НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

„Как умират демокрациите“ от Даниел Зиблат и Стивън Левицки ни показва как умират демокрациите:

„Няма танкове по улиците. Конституциите и останалите нормални за демокрацията институции си остават непокътнати. Хората все още гласуват. Избраните автократи запазват образа си на демократи, но унищожават съдържанието на демокрацията.

Много от намеренията на правителството да подкопае демокрацията са „законни", в смисъла на това, че са одобрени от законодателния орган или от съда. Може дори да бъдат представени като опити за подобряване на демокрацията  –  за по-ефективна съдебна система, за борба с корупцията или за изчистване на избирателния процес.

Все още съществуват медии, но те или са купени, или са заплашвани да се самоцензурират. Гражданите продължават да критикуват правителството, но биват изправени пред допълнителни данъци или други съдебни проблеми. Това поражда недоумение. Хората не разбират веднага какво се случва. Много продължават да вярват, че живеят в демокрация.

Тъй като няма един -единствен момент – няма преврат или обявяване на военно положение, или отмяна на конституцията, чрез който режимът да „прекрачи границата", то липсва причината, която да задейства алармите на обществото. Онези, които критикуват злоупотребата с власт на правителството, биват пренебрегнати, обвинени, че преувеличават или че лъжат. Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим. Колко уязвима е американската демокрация за тези форми на упадък? Трагичността на парадокса на избрания автократ се крие в това, че убийците на демокрацията използват собствените й институции, за да могат бавно и тихомълком – и дори законно – да я убият.“

Авторите си задават въпроса:

Как тогава да идентифицираме автократизма при политици, които нямат ясно антидемократична история?

Те дават „четири предупредителни знака, свързани с поведението на политиците, които могат да ни помогнат в разпознаването на автократите.“

Преди да ги приведа, ще кажа, че цялата книга, написана от американци, има много американско съдържание в себе си, тя анализира умирането на демокрациите, така, както го виждат американци, с техния поглед, с техния анализ, с техните притеснения и изводи.

Ето какво пишат Зиблат и Левицки:

„Трябва да внимаваме, когато някой политик:

1. Отхвърли с думи или действия демократичните правила.

2. Отказва да приеме легитимността на противниците си.

3. Толерира или окуражава насилие.

4. показва склонност да ореже гражданските свободи на опонентите си, включително и на медиите.“

Ако подходим като европейци, още повече като източноевропейци, като дошли от соца, то, струва ми се, можем да добавим към горните четири още четири предупредителни знака, свързани с поведението на политиците, които могат да ни помогнат в разпознаването на автократите.“

Трябва да внимаваме, когато някой политик:

1. Отхвърли с думи или действия демократичните правила.

2. Отказва да приеме легитимността на противниците си.

3. Толерира или окуражава насилие.

4. Показва склонност да ореже гражданските свободи на опонентите си, включително и на медиите.

5. Бил е свързан със силови структури, вкл. от системата за сигурност (тоталитарната и-или все още нереформираната в началото на Прехода към демокрация)

6. Склонен е към демагогия и популизъм.

7. Няма ясна и аргументирана политическа визия, стратегия и програма.

8. Има ценностни и психологически дефицити – недостатъчно образование и невисока обща култура, егоизъм и нарцисизъм.

 

Коментари  

0 #1 Красимир Харизанов 19-01-2020 05:04
Дявола е в подробностите!Какво означава "демократични правила"???
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.”

Антон Чехов, руски писател и драматург, роден на 29 януари преди 160 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.