БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Защото е майсторски направен микс от сатира и кървава драма на отмъщението. Защото показва деликатно и непринудено как иначе хомогенното южнокорейско общество робува на социалното разслоение, при което средната класа никак не се чувства равностойна на тази на мениджърите на водещите мегакомпании.

Защото идва от една млада и динамично развиваща се кинематография, позната и в САЩ, където покрай името на Парк Чан-уук, създателят на „Слугинята“ и „Малката барабанчица“, ще трябва да се запомни и това на Пон Джун-хо.

Защото самият филм попадна в изключително благоприятна ситуация, работеща за него, когато Академията за филмово изкуство обръща взор за нещо оригинално и свежо извън познатото, предлагано от големите студия и има  възможност да се атакува поне един от „Оскар”-ите -  за най-добър чуждоезиков филм.

След това на принципа на лавината при раздаването на желаните статуетки да се спечелят още няколко – „Колкото - толкова“ – от 2 до 9, което, както знаем,  се случва често в историята.

„Паразит“ взе наградата за най-добър чуждоезиков филм не само защото е вещо направен и впечатляващо за гледане зрелище, но и тъй като основния му конкурент се казваше „Болка и величие“, чийто постановчик Педро Алмодовар е достатъчно титулуван, награждаван двукратно и с „Оскар“ и ценен по света, за да отстъпи на нещо ново, непознато и заслужаващо гледането и отличието си.

Печелейки първата статуетка е логично „Паразит“ да атакува позицията за най-добър режисьор.

Тук изненадата е голяма, но бързо може да стигнем до логичното обяснение защо на 9 февруари 2020 г. победителят се казва Пон Джун-хо – Сам Мендес с „1917“ и Мартин Скорсезе с „Ирландецът“ – са били победители с „Американски прелести“ и „От другата страна“, Тод Филипс вече взе  „Златен лъв“ във Венеция и „Златен глобус“ за „Жокера“, а големият губещ е Тарантино с „Имало едно време… в Холивуд“, останал си само с номинацията за „Златен глобус“ за режисура, при което, на принципа на прецедента – справка „Рим“ на мексиканеца Алфонсо Куарон от 2018 г.става възможно корейският режисьор внезапно да се окаже печелившият.

Нещо подобно се е случило и с „Оскар“  за най-добър оригинален сценарий, дело на Хо и Джин Уон Хан – тук най-важно е преодоляването  съпротивата на Куентин Тарантино, отстраняването от пътя на „Имало едно време…в Холивуд“ и победата става факт.

Вече главното отличие за най-добър филм на годината ме свари неподготвен и мен.

„Паразит“ побеждава в сблъсък с още осем много сериозни конкуренти!

Опитвам си да си обясня как и защо отстранява четирите най-важни от тях  – „1917“, понеже получава „Оскар“ за най-добра операторска работа на Роджър Дийкинс, „Имало едно време… в Холивуд“, защото Брад Пит взема утешителна награда за най-добра второстепенна мъжка роля, „Ирландецът“, тъй като е на Скорсезе и се разпространява от „Нетфликс“ за ограничен брой киноекрани, а „Джоджо заека“ е  филм с позната тема за децата, войната, абсурдите на фашизма и холокоста и режисьорът Тайка Уайтити грабва наградата за най-добър адаптиран сценарий.

Едва като разбулим всички нюанси в поведението и действията на академиците ни става ясно как при подобно - наистина много рядко срещано стечение на обстоятелствата – е възможно филм като „Паразит“ да триумфира безапелационно в Холивуд!

А къде сме ние?

Какво стана с толкова прехваления  анимационен опус на Теодор Ушев по романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“?

Пак в  изходна позиция, до следващото раздаване на наградите…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.