ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ

Музата на музиката Евтерпа е  наистина велика. Загадъчното й свойство – да влияе не само на чувствата, но и на целия наш организъм, е отдавна известно на медицината. Още в древността  и особено през Средновековието лекарите са знаели, че правилно подбраните мелодии  и инструменти управляват психиката, успокояват и дори лекуват душата. 

Но тогава защо не ни лекуват всички музикални звуци? Какво всъщност се случва в нашия организъм, когато слушаме и възприемаме музиката?

Учените- биохимици казват следното: 

- Музикалното произведение е всъщност последователно подредени сигнали с честота от 10 до 20 000 херца. Те пронизват въздуха и са навсякъде около  нас, влияят на химическите процеси в нашия организъм и на обмяната на веществата в него. И ние медитираме, плачем, изпитваме истинска наслада, слушайки музиката, а в организма ни настъпват ту едни, ту други биохимически процеси. Това твърдят учените.

Може и да не вярвате, но мелотерапията съществува

Музика и медицина – една все още ненапълно изследвана връзка, както от медиците, така и от музикантите. Всъщност началото й се губи в древността, когато мелотерапията е била много високо ценена и прилагана от редица лекари и учени. През Средновековието е имало мнозина странстващи музикални лечители. В Южна Италия, например,  била използвана една  бърза и силно ритмична неаполитанска тарантела (танц) за облекчаване на болките след ухапване от черния паяк тарантула (оттам всъщност  произлязло  и името на мелодията). Във Франция по времето на Краля Слънце - Луи ХІV ,пострадалите от същото заболяване слушали цял оркестър от флейтисти, които свирели до крайно изтощение. Лекарят Хекер от Париж твърдял, че „ болните не понасяли никак фалшивите ноти, които дори усилвали страданията им!”

Известният медик и учен Рекамие от ХVІІ век предписвал тамбурина при лошо храносмилане. Историята на медицината в Испания твърди, че крал Филип V бил излекуван от тежка хипохондрия не с медикаменти, а с помощта на ангелското пеене на предворния певец- кастрат Фаринели  (чиято история познаваме от едноименния френски филм, представян и у нас). Френският лекар Ферон препоръчвал  военните маршове като средство против меланхолията, астенията и неврозите. В края на ХІХ век парижанинът Дюпре редовно хипнотизирал своите пациенти, болни от различни психически заболявания, с помощта на Траурния марш из Втората соната за пиано от Шопен, а неговият колега Секен се опитвал да възпитава бавноразвиващите се деца от Лион с музиката на Бетовен.

А ето и някои от по- сериозните проучвания, дело на изследователите Шофър и Лакроа:

ЗА НЕРВНА И ПСИХИЧЕСКА ПРЕУМОРА:

 Поемата за оркестър „Вълтава” от Бедржих Сметана и „Утро” от Едвард Григ.

Увертюрите на Джоакино Росини.

ПРИ ДЕПРЕСИИ:

„Карнавал” от Антонин Дворжак и серенадите на Моцарт, валсовете на Щраус

ЗА ПОТИСКАНЕ НА ЧУВСТВОТО НА ГНЯВ:

Хорът на поклонниците от операта на Вагнер „Танхойзер”

Хорът на евреите от „Набуко” на Верди

ПРИ МЕЛАНХОЛИЯ:

Одата на радостта” и Пасторалната симфония от Бетовен

ЗА УКРЕПВАНЕ СЛЕД ПРОДЪЛЖИТЕЛНО БОЛЕДУВАНЕ:

Сонатите за пиано на Моцарт, Патетичната соната на Бетовен, Концертът за виолончело на Дворжак

ПРИ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ:

Ноктюрно номер 5 на Фридерик Шопен, Увертюрата „Парсифал” на Бетовен

ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВНИМАНИЕТО И УМСТВЕНА ПРЕУМОРА:

Някои от фугите на Йохан Сабастиан Бах

ТОНИЗИРАНЕ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА:

Втората част от Пасторалната симфония на Бетовен, Аве Мария на Франц Шуберт, Лунна светлина на Клод Дебюси, Ноктюрно в ре минор на Шопен, мелодии от Белини

СРЕЩУ ХРОНИЧНО ГЛАВОБОЛИЕ:

Оперите на Моцарт „Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, Сюитата на Джордж Гершуин „Един американец в Париж”

ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА БОЛКИТЕ ПРИ РАЖДАНЕ:

Музика от Росини, Равел, Моцарт и Хайдн

 Швейцарският композитор и лекар Сутермайстер предписвал на болните от паркинсон и склероза на крайниците – бързи танци, а френският невролог Кертан правил успешни опити да лекува болни от астения с музика на Хендел, Скарлати, Вивалди и Бетовен.

