БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Светът на съвършените“ е най-новият и най-амбициозен роман на Йордан Нихризов. Твърда го с увереност, тъй като познавам цялостното му творческо развитие от времето на „Минало незабравимо“ насам.

Нихризов се заема с важни, значими и концептуални въпроси, вълнуващи всеки човек, разглеждайки ги комплексно и обхватно. Без фалшив патос и грубо натрапване на своите възгледи. Изхождайки от вечния стремеж на всеки от нас към съвършенство и прогрес, той създава „приказка за пораснали деца“, която е всъщност философска притча, ако и да е покрита с одеждите на фентъзито и екшъна.

Това е всъщност обемен роман, съставен от седем новели, който чрез преосмислянето на въздействието и преодоляването на седемте смъртни гряха показва, че стремежът към съвършенството е цел и посока, вяра и надежда и всеки опит за изкуствена конструкция и умозрително инженерство ,води до крах и катастрофа.

Любопитно е да се проследи одисеята на Адам, вечният герой на сагата от изгонването му от райската градина до опита да продава щастие с тибетски прахчета на софийска почва , минавайки през най-важните и драматични събития в човешката история  – появата на християнството, войната на гибелини и гвелфи, Френската революция, гражданската война в САЩ и особено кървавите изстъпления в Русия между 1904 и 1941 година.

Зная колко усилия е положил автора да проучи и пресъздаде вярно и обективно описваните епохи и съм удовлетворен, че всяка част се чете с внимание и непрекъснат интерес.

Уверено и с едри щрихи той пресъздава есенцията на претворяваното историческо събитие, в което влага любов, страст, динамика, напрежение и неизбежната поука.

Книгата притежава стройна и непробиваема конструкция, подчинена на заложената от писателя концепция.

Вероятно за мнозина финалите на всяка новела ще звучат неочаквано или странно, но аз уважавам амбицията и желанието на Нихризов не само да завърши в желаната от него посока пореден епизод от своя епос, но и да го натовари с важни идейно смислови послания, неизбежно следващи от всеки диспут между Бог и Адам.

Всъщност това е и поантата на всеки дял, в която откриваме философското зрънце обобщение, наричано в приказките „поука“. Не бива този подход да смущава или отблъсква, да го товарим с тезисност или предпоставеност.

Така е решил авторът, по този начин е подходил и така защитава - според мен - успешно своя замисъл. Интересното е, че краят на сагата не звучи песимистично, въпреки катаклизмите, които съпътстват Адам.

Всяко преживяно от него приключение и премеждие е път към целта, етап от желанието да стане по – добър и съвършен. А надеждата е тази, която го тласка напред в неговото развитие и търсене.

Подобно смело, цялостно и добре защитено концептуално мислене е рядкост в съвременната ни проза и затова опитът на Нихризов е толкова ценен и заслужаващ внимание.

Той наистина пише сладкодумно и забавно, владее писателската техника и култура, уважава своя читател и му поднася занимателен ребус, който увлича, разкрива горчиви истини и чертае насоката,  по която трябва да се движи човешкото желание.

„Светът на съвършените“ е и книга, която умело борави с ресурсите на приказката и фентъзито, но същевременно ги подлага на иронична дисекция и мотивирано компрометиране, подсказвайки че подобни жанрови форми се използват най-често за бягство от действителността.

Йордан Нихризов не страни от днешните обществени проблеми. Той търси механизъм за решаването им и дори предлага рецепта –  еволюция по пътя към съвършенството чрез вярата и надеждата в утрешния по-добър свят. В който ще липсва манипулацията, грубото властничество и тоталитаризмът. Свят без илюзии, водачи демагози и зомбирани народи.

Четенето на „Светът на съвърш6ените“ е истинско удоволствие и тест за възможностите и желанията на днешния български читател да се запознае и оцени един талантливо написан и силен роман, който с основание обогатява възможностите и капацитета на съвременната българска белетристика.

Убеден съм това.

Йордан Нихризов, „Светът на съвършените“, 2019, роман, изд.“Изток – Запад“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.