БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
История с 42 годишна давност стои в основата на филма „Пепел върху слънцето“.
Любителите на реконструкции могат да се запознаят с нея в нета, аз само ще посоча, че наистина се иска голямо търпение и желание да се осъществи подобен проект, минал през варианти разказ, сценарий и роман – „Голяма илюзия“, докато накрая братя Калинови и проф.Златимир Коларов доведат начинанието до успешен край.
При това пак с препятствие – премиерата бе насрочена за 20 март, а излезе на 30 октомври – все заради пандемията, която явно няма да свърши скоро.
Именно страстите около коронавируса ще помогнат на филма, за да може зрителят да оцени по достойнство усилието, което полага всеки наш лекар, борейки се според способностите си за живота на своите пациенти.
Много е важно и другата съществена подробност – това на е клонинг на „Откраднат живот“, чийто десети сезон напоително ни залива от екрана на Нова. А самостоятелно и при това талантливо поднесено произведение на седмото изкуство.
Вместо мелодрама, напрегнат спор в съдебната зала за съдбоносна лекарска грешка или истерично психологическо проучване, сме свидетели на трудното откриване на ИСТИНАТА – както за прословутата професионална грешка, така и за необикновената съдба на доктор Стефан Стефанов.
Всъщност „Пепел върху слънцето“ се оказва заключен между неизбежна лекарска реакция, а не грешка – хирургическа интервенция срещу карцином в стомаха, която почти сигурно завършва с фатален изход и последвалата драма и хоспитализация на главния герой, който, опасявайки се, че развива рак, не изчаква окончателните изследвания, а сам слага край на живота си с бръснарско ножче…
Покрай неговата съдба протича и процеса на преоценка и преосмисляне на живота му от амбициозната журналистка Антония, работеща за „Бг.нюз“, която тръгва с хъс да пише скандална статия за поредната лекарска грешка , довела до смърт, а накрая, помирила се с себе си и света, започва дълго носения в себе си очерк с човешкото „Искам да ви разкажа за доктор Стефан Стефанов…“
„Пепел върху слънцето“ съвсем умишлено се е лишил от линейната си драматургия, като целта му е под формата на пъзел и поредица от интервюта, които Антония прави – с бившата съпруга на Стефанов, с психиатъра, с неговия най-добър приятел Емил, да се разкрие както истинската му същност, така и дискретно да се подчертае колко е трудно да се докаже правдата в нашия забързан, динамичен и толкова объркан делник.
Филмът деликатно експонира медицинските заведения, в които се развива действието – болниците „Пирогов“ и „Токуда“, не спекулира с крещяща визия – оператор Калоян Иванов или свръхмодерна музика –композитор Мирослав Димов, а акцентира основно на уверената режисура на братя Калинови и на органичната игра на фаланга добри наши актьори, които този път и правилно произнасят репликите си, и играят непосредствено и убедително – от Юлиян Вергов – доктор Стефанов и Анастасия Лютова – съпругата му Катерина, до Силвия Петкова – Антония, Ирини Жамбонис – доктор Александрова, Стефан Денолюбов – психиатърът доктор Монов, Александър Калинов – Емил, Ники Илиев – доктор Шиков, Камен Иванов – проф.Василев и неизбежните чешити – Николай Станоев – Георги и особено Павел Попандов – готов да открадне шоуто с колоритната си изява на бай Стамен.
„Пепел върху слънцето“ е важен и необходимо за нашата аудитория филм.
Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.
Нужна му е била малко по-голяма динамичност и резултатът е щял да бъде наистина великолепен, но в тези кризисни времена дали е необходимо да бъдем такива максималисти?
„Пепел върху слънцето“, 2020, 90 мин., реж. Богомил Калинов, сц. Александър, Богомил и Калин Калинов и Златимир Коларов, по романа му „Illusio magna“ от 2009 г., производство „Инвиктус“ и „Какадуа филм продъкшънс“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, разпространител „Лента“