С две думи: МУЗИКАТА ЛЕКУВА!  Затова във Виена, една от световните столици на музиката има и Институт по мелотерапия – за лечение с музика.

Но да подчертаем дебело: не тази от ниските жанрове: рок, рап, диско, хевиметъл, чалга, а истинската, художествената или както неправилно у нас я наричаме „класическа музика”, музиката на големите и безсмъртни майстори. Другата музика –  тази от джунглата с крясъците, думкането и високите  децибели само може да ни разболее, да оглушеем от нея, да изгубим безвъзвратно мозъчни клетки, да повиши кръвното ни налягане, да предизвика  сериозни и трайни увреждания на сърцето, стомаха и останалите органи в човешкото тяло. Това е отдавна научно доказано. За съжаление,  не могат да го разберат сега младите българи, но това е  друга тема, която изисква отделно внамание.

  А КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА МУЗИКАТА ОКОЛО НАС?

Тя е в много по-големи количества, много разнообразна, шумна, много по- агресивна, отколкото е била в миналото, в бита на нашите баби и дядовци, живели спокойно без радио и телевизия. Днес агресията на музиката, без съмнение е повсеместна,  тотална. Така наречените “низки жанрове” в нея: поп, рок, диско, техно, фолк, рап и т.н., направо са окупирали българските електронни медии – от националните до кварталните. А СЕМ нехае и дава безконтролно лицензи.  И този невъобразим, нерядко влудяващ шум и трясък, ни преследва буквално навсякъде: на работа, в трамвая и автобуса, в кафето и ресторанта, в магазина, на пазара, в празничен ден и на площада в града (заприличал  на  цирк или панаир!). Особено дразнещите са колите с външни звукови колони, които минават по нашите улици и стряскат всичко наоколо. Подобна простащина не може да се срещне никъде в Европа, но у нас е нещо нормално и полицията изобщо не я забелязва.

За мнозина от младите тази „музика” се е превърнала в нещо като „наркотик за душата” и „звукова токсикомания”. Те са вече зависими от нея. Влезте в която и да е дискотека и ще се уверите, ако разбира се, издържите на ужасяващия шум и грохот вътре!...

Гръмките, ритмични удари – не толкова звучни! – натоварват и преуморяват нервната система на подрастващите, в резултат в техните още неукрепнали организми настъпва рушене на биохимичните процеси, водещи до ред неблагоприятни последствия, сред които на първо място е постепенното и трайно увреждане на слуха, смущения в нервната дейност, в сърцето, в съня.

За съжаление, силно замърсената звукова и естетическа среда у нас (Азис, Глория, Мишо Шамара, Румънеца и Енчев, Кондьо, Ивана, Криско и т.н. – нейните замърсители нямат чет!) е вече една тъжна реалност и като че ли никой не се смущава от нея, търпим я както сме търпели  омразното и варварско турско робство. Сякаш сме нейде в Ориента или в джунглите на Африка, но не и в старата и културна Европа (в нея изглежда сме само географски). Дори БНР (особено “Хоризонт”) се поддаде на тази невероятна по мащабите си “естрадна гигантомания” (за която преди години първи алармира нашият голям композитор Марин Големинов) и тя  буквално го заля. Наистина, едва ли има друго национално радио в света, което да е дотолкова естрадизирано и американизирано, в което делът на художествената музика и  на българските изпълнители и състави да е толкова нищожен. Те са направо редки гости в радиоефира. БНР от години вече не предава пряко дори редовните концерти на своя оркестър, както  правят повечето национални радиа. Слушам радио от много страни на Европа и света (чрез интернет преброих 682 радиа за класическа музика от Чили до Нова Зеландия!)  и мога да кажа, че нашето е може би най- безродното, най- естрадизираното и американизираното, а напоследък упорито се и чалгизира. Да, „Радио София” озвучава дори предаванията си и  по уж, културната програма “Христо Ботев”   с грозни американски “тупалки”  (шлагери по жаргона на самите радиоводещи, някои от които отдавна са забравили, че има Моцарт, Шуберт, Шопен и дори Йохан Щраус...). Нашето радио е и единственото в света, което няма отделна ефирна програма за класическа художествена музика, каквато имат дори... турското и перуанското!

