БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Доживях края на още една легендарна сага. След 42 години приключения  в  една далечна галактика „Звездни войни“ приключи. И има нещо съвсем нормално и логично човекът, който подхвана седмия епизод от третата трилогия - Дж. Дж. Ейбрамс да сложи и финалната точка с деветата серия – „Възходът на Скайуокър“.

В последните години се начетох на безброй жалостни ревюта и отзиви, че „Дисни“ опропастили замисъла на Лукас, че последната трилогия е боклук, че  е под очакванията на феновете, че е загубила легендарния си статут.

Аз съм от поколението, израсло с тази сага и знам какво е усещането да чакаш на опашка пред култовото кино „Сердика“, виеща се до паметника „Левски“, за да гледаш „Нова надежда“ през 1982 г.

Помня и какво пишеха тогава маститите ни критици и как си упражняваха перата с ехидна ирония, наричайки именно прочутата втора и легендарна трилогия „приказка за малолетни“, „дъвка за окото“ и „средство Лукас да заработи незаслужено големи печалби, правейки не социален филм, а фантастична история, с която да избяга от парливите  проблеми на родината си“.

Декларирам уверено, че втората трилогия от 1977 – 1983 г. доби този си извънземен статус благодарение и на това, че се гледа безкрай, докато Лукас се нави 16 години по-късно да продължи замисъла си с първите три филма. Тях ги реализира между 1999 и 2005 г. и по всеобщо мнение те отстъпваха на претенциите и очакванията на почитателите му.

През 2008 г. се появи  анимационната серия „Войните на клонираните“, проточила се до 2014 г., а след това… Колко трябваше да се чака, за да добие проектът му от девет филма завършен вид? И дали той изобщо щеше да се осъществи от Джордж? Особено след като си е сложил в банковата сметка 4 милиарда долара?

Сега ни е лесно да критикуваме „Дисни“ и Катлийн Кенеди, че опропастили гениалните идеи на маестрото – но те все пак поеха риска да довършат започнатото и ангажираха режисьори като Дж .Дж. Ейбрамс и Райън Джонсън, създателят на „Последните джедаи“ от 2017 г., които заложиха професионалната си репутация и креативните си амбиции, за да дочакаме края на сагата.

Защото и аз, подобно на Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс, рискували с финала на „Игра на тронове“ през 2019 г., предпочитам да има някакъв готов продукт, вместо да чакам необозримото бъдеще, когато вероятно Дж. Л.  ще бъде осенен от толкова очакваното вдъхновение.

„Възходът на Скайуокър“ е стегнат, 141 минутен, ясен откъм послания, атрактивен , богат на внушения и смислен филм, комуто наистина се полага да завърши една славна поредица. Самият филм няма да добие култов статус ,а смятам, че и не се натиска за такъв.

Ейбръмс просто е искал да си свърши добре работата, да разплете всички важни сюжетни възли, да експонира по възможно най-вълнуващия начин съдбата на основните герои, да ни достави удоволствие от своето постановъчно майсторство и да ни зареди с положителни емоции, след като бунтовниците успяват да се справят с диктаторските амбиции на империята на Палпатин.

Признавам, че при разплитането на пъзела има и неочаквани изненади, а и необичайни обрати, но така са решили преди всичко сценаристите Крис Терио, Джей Абрамс и Дерек Конъли.

Предпочитам да се доверя на тяхната интуиция, както и на желанието им да дадат недвусмислени знаци защо по този начин протича съдбата на всеки от възловите персонажи.

Но все пак…

За принцеса Леа Органа – Кари Фишер  сме предварително подготвени, че ще умре, но откъде да се надяваме, че Люк Скайуокър – Марк Хамил в исусоподобно изображение като холограма ще се появи отново да наставлява Рей, която на финала дори ще приеме фамилията му, сякаш е осиновена от него?

Как да предполагаме, че Рей - Дейзи Ридли е внучка на свирепия император Палпатин – Йън Макдийърмъд, че с Кайло Рен – Адам Драйвър са Диада на Силата, а самият той е и Бен Соло, син на Хан Соло – Харисън Форд?!

Навлизайки във философско митологичните дерби откриваме и някои неизбежни пукнатини в реализацията  на иначе амбициозния замисъл – Палпатин предупреждава внучката си, че ако го убие ще стане сит, с всички последствия за нея, а това означава и подвластна на тъмната страна на Силата.

Императорът загива, последван от сподвижниците си от Първия ред,  но Рей си остава джедай и все такова слънчево момиче. Същата най-накрая разкрива чувствата си пред Кайло, двамата потъват в страстна целувка, но тя, владееща Силата, не успява да го върне към живота!

Господстващата политкоректност е налице и във „Възхода“, но аз така и не дочаках тъмнокожия Фин – Джон Бойега  да си признае чувствата пред Рей – вместо това на финала тя предпочете групова прегръдка с Фин и ген. Поу Деймърън – Оскар Айзък…

Ако игнорираме тези разкрития, ще забележим със задоволство, че „Възходът на Скайуокър“ си е един майсторски направен филм, едно образцово фентъзи и впечатляващ приключенски екшън, който си струва всеки похарчен лев – годините минават, но  музиката на Джон Уилямс, операторската работа –в случая  на Дан Миндел -  с него Ейбрамс прави и „Силата се пробужда“ (2015), специалните ефекти – на магьосниците, начело с Винс Абът, си остават непомръкваща запазена марка, качествен щемпъл на „Звездни войни“.

Гледайки „Възходът на Скайуокър“ наблюдавах с тъга как звездите от моята младост са остарели и са се превърнали в благообразни старци, но, готови винаги да тръгнат в атака, ако чуят бойната тръба – и това се отнася и за Били Ди Уйлямс – Ландо Калризиан, и за Марк Хамил, и за Харисън Форд, направил сензационна две минутна изява като Хан Соло.

Успокоителното е, че по стъпките им върви бодра смяна от млади и амбициозни таланти като Джон Бойега, Дейзи Ридли, Оскар Айзък и Адам Драйвър, за които последните три серии на „Звездни войни“ ще се окажат стабилен и достатъчно високо изстрелващ трамплин в тяхната кариера.

Прибирайки се вкъщи след прожекцията се замислих и за нещо друго – „Звездни войни“, ако и да е заснет като фантастично приключение, космическа опера и  забавна детска видеоигра, с всичките си кусури и недостатъци, си остава впечатляващ културен феномен, паметник на една епоха, монумент на битката между Доброто и Злото и Мяра на възможностите на киното като забавление и послание, с които всички пишещи за него ще трябва да се съобразяват и в бъдеще.

Ще мине време, поредицата ще се изгледа в своята хронологическа последователност, страстите ще отшумят и тогава мнозинството от зрителите  и специалистите ще се обединят около идеята, че това е била и си остава една от най-знаменитите и незабравими саги в историята на киното.

 „Възходът на Скайуокър“, 2019, 141 мин., реж.Дж.Дж.Ейбрамс, „Лукасфилм“ и „Уолт Дисни пикчърс“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.