БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След като се утвърди като стойностен автор на разкази – „12  приказки от Белегаст“ (2004) , новели – „Три новели“ (2011)и романи – „Ела при мен“ (2007), „Къщата“ (2008) и „Туристът“ (2010), Богдан Русев прави следващата крачка в своето творческо развитие. 

С „Предпоследната крачка“(2020) пресъздава историята на Кирил Николов – Дизела.

Русев пише впечатляваща биография, смес от документална хроника и роман за спортист, сравнително млад, 38 годишен, прочут по света и по-слабо познат у нас, тъй като практикува непопулярни доскоро, но атрактивни спортове, като планинско ориентиране и спортно бягане.

Любопитното е, че Дизела става известен в България при пика на неговата състезателна кариера в Швеция, Финландия, Италия , Швейцария и САЩ, та се налага да стартира инициативи като „5 за 24 часа“ или „Ком – Емине“ за по-малко от 5 денонощия“ – тоест за 4 дни 13 часа и 5 минути или „По Е4 пет планини за по-малко от 48 часа“, да намери спонсори и да стане известен – той, който със своите постижения съперничи на Бербатов, Веселин Топалов и Григор Димитров.

Русев изпитва респект и симпатия към своя герой, но не се поддава на евтината съблазън да превърне Николов в сълзливо-клиширан и мелодраматичен образ тип Роки Балбоа.

Кирил присъства в разказа като жив, пълнокръвен и житейски убедителен персонаж, със своите амбиции, желания и страхове, с типичните си копнежи и провали, като не се срамува нито да преследва невъзможни цели, нито да се проваля при тяхното осъществяване.

Историята на Дизела се чете на един дъх – завършекът й съвпада с края на професионалната кариера на Кирил Николов, но аз искрено съжалявам, тъй като подобна сага предполага по-зрелищно и обемно пресъздаване, каквото само киното може да предложи.

Вярно е, че за спортните му постижения у нас се грижи съпругата му Ива като сценарист на поредица от документални филми, посветени на необикновената му личност, но докато четях романа на Дизела усещах физически как словото е безсилно да пресъздаде в неговата цялост и пълнота, с присъщия му драматизъм и ефектност подвига на Николов при второто издание на Ком – Емине, което на лента би прозвучало като първокласен екшън, та се наложи да изгледам и филма „109 часа“(2017), който пък е дълъг 66 минути и е дело на продуцента Димитър Димитров, режисьора Димо Петков и сценаристката Ивелина Гичева – съпругата на Дизела.

Русев усеща този дисбаланс и прилага снимки към всяка част от биографията на героя му, но те са първо черно-бели и второ – като статични документи не могат да заместят динамиката и експресията , които камерата, музиката и монтажът  пресъздават в неговата пълноценна цялост приключението „Ком – Емине“ или „По Е4 пет планини за по – малко от 48 часа“, поради което и книгата се възприема по – скоро като добавка към филмите за достиженията на Николов.

Харесва ми мярата, вкуса към достоверното и правдиво пресъздаване на един необикновен живот и спортна съдба, които само майстор и тънък психолог като Богдан Русев могат да финишират с провал – Николов не завършва авантюрата да пробяга пет планини за по-малко от две денонощия, след като преценява, че съществува риск за живота му.

Прочитайки историята на Кирил Николов осъзнах и защо Русев се залавя с нея.

Защото тя е типично българска, но и универсална, защото нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно и защото е намерил човек, превърнал се в герой, който да бъде пример за подражание на подрастващите - не рапър, гангстер, полицай, политик, музикална звезда или модна икона, а именно едно обикновено момче от Сливен, което, следвайки своята цел се превръща в първокласен елитен спортист, модел за поведение на подрастващите, които чрез неговия пример наистина могат да забравят за дрогата, насилието и кражбите.

От „Предпоследната крачка“ строи уверен и мотивиран оптимизъм, книгата зарежда позитивно и борбено, кара ни да се чувстваме горди като българи и чрез постигнатото от Кирил Николов – Дизела доказва, че човек е голям и осъществил се, колкото са значими и реализирани неговите мечти.

 

Богдан Русев, „Предпоследната крачка“, „Историята на Кирил Николов – Дизела“, С., 2020, изд.“Вакон“, ред. Иван Б. Генов

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Във всяко дете живее душа на поет.“

Ран Босилек, български писател и преводач, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.