БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След филма „Останалото е пепел“ осъзнах, че режисьорът Георги Костов, разработвайки историята на Александър Томов, се е стремил да акцентира на три сюжетно – тематични ядра в своята постановка – да разкаже една интересна и завладяваща интимна драма между американски журналист и българка , страстна и невъзможна за седемте септемврийски дни и нощи на 1944 г., да се опита да осмисли трагичната съдба на вечно не станалата и несполучилата България и да вмести като основен персонаж популярния и обрасъл с легенди образ на политика и банкера Атанас Буров.

За незапознатите припомням, че Томов разработва сценария си отдавна.Аз например го четох под друго заглавие „А ла булгаро“, поместен като подлистник, в едно отдавна несъществуващо списание отпреди 28 години!

Желанието на Александър Томов да реанимира проекта си заслужава уважение, но е необходимо да допълним, че заедно със стегнатия сюжет, напрегнатата интрига и забавния и софистициран диалог в литературната първооснова на филма куцат двата основни мъжки персонажа – на Джордж Смит и на нашия банкер.

Джордж Смит и като драматургия, а и при екранната му интерпретация от Нейтън Купър си остава един приятен чужденец, така и не разбрал сложността на ситуацията и трагедията на държавата, в която е попаднал, дори и след запознанството си с Буров.

Сигурно и заръката на банкера, отправена към сената на САЩ – да не ни забравят и да не вярват на триковете на Сталин, целящ установяване на кървава диктатура у нас, е предадена нескопосно и с дежурни и нищо незначещи думи от Смит, след като съдбата ни от 9 септември 1944 г. нататък  е ясна.

Това, което би трябвало да бъде този образ за повествованието и внушението го подсказва Бен Крос, изявяващ се като възрастния Смит. Само с няколко едри щриха, уверено и със замах той създава запомнящ се и силен персонаж, пред когото благоговее дори интервюиращата го тв журналистка – Неда Спасова.

Буров в иначе великолепната и зряла изява на Асен Блатечки се опитва да жонглира между салонния лъв, изпечения политикан,загрижения съпруг и грубоватия мачо, който, щом се налага, забравя за възпитанието си от Лондон и Париж и стреля по шофьора си Спас – Андрей Будинов, дръзнал да иска повишение на заплатата си , разговаря като с равен с коварния комунистически лидер  - Симеон Лютаков в Ючбунар и назидава премиера Муравиев – Свежен Младенов.

Признавам, че на моменти образът му звучи клиширано – особено, когато декламира иначе ценните си прозрения че ние сами трябва да ковем съдбата си и да разчитаме на собствените си сили, за до пазим България, но смятам, че като излъчване и външност е по-правдив  от рафинираното изпълнение на Коста Цонев в „Жребият“ (1993) на Иванка Гръбчева.

Ако трябва да открояваме  някого – това е безспорно Диляна Попова.

Тя загатна за потенциала си в „Завръщане“ (2019) на Ники Илиев, но едва сега в облика на Мария, доказва, че може да създаде естествено и непосредствено пълноценен драматичен образ на жена – воин, секретарка и шпионка на шефа си в сянка, която, оказва се , е и родолюбка, пренебрегнала любовта на неопитния янки и сама станала жертва на партизанските изблици от септемврийските безотговорни дни на 1944 г.

Диляна играе приглушено и вдъхновено и ако има за какво да съжаляваме, то е, че опитен постановчик като Георги Костов –създател на „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ (2012) и „XIа“(2016) не се е помъчил да доразработи и обогати още малко тази толкова благодатна героиня.

Любопитен и нуждаещ се от похвала е фактът, че филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева все пак звучи автентично като визия - за това заслугата е на художника Боряна Минчева и на оператора Емил Топузов.

В добавка музиката на Петко Манчев съществено допринася за атмосферата и пробуждането на чистата емоция в душите ни, която, признавам си, усетих към края на филма.

 „Останалото е пепел“ е творба, не преследваща амбициозни задачи, но разказала ефектно и въздействено една драматична история с универсално звучене.

При честването на 145 г. от рождението на Атанас Буров.

-------

 „Останалото е пепел“, 2020, 100 мин., сц. Александър Томов, реж. Георги Костов, разпространява „Лента“ 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Вземи дрехите на най-великия човек и ще видиш едно голо, засрамено и безпомощно животно.“

Клайв Къслър, американски писател, роден на 15 юли преди 89 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.