АНИТА КОЛАРОВА

 

               

 

 

 

 

               

 

    

                „Първо си измих ръцете, за да са чисти, когато поема

                перото.

                Измих си и лицето, а също и очите, за да виждат ясно

                всяка написана буква поотделно.

                И за да не допусна някоя случайност или небожествено

                внушение,

                си измих и...сърцето”

                            Никита Станеску - „Сандалите на Марк Аврелий”                                              

 

Започвам тези размисли за преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев с аксиомата, че талантливият преводач е се явява и като съавтор.

Колко възхита, какво преклонение към чистотата на изкуството има в горния откъс, избран за мото на тази статия! И как, по силата и законите на превода, са се предали те и на преводача!

Огнян Стамболиев е известно име, автор на много книги в областта на музиката и превода, най-добрият между преводачите ни от румънски език. Завършил българска и италианска филология в Софийския университет, специализирал румънски език в Букурещкия университет, той се е доказал с многобройните си преводи, за които е удостоен с награди на Съюза на преводачите в България, на ;инистерството на културата, Съюза на румънските писатели, Румънската академия и др. Член е на СПБ и носител на академичната награда „Никита Станеску” – 1997.

 „Редът на думите” на Никита Станеску (избрани стихове , писани от 1960 до 1983 г.) е сложна книга, авангарден синтез между лирика и философия, чийто подбор и предговор са дело на преводача. Ценното в този изискан том от 337 страници е и това, че Огнян Стамболиев се е постарал за оформянето и на една притурка в края на книгата: НИКИТА СТАНЕСКУ, 1933 – 1983, ЖИВОТ В ДАТИ И КНИГИ

Тя ни дава допълнителни знания за автора. Кой е Никита Станеску? Още с поетичния си дебют „Смисълът на любовта” (1960) предизвиква разгорещени спорове, защото е ново явление в румънската литература и по нищо не прилича на своите предшественици : Лучиян Блага  (основоположник на модернизма в Румъния, представен блестящо също от О.С.), Йон Барбу, Тудор Аризи и др. През 1974  той получи Хердеровата награда, през 1982 бе увенчан със „Златната клонка на Струга”, през 1980 г. бе сред номинираните за „Нобел”  (Борхес, Сенгор, Макс Фриш, Елитис). Световноизвестен, преведен в Европа, Азия и Америка.

Можем благородно да завиждаме на преводача, че е познавал отблизо един толкова възвишен поет философ, посещавал е неговия дом в Букурещ,- „своеобразен клуб, отворен денонощно за поети, музиканти, художници и почитатели”, движил се е в неговата среда, попивал е от „неземната му аура”. 

Ето какво споделя Стамболиев:  "Поет философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлективен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха тези стихове. Беше истински визионер, мечтател. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва малко време, за да достигне до глъбините на мисълта му, на светоусещането, на големите му прозрения”.

Да попаднеш в подобно магнитно поле е изключително натоварващо, независимо от удоволствието, което ще изпиташ. Преводачът е безусловно на нивото на този поет с качествата си на ерудит и поет по рождение. Той успява да установи равновесие между автора и собственото си душевно състояние, предизвикано от стиховете му. Той чува отчетливо вътре в себе си звуците на тази поезия. Доверява и на безупречната си интуиция, но разчита преди всичко на солидните си познания, на творческия си опит, не бих казала рутина, и вдъхновение.

Какви са били задачите на Огнян Стамболиев, преди да пристъпи с благоговение пред огромното литературно наследство на този тъй самобитен и трудно разгадаем, напомнящ понякога Сфинкс, поет, с копнежа му за преоткриване „вечните тайни на живота” /.../, „ калейдоскопичната смяна на явленията в природата и промените в материята”?

 - Да открие класическите, символистичните и романтичните мотиви в тази поезия, както и да познава поезията на Барока.

 - Да проникне също като автора в значението и мистиката на числата и буквите, в древната еврейска лирика от Кабалата до Талмуда, в неговата фаустовска жажда за знание, в необузданото му, почти космическо въображение.

 - Да се въоръжи със смелост и търпение!