А се знае, че лекува и действа благотворно върху организма и психиката единственото нормалната, нискодецибелната музика – главно художествената, неправилно назовавана и в БНР “класическа”. Затова и в музикалната столица на Европа, Виена, има специален институт за лечение чрез музика или мелотерапия – с музика на старите майстори,  класиците и романтиците. Защото практически и научно доказано е, че именно творбите на Вивалди и Хендел, на Моцарт и Шопен, на Бетовен, Росини и Йохан Щраус и на редица други автори лекуват, успокояват, хармонизират. И тогава защо тези прекрасни, божествени опуси на великите музиканти да не звучат по-често по нашите електронни медии, както всъщност е в целия цивилизован свят ? Защо БНР ги пуска по  малко, главно късно през нощта, от 3 до 5 часа, а през останалото време ни надува  главата с приказки, безкрайни текстови предавания, гарнирани с креслива  „музика”! Същински говорящ вестник. Същото може да се каже и за уж, „националното” и с големи претенции „Радио Дарик”, в което културата и художествената музика почти отсъстват. А  и  btv започна редовно да ни надува главите с най- долнопробна музика дори на 3 март и Нова година!  В тази телевизия голямата музика е просто „табу”. Там няма да видите дори откъс от спектакъл даже и на нашата национална опера, която е вече на световно равнище, но затова пък има разширени репортажи за инцидента с обгазяването там. За културата просто няма място. Има  премного място за...чалгата, за холивудските екшъни, за футбола, за светски клюки и интриги, но не и за истинските стойности. За btv и Нова просто не съществуват Моцарт и Бетовен. Там  всеки креслив рокаджия и всяка новоизлюпена холивудска звезда са „легенда”, „върхът в изкуството”. Там ги рекламират като нещо „уникално”, „несравнимо”. В тези медии не може да се чуе името на нашите прочути оперни певци като Соня Йончева, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска или Владимир Стоянов, виртуоза Светлин Русев или диригентите със световна кариера Павел Балев, Иво Венков, Иван Ангелов. Нито мащабните оперни продукции на режисьора Пламен Карталов. Там абсолютна царица е чалгата в различните и образи – рок, поп, техно, рап до ориенталския кючек. Изглежда, че такава е и естетиката на работещите там.

И защо да не водим децата си редовно на опера и концерт, както е в Европа? Защо нашите учители по музика не желаят да си направят труда (което не изисква никакви особени усилия!) да заведат своите възпитаници на някое подходящо представление на опера, оперета, балет или мюзикъл, на популярен концерт? И защо тези посещения да не станат част от учебните програми по музика? Министерството на образованието и науката би могло да направи  нещо по този въпрос. Но засега то пуска учебници по пеене и музика, в които представя с две изречения Моцарт  (бил „немски” композитор и „писал симфонии”, - представете си само симфонини!), наред с...футболиста Стоичков, за когото е отделено повече място, отколкото за „Гения от Залцбург”!

Факт е, че повечето от младите в България, родината на Орфей и Борис Христов са вече естетически неграмотни, духовно обеднели, със загрубели сетива. И е факт, че подобно ниско културно равнище в България никога не е имало, нито преди 1944, нито след това - до 1989.  Факт е и, че тази грозна музика не само, че  опростачва децата ни от ранна възраст, но може да събуди агресия и жестокост у някои от тях. Повечето български ученици завършват училище, без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала! 

Те знаят песните с циничните текстове, както и биографиите на Азис, Глория, Криско, Мария Илиева и Мишо Шамара, но не са чували за Верди, Бетовен и Чайковски, за Хайдн, Моцарт или Пучини! А защо музиката да не се изучава повече и по-сериозно, както е в повечето културни страни на Европа? А може би защото и българското образование трябва да се опростачи – на Европа няма да са нужни образовани и културни българи. Тя вече източи доста млади мозъци от България. Но държавата нехае. Не се вълнуват от това опростачване нито от МОН, нито от културното ни министерство.  Министър Боил Банов изпраща поздравителни писма на рапъра Криско, прочул се с клозетните текстове на своите парчета, с които се възпитават естетически младите хора у нас  (извинявам се за лексиката!).

А  и БНТ реши да даде своя „принос” към опростачването на младите с новото си кресливо  предаване „Рок междучасие”, вместо да започне една образователна рубрика и да открие пред младите прекрасния и стойностен свят на голямата музика.   

 Да, нека да не забравяме, че музиката лекува, но и може и да... убива. Да помним  „Амнезия” и “Индиго”...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обичайте живота и животът ще ви обича. Обичайте хората и те ще ви обичат“

Артур Рубинщайн, полско-американски пианист, роден на 28 януари преди 133 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.