ИРЕНА ГЪДЕЛЕВА, БНР

В началото на декември Софийската филхармония обра овациите на публиката в две европейски държави - на 5 декември беше концертът й в Златната зала на "Музикферайн" (виенското "Общество на приятелите на музиката"), а на 7 декември ги посрещнаха в хърватската столица Загреб.

Филхармониците ни изпълниха под диригентството на Найден Тодоров първо Българска рапсодия "Вардар" от Панчо Владигеров и предизвика трепет във всички български сърца, а те бяха много тази вечер в "Музикферайн". Не само официалните лица от българското посолство и Българския културен институт "Дом Витгенщайн", присъстваха много българи, които живеят във Виена, освен това бяха пристигнали много сънародници от цяла Австрия и огромна група от България също. Виолистката Елисавета Станева, която живее и работи в Австрия от дълги години и беше пътувала до Виена специално за събитието, отбеляза много находчиво:

"Беше вълнуващо събитие и това, което ме въодушеви и впечатли, беше, че изведнъж залата Музикферайн проговори български - накъдето и да се обърне човек, се чуваше българска реч."

Своето удовлетворение и чувство на гордост изразиха братята Константин и Александър Владигерови и цигуларката Божидара Кузманова, която само преди дни също беше на тази престижна сцена като солистка.

След Рапсодия "Вардар" от Панчо Владигеров в програмата на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров последва сюитата "Жар птица" от Игор Стравински и това беше важен стилов поврат в изцяло славянската вечер, защото показа съвсем различен звук и хубави нюанси в оркестъра. Много по-мащабно и отново с повече фолклорен колорит прозвуча Деветата симфония "Из новия свят" на Антонин Дворжак. След нея аплодисментите не стихнаха в продължение на поне 10 минути, а зрителите бяха на крака и в очакване на бис.

Бяха ли вдъхновени Софийските филхармоници от мястото и от факта, че едва за втори път националният ни оркестър гостува в Музикферайн, а часове преди концерта им на същата сцена репетиция проведоха Виенските филхармоници с маестро Рикардо Мути, който прие да се снима с българските колеги. Гергана Иванова - една от младите флейтистки в Софийската филхармония отговори на въпроса какво е усещането от другата страна:

"Незабравимо! Невероятно! Неповторимо! Като сън, като фантазия." И потвърди, че тази сцена предполага съвсем друго ниво на свирене.

Когато засвири един оркестър и усетиш как ти настръхва кожата, значи нещо по-особено се случва. Щастлив оркестър, щастлива публика - пресечната им точка е музиката! Софийските филхармоници бяха фокусирани и в добър ансамбъл, а което е по-важно - не личеше да им липсва самочувствие. Може би при следващи гостувания ще успеят още по-добре да се разгърнат, да се почувстват удобно на тази сцена. И  това съвсем не са празни приказки или предположения, предизвикани от патриотични чувства, а съвсем реални изводи, направени от срещите с важни виенски личности и от рецензиите в австрийската преса. Новият главен гост-диригент на Филхармонията Саша Гьотцел беше категоричен:

"Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър. И сега аз нямам търпение да се върна в София за нашето продължение на сезона. Истински се гордея с оркестъра и с факта, че съм част от семейството на Софийската филхармония. Беше прекрасна вечер!"

И не на последно място - Кристиан Май от концертната агенция "Мелос", направила гостуването на Софийската филхармония в "Музикферайн" възможно. Ето неговата оценка за концерта на 5 декември:

"Голям успех! Залата беше разпродадена. Не ни останаха никакви билети и дори имахме запитвания от хора, които не успяха да присъстват на събитието. Смятам, че това беше истински голям успех. Всички ние бяхме много приятно изненадани не само от качеството на оркестъра, но и от факта, че публиката във Виена искаше да присъства на концерта. Гордея се със Софийската филхармония и особено с маестро Тодоров - мисля, че той свърши страхотна работа и без него всичко това нямаше да е възможно. Найден Тодоров е много харизматичен и смятам, че той е от този тип диригенти, които съумяват да обединят ансамбъла на място като "Музикферайн" и да извадят емоцията от оркестрантите. Мисля, че това се получи. Поздравления! Особено съм горд и споделих това с посланика, че много хора във Виена сега придобиха по-различна визия за София и нейната филхармония. Абсолютно съм убеден, че има бъдеще за нашите творческите връзки, а доколкото разбрах, в залата са присъствали и други агенти и организатори на концерти, така че след този концерт в "Музикферайн" смятам, че следват отлични бъдещи възможности за Софийската филхармония и маестро Тодоров."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 69 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.