БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След като се утвърди като стойностен автор на разкази – „12  приказки от Белегаст“ (2004) , новели – „Три новели“ (2011)и романи – „Ела при мен“ (2007), „Къщата“ (2008) и „Туристът“ (2010), Богдан Русев прави следващата крачка в своето творческо развитие. 

С „Предпоследната крачка“(2020) пресъздава историята на Кирил Николов – Дизела.

Русев пише впечатляваща биография, смес от документална хроника и роман за спортист, сравнително млад, 38 годишен, прочут по света и по-слабо познат у нас, тъй като практикува непопулярни доскоро, но атрактивни спортове, като планинско ориентиране и спортно бягане.

Любопитното е, че Дизела става известен в България при пика на неговата състезателна кариера в Швеция, Финландия, Италия , Швейцария и САЩ, та се налага да стартира инициативи като „5 за 24 часа“ или „Ком – Емине“ за по-малко от 5 денонощия“ – тоест за 4 дни 13 часа и 5 минути или „По Е4 пет планини за по-малко от 48 часа“, да намери спонсори и да стане известен – той, който със своите постижения съперничи на Бербатов, Веселин Топалов и Григор Димитров.

Русев изпитва респект и симпатия към своя герой, но не се поддава на евтината съблазън да превърне Николов в сълзливо-клиширан и мелодраматичен образ тип Роки Балбоа.

Кирил присъства в разказа като жив, пълнокръвен и житейски убедителен персонаж, със своите амбиции, желания и страхове, с типичните си копнежи и провали, като не се срамува нито да преследва невъзможни цели, нито да се проваля при тяхното осъществяване.

Историята на Дизела се чете на един дъх – завършекът й съвпада с края на професионалната кариера на Кирил Николов, но аз искрено съжалявам, тъй като подобна сага предполага по-зрелищно и обемно пресъздаване, каквото само киното може да предложи.

Вярно е, че за спортните му постижения у нас се грижи съпругата му Ива като сценарист на поредица от документални филми, посветени на необикновената му личност, но докато четях романа на Дизела усещах физически как словото е безсилно да пресъздаде в неговата цялост и пълнота, с присъщия му драматизъм и ефектност подвига на Николов при второто издание на Ком – Емине, което на лента би прозвучало като първокласен екшън, та се наложи да изгледам и филма „109 часа“(2017), който пък е дълъг 66 минути и е дело на продуцента Димитър Димитров, режисьора Димо Петков и сценаристката Ивелина Гичева – съпругата на Дизела.

Русев усеща този дисбаланс и прилага снимки към всяка част от биографията на героя му, но те са първо черно-бели и второ – като статични документи не могат да заместят динамиката и експресията , които камерата, музиката и монтажът  пресъздават в неговата пълноценна цялост приключението „Ком – Емине“ или „По Е4 пет планини за по – малко от 48 часа“, поради което и книгата се възприема по – скоро като добавка към филмите за достиженията на Николов.

Харесва ми мярата, вкуса към достоверното и правдиво пресъздаване на един необикновен живот и спортна съдба, които само майстор и тънък психолог като Богдан Русев могат да финишират с провал – Николов не завършва авантюрата да пробяга пет планини за по-малко от две денонощия, след като преценява, че съществува риск за живота му.

Прочитайки историята на Кирил Николов осъзнах и защо Русев се залавя с нея.

Защото тя е типично българска, но и универсална, защото нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно и защото е намерил човек, превърнал се в герой, който да бъде пример за подражание на подрастващите - не рапър, гангстер, полицай, политик, музикална звезда или модна икона, а именно едно обикновено момче от Сливен, което, следвайки своята цел се превръща в първокласен елитен спортист, модел за поведение на подрастващите, които чрез неговия пример наистина могат да забравят за дрогата, насилието и кражбите.

От „Предпоследната крачка“ строи уверен и мотивиран оптимизъм, книгата зарежда позитивно и борбено, кара ни да се чувстваме горди като българи и чрез постигнатото от Кирил Николов – Дизела доказва, че човек е голям и осъществил се, колкото са значими и реализирани неговите мечти.

 

Богдан Русев, „Предпоследната крачка“, „Историята на Кирил Николов – Дизела“, С., 2020, изд.“Вакон“, ред. Иван Б. Генов

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 218 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.