поетичен свят на средновековните трансилвански балади. Скептично приета на премиерата, „Замъкът на херцога Синята брада“ (1918), постепенно напуска пределите на Унгария и завладява световните сцени. 

Бела Барток използва фонограф за запис на народни песни в словашко село.

------

Винаги когато слушам тази забележителна музика си задавам въпроса: в какво по- точно се крие непреходната й стойност? Може би в човеколюбието на хуманиста Бела Барток, или в определено новаторския му стил, а и в силната фолклорна основа – не само унгарска. Защото унгарецът Барток откри за себе си и за културния свят очарованието  и неизчерпаемото богатство на музиката на редица народи, сред които – за наша радост! – и българската, която особено високо ценеше наред с унгарската и румънската.

Тази народностност бе изворът на вдъхновението на Бела Барток. И той неуморно събираше фолклор от цяла Европа и от света почти през целия си творчески път. Издаде и редактира десетки сборници, обработи огромен брой автентични народни мелодии от Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Русия и други страни – повече от 30 000 образци, наистина астрономическа цифра! И част от тях пронизаха творчеството му, без разбира се, да бъдат пряко цитирани. Барток пресътвори духа им в своите оригинални, неповторими опуси. 

Музиката на Барток отдавна присъства в нашия културен живот. Редица големи  български диригенти като Руслан Райчев,  Константин Илиев, Васил Казанджиев, Васил Стефанов, Емил Табаков, Александър Владигеров, Димитър Манолов и др. ни представиха  своите забележителни интерпретации на неговите симфонични опуси главно през 60-те и 70- те години. Балетните трупи на Русе, (1965) , София  (1975) и Варна (1987) първи посегнаха към прекрасните му балети „Чудният мандарин” (пост.  проф. Петър Луканов  и Асен Гаврилов) и „Дървеният принц” (1961, пост. Дюла Харангозо от Будапеща), а националната ни опера  представи  за първи път у нас, през 1975 г., „Замъкът на Херцога Синята брада” (реж. проф. Петър Щърбанов). Диригент Борис Хинчев,  художник Константин Радев.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.