БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Братя“ е поредната книга на Филип Димитров, която чета , девет години след излизането на „Политическото представителство след комунизма“. Бившият премиер на България има афинитет както към чистата белетристика, така и към проникновени и точно поднесени политически студии и анализи.

Притежавам негови книги и от единия, и от другия вид. Той е на еднаква висота и в „Ибо живяха, Господи“ (1991), и в“Митовете на българския преход“ (2003).

„Братя“ обаче продължава търсенията на една трета линия в творчеството му, която отвежда към „Истинската история за рицарите на кръглата маса“ (1997) и особено към „Светлина на човеци“(2003).

„Братя“ разкрива Димитров като визионер ерудит, който си поставя амбициозната задача да осмисли и даде своя визия за християнската история на България до падането й под византийски гнет – при това, поднасяйки я – подобно на Фани Попова-Мутафова  - в общоевропейски контекст.

Филип Димитров използва новаторски подход – разкрива основните етапи на епохата , разглеждайки съдбата на призваните – двойка братя, всяка от които е знакова за определен период от родната ни история. Възможни са всякакви тълкувания и коментари на подхода му, а сравненията с „Успоредните животописи“ на Плутарх и с „Книга на царете“  от Библията се налагат от само себе си.

„Братя“ е книга, писана дълго, с вдъхновение и изследователска страст  от човек, едновременно ерудит и дълбоко и искрено вярващ, преровил всички достъпни документи за епохата – не само на роден, но и на английски, френски и руски език.

Опасенията ми , че ще чета поредните дълбоко смислени обобщения на трудно разбираем псевдоакадемичен език не се сбъднаха.

И слава Богу!

Димитров ни поднася своя премислена, изстрадана ,иконоборческа версия на  времето  между IX и XI век.

Хубавото е, че не е обременен и обвързан с постулати оценки, характерни за учени патрони, към школа или университет, че не е дори професионален историк.

Това обаче изобщо не означава, че пише некомпетентно или като лаик. Напротив – всяка негова теза и оценка са осмислени и внимателно претеглени, а в добавка и всяка братска двойка е интерпретирана с любов и вдъхновение – независимо дали става дума за Константин и Методий, за Симеон и Владимир, за Борис II и Роман или за Пресиан II и Алусиан.

Димитров стига до важни и интересни обобщения, които вероятно ще предизвикат обществен дебат, но е любопитно, че те са поднесени с аргументирана страст, коректно и искрено.

Неговата концепция за общественото ни развитие през IX - XI  век е свързана със съдбата на Методиевото богослужение, което за него „ е разделително, тъй както в крайна сметка било разделително делото на Лютер, и на Калвин“ в Европа и в България.

Той осъзнава, че и кирилицата, и възможността у нас да се води богослужение на разбираем език, са феномен за тогавашна Европа, компромис между Рим и Константинопол, процеп, появил се за миг, през който сме преминали, получили сме писменост и самостоятелна църква, но и сме обречени след това да бъдем постоянно разпъвани между интригите и амбициите на Запада и Изтока, както и да водим тежка, безкомпромисна, дългогодишна, изтощителна борба с Ромейска империя, от която излизаме победени.

Битката с Византия отдавна ме занимава и аз продължавам да смятам, че това е битка за задоволяване на комплекси от наша страна, амбиция на настанилия се в чужди земи завоевател да се мери с държавата, символ на цивилизацията, вярата и властта.

Филип Димитров регистрира етапите на тази борба.

Методий остава свободен от император и папа и служейки само  Богу остава истински щастлив и удовлетворен, познавайки силата на църквата. За кратко и вследствие на моментната тогавашна конюнктура. Симеон просто иска да си присвои империята и той да е господар на ромеи и българи.

Което обаче според тогавашните стандарти означава „на всички и на останалите“! Роман е по-скоро инструмент в ръцете на Самуил, мечтаещ за  средиземноморска империя, която да съперничи с ромейската.

Пресиан II се опитва да получи същата империя чрез династичен брак, като след неуспешния му опит е елиминиран  и ослепен.

Точно той обаче стига до идеята да живее в името на Христа и следвайки методиевите традиции  - църквата да е независима и морален противовес на властта,  в края на живота си  умира в близост до гроба на Методий на 63 години.

Най-любопитни са лупингите на Алусиан – той е съимператор, когато България губи войната с Василий II, след това е ромейски сановник и стратег, бяга през 1040 г. от семейството си, присъединява се към войските на Петър Делян, участва в неговото въстание и дори се опитва с щурм да превземе Солун, после  се скарва с Делян, избожда му очите, връща се при ромеите – своите? , доживява почетна старост, остава сенатор и дори дочаква сестра му да седне на  трона, редом до съпруга си Исак Комнин.

Дали това не е бил  неговият късен реванш и смятал ли се е за удовлетворен, след като чрез сестра си, се докосва до императорската корона, години след като се е отказал от нея?

Или вече е бил разбрал, че империята не носи Бог, че богоносци са хора и техните следовници, че техен дом е църквата, а властта се опитвала да владее и над църквата.

„Братя“ е важна и необходима книга.Чете се с внимание и интерес.

Завладява неусетно и всеобхватно, включително и с визиите и хипотезите на своя автор, винаги коректно аргументирани и в добавка обилно гарнирани с белетристични похвати, даващи възможност на участниците в събитията да се разкрият като пълнокръвни образи, близки и разбираеми за всеки читател.

Всъщност това е една добросъвестна и майсторски поднесена АВТОРСКА възстановка на отдавна минали събития и конфликти, реализирана страстно, точно и с размах, досущ като поредиците на „History Channel“.

Книгата предполага и подготвена аудитория, която познава материята и може да се ориентира в тях. Но и за останалите – не така вещи в проблематиката – „Братя“ е приятно изживяване и празник на духа, който ни е много необходим в напрегнатото и противоречиво време, в което живеем.

„Братя“, Филип Димитров, 2019, изд. “Стефан Добрев“, ред. Милка Рускова

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.”

Антон Чехов, руски писател и драматург, роден на 29 януари преди 160 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.