БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Светът на съвършените“ е най-новият и най-амбициозен роман на Йордан Нихризов. Твърда го с увереност, тъй като познавам цялостното му творческо развитие от времето на „Минало незабравимо“ насам.

Нихризов се заема с важни, значими и концептуални въпроси, вълнуващи всеки човек, разглеждайки ги комплексно и обхватно. Без фалшив патос и грубо натрапване на своите възгледи. Изхождайки от вечния стремеж на всеки от нас към съвършенство и прогрес, той създава „приказка за пораснали деца“, която е всъщност философска притча, ако и да е покрита с одеждите на фентъзито и екшъна.

Това е всъщност обемен роман, съставен от седем новели, който чрез преосмислянето на въздействието и преодоляването на седемте смъртни гряха показва, че стремежът към съвършенството е цел и посока, вяра и надежда и всеки опит за изкуствена конструкция и умозрително инженерство ,води до крах и катастрофа.

Любопитно е да се проследи одисеята на Адам, вечният герой на сагата от изгонването му от райската градина до опита да продава щастие с тибетски прахчета на софийска почва , минавайки през най-важните и драматични събития в човешката история  – появата на християнството, войната на гибелини и гвелфи, Френската революция, гражданската война в САЩ и особено кървавите изстъпления в Русия между 1904 и 1941 година.

Зная колко усилия е положил автора да проучи и пресъздаде вярно и обективно описваните епохи и съм удовлетворен, че всяка част се чете с внимание и непрекъснат интерес.

Уверено и с едри щрихи той пресъздава есенцията на претворяваното историческо събитие, в което влага любов, страст, динамика, напрежение и неизбежната поука.

Книгата притежава стройна и непробиваема конструкция, подчинена на заложената от писателя концепция.

Вероятно за мнозина финалите на всяка новела ще звучат неочаквано или странно, но аз уважавам амбицията и желанието на Нихризов не само да завърши в желаната от него посока пореден епизод от своя епос, но и да го натовари с важни идейно смислови послания, неизбежно следващи от всеки диспут между Бог и Адам.

Всъщност това е и поантата на всеки дял, в която откриваме философското зрънце обобщение, наричано в приказките „поука“. Не бива този подход да смущава или отблъсква, да го товарим с тезисност или предпоставеност.

Така е решил авторът, по този начин е подходил и така защитава - според мен - успешно своя замисъл. Интересното е, че краят на сагата не звучи песимистично, въпреки катаклизмите, които съпътстват Адам.

Всяко преживяно от него приключение и премеждие е път към целта, етап от желанието да стане по – добър и съвършен. А надеждата е тази, която го тласка напред в неговото развитие и търсене.

Подобно смело, цялостно и добре защитено концептуално мислене е рядкост в съвременната ни проза и затова опитът на Нихризов е толкова ценен и заслужаващ внимание.

Той наистина пише сладкодумно и забавно, владее писателската техника и култура, уважава своя читател и му поднася занимателен ребус, който увлича, разкрива горчиви истини и чертае насоката,  по която трябва да се движи човешкото желание.

„Светът на съвършените“ е и книга, която умело борави с ресурсите на приказката и фентъзито, но същевременно ги подлага на иронична дисекция и мотивирано компрометиране, подсказвайки че подобни жанрови форми се използват най-често за бягство от действителността.

Йордан Нихризов не страни от днешните обществени проблеми. Той търси механизъм за решаването им и дори предлага рецепта –  еволюция по пътя към съвършенството чрез вярата и надеждата в утрешния по-добър свят. В който ще липсва манипулацията, грубото властничество и тоталитаризмът. Свят без илюзии, водачи демагози и зомбирани народи.

Четенето на „Светът на съвърш6ените“ е истинско удоволствие и тест за възможностите и желанията на днешния български читател да се запознае и оцени един талантливо написан и силен роман, който с основание обогатява възможностите и капацитета на съвременната българска белетристика.

Убеден съм това.

Йордан Нихризов, „Светът на съвършените“, 2019, роман, изд.“Изток – Запад“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.