БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Скъпи другари!“ е очаквано добър и качествен филм, дело на ветерана Андрей Михалков – Кончаловски. Следя внимателно творчеството му и ми беше ясно, че след успеха на „Рай“ (2018) и издънката с „Грехът на Микеланджело“ (2019) ще последва нов творчески подем.

Той е закономерен, най-малкото защото сценарист режисьорът разказва история, която за мнозина по света е напълно непозната, но той е неин съвременник и много добре знае докато с Тарковски завършват щедьовъра „Иваново детство“ какво се случва на 1 юни 1962 г. в Новочеркаск.

На нас, любопитните, по време на перестройката, под сурдинка ни обясняваха, че разстрелите срещу работниците в града били не по повод лошото снабдяване и покачването на цените на стоките от първа необходимост, а заради малодушието и паниката, обзели местната партийна номенклатура.

Кончаловски се наема да представи максимално обективно и точно събитията от лятото на 1962 , като снима именно в Новочеркаск, с черно  бяла лента – иначе много прецизна работа на оператора Андрей Найденов във формат 4:3, специфичен за „Мосфильм“ от 60-те години на миналия век.

Историята е поднесена през погледа на редова партийна бюрократка Людмила – Юлия Висоцка, иначе примерна  и активна комунистка, която обаче безцеремонно се снабдява с дефицитни продукти през задния вход на магазина, търпи патриотарските изблици на баща си – Сергей Ерлиш, изживяващ се все още като казак герой, сякаш излязъл от страниците на „Тихият Дон“ на Шолохов, емоционалните изблици на дъщеря си Светка –Юлия Бурова и дискретно спори с поредния неоправдал доверието и амбициите й любовник, явно също проверен партиен другар.

Може би някои от критиците на филма ще кажат, че, да,той е добър и майсторски направен, но е безвъзвратно закъснял.

Аз смятам, че въпреки  60-годишното чакане си е струвало да се направи, тъй като всеки смислен урок от историята е важен за нашата действителност.

Парадоксалното е, че действието на филма съвпада с най-либералните години на Хрушчовото затопляне, след  XXII конгрес на КПСС, а и тогава продължава фрапиращото разминаване между мечтите за светлото комунистическо бъдеще и убогата реалност.

Партийните бонзи преследват едновременно амбициозни икономически планове, бясно превъоръжаване и надпревара в космоса с основния си враг САЩ и същевременно подлагат на репресии всеки опит за бунт и инакомислие, породени най-вече от суровинен дефицит.

Хората вярват – тогава – в демократичните ценности на Конституцията, но не могат да разберат защо цените на стоките се повишават,“докато по времето на Сталин падаха“…

Логично е да последва недоволство и метеж.

Той сварва местните лидери абсолютно неподготвени, те дори са принудени да се крият от придружаващите ги милиционери в мазето на Горкома на КПСС, тъй като са блокирани от тълпата и само енергичната намеса на шефа на обкома на партията ги изважда от вцепенението.

Започват безкрайните заседания, караници и обвинения, генерал отказва да даде боеприпаси на  своите войници, знаейки че те ще трябва да стрелят по работниците, та се налага да дойде от Москва специалната Държавна комисия, начело с вездесъщия Анастас Микоян, за да се овладее положението.

Войниците ще бъдат въоръжени, ще им се заповяда да стрелят на месо, труповете екстрено ще минават през местните болници и бързо ще бъдат заравяни извън града, но най-важното е да няма никакъв информационен теч за ЧП.

Людмила участва в най-важното заседание в Горкома , изказва се за сурови мерки срещу бунтовниците, даже й препоръчват да предаде писмено своето изложение на московските началници, но след като напуска партийните дебати с ужас разбира, че дъщеря й – също фабричен работник, е участвала в демонстрациите и е изчезнала.

За нея настъпва истински ад.

Обикаля из болниците и с помощта на порядъчен офицер от КГБ Логинов – Владислав Комаров, стигат, след драматични перипетии и до тайните гробищни могили, където съкрушена научава, че Светка е убита.

На изпитание е подложена не само съвестта й, но и нейните съкровени убеждения – „без комунизъм какво ни остава?“, за да дойде логично неочаквания хепи енд с ненадейната среща на майка и дъщеря на покрива на прословутите и много модерни тогава съветски многоетажни блокове, които, държа да подчертая, все пак не са комуналки.

„Скъпи другари!“ ще бъде интересен за всички, които се интересуват от съвременната история .

Разбира се, на мен реалиите с опашките за храни, безкрайните партийни заседания, караниците между местните вождове, страхът, малодушието, лицемерието, грубата намеса на столичните емисари, жестокото наказание на бунта и големите грижи за СКРИВАНЕТО на истината за протестите, са ми до болка познати.

Човечността избива неочаквано и ненадейно – та чак ни се струва нереалана – генерал отказва да дава заповед за стрелба по собствения си народ, офицер от КГБ помага на местен партиен функционер да открие истината за дъщеря си, а тя – правоверна комунистка се прави на разсеяна, когато баща й облича униформата на офицер от казашката сотня…

Същевременно остава смута, объркването от случилото се – нали строим комунизъм – защо убиваме близките си,  сега е демокрация – защо изпитваме носталгия по Сталин, нещо не е наред с нашата система, но как да продължим напред без социалистическия идеал?

Този комплекс от каверзни въпроси и травми на националното съзнание като символ на руската история Кончаловски отказва да обясни.

Той оставя отговорите на зрителите, предпочитайки да заснеме един от най-силните и стойностни филми в кариерата си, в който покрай Владислав Комаров – Логинов и Сергей Ерлиш – бащата на Людмила, като Люда съпругата му Юлия Висоцка прави едно от най- паметните си творчески превъплъщения.

Тя не се срамува да изглежда леко грозна, стандартна, идеологически обременена, „обычная женщина“, за да създаде с любов и вдъхновение може би най-яркия образ в своята кариера.

 

„Скъпи другари“, 2020, 116 мин., сц. и реж. Андрей Михалков – Кончаловски, съвместно с Елена Кисельова, продуцент Алишер Османов, производство „Продуцентски център на Андрей Кончаловски“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.