БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Жените от кино „Роялъ“ са три – Магда Раканова -Лудата Магда, Милка Моравска и Стефка Ангелова. Попадат в двете празни и неизползвани помещения  на киното през 1937 г. С благословията на собственика - тютюневият и печатарски магнат Жак Асеов, а и тъй като в царство България от 1936 г. по немски образец правителството води борба с венерическите болести и с хомосексуалистите…

Горчивата истина е, че две от трите жени, за които кино „Роялъ“ става техен дом - Магда и Стефка са лесбийки, поради което трябва да понесат не само хулите и презрението на обществото, но и да платят скъпа цена за своята сексуална ориентация  - Магда в трудов  лагер е преследвана до 1953 г., а Стефка и Милка , майка на незаконно роден син,загиват след жестоките американски бомбардировки над София на 10 януари 1944 г.

Книгата на Леа Коен се чете на един дъх като напрегнат, стегнат и добре конструиран детектив. В добрите традиции на Жорж Сименон.

Действието прескача 80-годишен интервал – между 1936 и 2017 г.и всъщност търси истината  - не само за костите , открити в подземието на Военния театър –  наследник на прочутото кино - оказали се на Милка и Стефка, но и за трудния живот на ДРУГИЯ, РАЗЛИЧНИЯ, НЕСТАНДАРТНИЯ, оказал се жертва на нетолерантността у нас и преди 9.9. 1944 г., и след тази прочута  дата. Живял с болка от поруганата чест и достойнство.

Защото консервативното ни и котловинно общество мрази и преследва другояче мислещия и ориентирания и при Царя, и при Народната република.

На жертвите се налага да живеят в тоталитарен, недемократичен режим, в който се сменят само имената на властниците, лозунгите и заклинанията, но независимо от това кой е начело на репресивната власт – Гешев или Живков – преследваните знаят каква е тяхната участ.

Много е любопитна съдбата на полицейския шеф от Пети столичен полицейски участък Смил Ангелов. Това е истинско откритие за писателката – образът е не само майсторски пласиран и правдиво поднесен, той е и знаково показателен за професионалистите в България, които не искат да се занимават с политика.

Защо?

Защото се оказва, че това у нас е невъзможно и политиката винаги стига до профито, който  предвидливо бяга от нея. Смил е пренасочен на работа в Шумен, след устроения от него семеен скандал в Народния театър и там се сблъсква с легионерите на Иван Дочев.

Той действа по съвест,, бранейки закона, но се оказва, че конюнктурата не е благосклонна към него – когато се застъпва за разрушеното фотографско ателие на Моис Биджерано е акламиран от властта, но след изстъпленията  на легионерите в турската и циганската махала, където за заселени еврейски семейства през 1943 г., той просто трябва да напусне и да приеме съществуване, което бихме нарекли хайдушко.

Заселвайки  се в Троянския балкан, гледайки овце, произвеждайки  мляко и сирене, смирен и откъснат от света.

Катаклизмите го настигат и тук и тъй като помага на местните партизани, след  девети септември му е предложено да започне работа в милицията в Лъжене!

Не знам дали има по-голям абсурд или всичко в България е допустимо, но още кънтят в ушите ми думите, с които бившият полицай с достойнство отклонява „неприличното предложение“ на човека с брезентовото яке и каскета  – „Виж какво , другарю партизанин, не ставам аз за тая работа. Никак не ставам. Единственото, за което ставам наистина, е да гледам овце.“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Личи, че обича да се рови в миналото, да пресъздава бит, атмосфера, характери, дестинации достоверно, с любопитни детайли, в тяхното многообразие, с любов и неподправено желание.

Тя е подвластна на магията на онова време – 30-те години на миналия век и както и в  „Рафаел“ (2017) го претворява с вещина и завидно майсторство.

Може би защото тогава България за кратко е процъфтявала, в нея е имало закони, порядък и полезни благотворителни инициативи?

Имало е надежди и мечти, които след това безвъзвратно са погинали под желязната пета на омразата и кървавите битки за надмощие между две жестоки човеконенавистни диктаторски доктрини…

Ако и да е пресъздаден с топлота и блясък – напомнящ образци като „Рагтайм“ на Доктороу (1975) и „Чамкория“ (2017) на Милен Русков – златното време от края на 30-те години на отминалия век не поглъща изцяло инвенциите и внушенията на книгата.

Съвсем логично и мотивирано e историята на трите жени от култовото кино да има своето продължение осем десетилетия по-късно.

И тук отново сме свидетели на оптимистичната визия на  Коен, която помним от времето на „Кандидат – президента“(2007).

Писателката просто вярва в доброто бъдеще на родината си  - тя вижда и недостатъците и неуредиците в столичния град – пренаселеност, мръсотия, гъст смог през зимата, но вярва в щастливата звезда на България, тъй като открива в младите – необременени с комплексите и грешките на миналото -  тези хора, от които страната ни истински се нуждае.

И тъй като и Константин Радославов – именитият журналист и общинската чиновничка Емилия Моравска носят необходимият потенциал за това , съм склонен да подкрепя усилията на авторката да ни вдъхне самочувствие за   утрешния ден.

И защо не?

Как ще имаме необходимата увереност, че ще се справим с предизвикателствата , пред които сме изправени, ако сами не повярваме в собствените си сили, ако не черпим упование от постигнатото – при много по – трудни условия – от нашите предшественици, служили за благото на страната си като тютюневи магнати, актриси,скромни полицейски началници и автори на пътеводители…

Леа Коен, „Жените от кино Роялъ“, 2019, 386 стр.,изд.“Ентусиаст“, ред. Иван Генов

P.S.

При писане на книга от не толкова близкото минало е добре авторът детайлно да проверява източниците на информация, а не да разчита само на паметта си.

Тогава не биха се случили и смущаващите гафове, които откриваме в „Жените от кино Роялъ“ – стилът рагтайм приключва към 1918 г. и няма как да е част от репертоара  на Грета Гарбо или МарленДитрих, през  1940 г. у нас „Червенокосата империатрица“ не е толкова нов филм на Дитрих, тъй като е от 1934 г., по вероятно е тогава да е даван „Седем грешника“, тъй като тогава американските филми по правило са прожектирани много скоро след националните  им премиери, между 1934 и 1938 г. в България не функционира парламент, правителството управлява с наредби – закони, за да не се нарушава Търновската конституция, така че няма как да се изпълнява закон срещу хомосексуалистите от 1936 г. , дело на несъществуващо Народно събрание, а министерството на вътрешните работи е и на здравеопазването, вероизповеданията са към външното ведомство …

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Жена, която не обича котки, не би могла да направи никой мъж щастлив.“

Орхан Памук, турски писател, роден на 7 юни преди 68 години

Анкета

Одобрявате ли храната в ресторантите да е с по-нисък ДДС от книгите?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.