БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Което не чувате“ (2019) е особена книга. Тя е едновременно антология, the lest,сборник от най-доброто от циклите „Дантелите на скрежа“ и „Брачни песни“ и същевременно книга – възкресение. С нея при нас се завръща Ивайло Иванов, напуснал ни без време на 30 май 2016 г., ненавършил 44 години… 

Познавам поетичното творчество на Ивайло и декларирам, че с „Което не чувате“, той е представен в най-добрата си светлина, в своята топ форма.

Тази книга събира в себе си целия негов  поетичен свят и микрокосмос , разкривайки  в съкровено- интимен план най-силните черти на  таланта му. Тук липсват сатиричните опуси и обобщения, познати ни от „Песен за бащите на прехода“.

И смятам ,че е за добро. Ивайло е силен най-вече в пейзажната и интимна лирика. Едва след прочитане на сборника разбрах с какъв поет сме общували и какъв талант сме загубили.

Ивайло е нежна и ранима душа, меланхолик, борещ се със своята невроза, но притежава божествена дарба да разкрива емоции и чувства, да осмисля битието с калиграфска чистота,с поглед на учудено дете и с неприкрита тъжна ирония, да копнее за лично и семейно щастие и обществено признание.

Отделните цикли – от „Антология“ до „Нареченски минерални псалми“ се четат като откровение.

Иванов има свой любим сезон – зимата, която е метафора на Възкресението, той умело борави с библейските мотиви и артефакти, вкарвайки ги в нов и причудлив контекст и с всяка своя творба ни кани да го следваме в неговия свят, да пътуваме с изтерзаната му душа, да се възхищаваме на поетичните му инвенции и да разберем, че всъщност е наследник на Николай Марангозов – „Последни повратки на село“, Пенчо Славейков и неговият „Сън за щастие“, предметния свят на Далчев и най-вече на Валери Петров.

Та той е новият Палечко, който ни понася в шеметния вихър на своите мечти и надежди, рисувайки свят колкото красив и желан, толкова и тъжен и непостижим!

Стиховете му се четат леко и с настроение. Те не измъчват, нито искат да се борим с неразгадаеми ребуси. А просто увличат, карайки ни едновременно да съзерцаваме и мечтаем. Те наистина са мехлем на душата!

Не по- малко ценни, интересни, страстно и искрено написани са  и неговите писма, публикувани в приложението „АБВ поща“.

Кореспонденцията му с  Марин Георгиев, го разкриват като безкомпромисно и жертвено откровен по основните и важни проблеми в обществото и културния ни живот.  Не знам дали това издание ще намери своите истински ценители, но се надявам те да не са изчезнали напълно у нас.

Четенето му е радост и вдъхновение и прави чест на М.Георгиев, че го пуска като трето поредно в новата си библиотека “Възкресения“ , след като написва и такъв силен и стойностен мемоар за Ивайло като „Поетът, на когото само Господ можеше да помогне“.

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Изащото българската литература има нужда от нея.

Ивайло Иванов "Което не чувате“, стихове, 2019, изд.“Литературен форум“ и „Нов Златорог“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

Джордж Баланчин, световноизвестен балетмайстор, роден на 22 януари преди 117 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.