DW

През 2017 година "Ню Йорк Таймс" публикува статия на Кристен Годсий за социализма и секса, която разбуни духовете. Сега на германския книжен пазар излезе и нейна книга, посветена на същата тема. Тя носи заглавието "Защо при социализма жените са имали по-добър секс".

Авторката съвсем не цели отново да води битките от Студената война. Тя разглежда по-скоро въпроса кои социалистически идеи биха могли да помогнат за разрешаването на днешните проблеми - или най-малкото да се разбере как капитализмът се отразява на интимния живот.

Когато чувствата се превръщат в стока

Кристен Годсий смята, че при капитализма сексът и парите, интимността и икономиката са тясно свързани. И то по особено неизгоден за жените начин. Трудностите на работното място и нарастващото неравенство засягат всички, но жените вършат освен това много обществено значима работа, която остава неплатена: отглеждат децата, грижат се за болните и възрастните, въртят домакинството, помагат на съседите. И това не е системна грешка на капиталистическата икономика, а е заложено точно така в системата. А това означава, че жените все още са зависими от мъжете. И тук се намесва сексуалността. Традиционният брак, в който единият се грижи за другия, представлява един вид бартер: любовни ласки срещу финансова издръжка. Така и чувствата се превръщат в стока.

При социализма държавата участва в гарантирането на социални услуги за всички, осигурява майчинството и подкрепя семействата при грижите за децата. Така се постига намаляване на неравенството, състоящо се в това, че жените раждат децата. Авторката заключава, че при социализма отношенията се определят в по-малка степен от икономически сметки и зависимост и затова хората са имали по-добър секс.

Това е доказано научно. Непосредствено след промените започнаха и мащабните проучвания за живота на германците на Изток и на Запад. Някои от тях засягаха и интимния им живот. Резултатът: любовният живот на Изток се усещал по-пълноценен, и то особено от страна на жените. 

Когато Кристен Годсий споменава "социализъм", тя има предвид най-вече основополагащи неща като гарантираното платено майчинство, държавната подкрепа при отглеждането на децата и всеобщото здравно осигуряване, т.е. по-скоро Скандинавия отколкото Съветския съюз. Но Годсий, която е изследователка на проблемите на Източна Европа, предоставя в книгата си сведения и за реалния социализъм: през 1960-те години Полша е номер едно по отношение на сексуалното просвещение, в ГДР не съществува риск от бедност за самотните майки, в България правото на отпуск по майчинство е записано през 1971 година в Конституцията. За американките това право и до днес не съществува.

Не става въпрос само за секс

Това, че тези неща не са в никакъв случай лична работа, а по-скоро политическа тема е стара социалистическа идея. И именно тук е основният въпрос, който трябва наново да бъде обсъден и именно той прави темата толкова актуална: кои задачи са от обществен интерес и трябва да бъдат организирани обществено и кои интереси са вероятно по-скоро лични? В постсъветските общества на Източна Европа отново се пропагандират старите семейни обичаи и роли на половете, същевременно се организират семинари, на които младите жени се учат как да си хванат богат мъж. В Съединените щати политичките отново използват думата "социализъм" - и по цял свят интернет-концерните печелят с личните данни точно толкова, колкото и със стоката "общественост".

Обещанието на капитализма, че ако всеки преследва личния си интерес, най-доброто за всички ще се постигне от само себе си, вече издиша. По-добрият секс би бил за предпочитане, но тук определено не става дума само за секс.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Туземците от южните морета не говорят английски, но речникът им е достатъчен да поставят всички холивудски филми в две категории: пата-кюта и пляс-пляс.”

Марлон Брандо, американски актьор, роден на 3 април преди 96 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.