И ето, чета книгата, замислям се над всеки ярък и пластичен образ, над изключително оригиналните видения и успявам да  видя  з а е д н о   автор и преводач: стоят един до друг, гледат в една посока, мислят в синхрон. Понякога преводачът иска от автора да му обясни смисъла на някой вибриращ странно стих, пита защо думите са подредени в този, а не в друг ред, но  се вглъбява в себе си, недочакал отговора, който ще намери сам, защото поезия не се обяснява, както не се обяснява и музика, нужно е да я почувстваш със сърцето и душата си, с омагьосаните си сетива да уловиш светкавицата, която преминава през теб, и да съумееш да предадеш това на другите на майчиния си език. Акт, високо хуманен  колкото за съседната нам страна- Румъния, така и за България , за българската култура.

Максималното богатство на мисли, багри и състояния, което силно впечатлява и респектира, предполага отлично владеене на езика, но това не е достатъчно.

Защото това е асоциативна, модерна поезия, новаторска не само като форма, а най-вече като мисъл, където нищо не е казано в прав текст, а асоциациите понякога са далечни като звездите. Свободният (бял) стих, който понякога е много дълъг и сгъстен, полегнал небрежно като патриций на фолклорни мотиви или древни митове, би трябвало да улеснява превода, но в случая едва ли преводачът е бил облагодетелстван с лекота. Изпитал магията на стиха, той се е чувствал задължен да я предаде и на читателя.

Първото нещо, с което Огнян Стамболиев се ангажира, е да вникне  максимално в полифонията на стиха, в пластичността му, в сложната метафористика и символика, в пластовете история и култура и след това да намери най-адекватните слова, за да ги предаде на читателя. Всяко стихотворение - от родеещото се с поемата до миниатюрата е една разгърната метафора, едно голямо предизвикателство. И, трябва да му се признае, успява да извае на нашия жив и достоен език, езика на Вазов и Лилиев, на Яворов и Дебелянов прекрасното, завладяващото, което не ни оставя равнодушни. Друга характерна особеност на преводача е, че умело чете „нотите”, познава войната на думите и улавя като диригент  ритъма на оригинала - много важна особеност на всеки превод, защото, както вече казах, поезията е музика, а музиката е чувство, ритъм, багра, хармония, дисонанс...

 Преводачът усеща и умее да предаде и онази градация на чувствата, която понякога наподобява напиращо и пламтящо кресчендо:

                       „ И ще стигнем до мястото,

                       в което никой никога не се е любил...”

                                          „ Външен вид”

                        „ В моите стихове, които ще прочетете сега, ще

                       срещнете и с някои епизоди от „ВОЙНАТА НА ДУМИТЕ”...

                                                            „Войната на думите”

А какво са „недумите”? Поетът е създал и такова понятие!

И ето го резултатът – завладени сме от любовното чувство на автора, но томът съдържа не само любовни стихове.

От корицата ни гледа самият поет с артистично и одухотворено лице, с лазурен поглед. В него природата е положила своите знаци – мистика и тайнственост, способност да вижда зад нещата. Да вижда това, което другите не могат. Колкото и речници, колкото и енциклопедии да прелиства един преводач, няма ли я божествената искра, способността да съпреживява, внимателно  да копае в златната руда пластовете на подобна поезия, да събере дори златния й прах и да ни го поднесе върху въздушно блюдо, той не би могъл да остави следа.

Огнян Самболиев е достигнал поредния си връх с превода на „Редът на думите” на Никита Станеску. Уверени сме, че го очакват нови върхове.

Позволявам си да завърша със стихотворението, което Никита Станеску е посветил на Огнян в годината на своята смърт:

 

ИМЕ

   На моя български преводач

   Огнян Стамболиев

 

Завърнах се от война –

война с никого.

Донесох трофей –

стадо думи.

Да назова с тях

моите стари места,

родни и още неназовани.

 

И тебе, приятелю,

не забравих.

Донесох ти трофей,

Приятелю -

от войната с никого.

Ново име за теб.

 

Бързо ми напиши,

ако от твоята война

си донесъл

някое ново име за мен -

да се назове с него

и аз. 

Амин!

юли, 1983, Букурещ     

 

 

 

 

 

 

                      

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.